Аварската държава е създадена през 568 г. от 20 000 армия авари, които напускат тюркската армия на Истеми от Приазовието и дезертират на запад с 10 000 българи-кутригури, които ги завеждат в Панония. Там те се съюзяват с лангобардите и нанасят тежко поражение на гепидите, чийто цар избягва във Византия, а Сремска Митровица, старият град Сирмиум, който е бил под властта на гепидите, е окупиран от византийски войски.

Кутригурите напускат земите на Панония след като през 455 г. техния крал Елак, първородния син на Атила, е убит от гепидите на Ардарих. След малко повече от 100 години – понеже паметта на хуно-българите е винаги жива – на гепидите е отмъстено жестоко. Лангобардите напускат Панония и се заселват в Италия, а авари-тюрки и българи-хуни (кутригури) правят обща държава през 568 г.

Денар с главата на Карл Велики. Надпис: KAROLVS IMP AVG за KAROLVS IMPERATOR AVGUSTUS

През 796 г. император Карл Велики побеждава аварите и заема част от земите им, но не успява да превземе земята на кара-българите и на моравците. През 798 г. аварите са покръстени от Ювавенския (Залцбургски) епископ Арнон.

По същото време карабългарите владеят териториите от Панония до Днепър, това са така наречените от Хенсхен през ХVІІІ в. „сарматски българи“.

Процесът на християнизация се контролира от папите. През 825 г. папа Евгений ІІ пише едно писмо до „князете Тутунд и Моймир, и до знатните, войската и народа на Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия” (с. 116, по Асемани).

Кой е Моймир? Моймир е васал на българите, известни чрез Константин Багрянородни като „карабългари“. Негов син е Ростислав, който е ослепен през 870 г. от  Светополк. Именно Ростислав кани Кирил и Методий в Панония.

Кой/що е Тутунд, до който пише папа Евгений ІІ през 825 г.? „Тудун” e хазарската титла, това не е лично име.

Очевидно българският династичен род в Хазария, е получил от кагана подчинената титла „тудун“.

Хазария се разпростира на запад до р. Днепър, докато териториите на западните българи („карабългари“) са били от Днепър до Моравия. Тази държава папата нарича „Хуния“ през 825 г.

Тоест, българският династ от рода Дуло, наследник по тази династична линия на Бат-Боян (Теофан и Никифор пишат, че в края на VІІ в. Боян, по-големия брат на Аспарух, става данъкоплатец на Хазария), е бил васал (тудун) на хазарския каган, но на запад от Днепър, е бил суверен на земите на карабългарите.

Основавайки се на Бертинския и Мецкия ръкописи, Асемани пише, че през 805 г. „Тудун“ поискал от Карл Велики да го признае за каган.

След 803 г. българския кан Крум, който е начело на Дунавска България, подпомага карабългарския „тудун“ срещу остатъчните авари. Нещо повече, дори го насърчава да сключи съюз с Карл Велики и ние ще проследим как става това.

Асемани пише: „Императорът се съгласил с неговите молби и заповядал на хаганът да поеме цялата власт, според техния древен обичай, както описах по-горе към 805 г. след Христа, според Айнхард и Бертинския и Мецкия аналисти” (с. 118).

За Карл Велики тази титла „каган” едва ли е значела нещо, но чрез нея през 805 г. „Тудун“ издига рода Дуло до нивото на каганската институция и фактически Карл го обявява за равен на хазарския каган.

Можем ли да разберем името на този български тудун?

Условието, което приел този тудун, за да бъде признат от Карл Велики за каган, било да се покръсти в християнството.

„През 805 г. Кабуан (чети: хаганът) отишъл при господаря Карл и хаган Абрахам бил покръстен над Фискаха” (с.118, по Асемани).

Новото християнско име на тудуна било Авраам (във формата Абрахам).

Асеманий пише: „Ханзиций стига до заключението, че споменатият владетел на хуните Абрахам не е бил по-различен от Тутунд” (с. 118).

Именно на този български владетел е подчинен Моймир.

„Без съмнение – пише Асемани – един и същ е този, който е наречен от папа Евгений Тутунд , и този, който се назовава от Франкските анали Тудун, а също и от Бертинския аналист към 795 г.” (с.119).

Бертинските анали фиксират още през 795 г., т.е. една година преди превземането на Авария от Карл Велики, този карабългарски владетел. Няма как това да е авар, понеже аварския вожд носи титлата каган, преди да бъде детрониран през 796 г. от император Карл Велики.

Ето и текста на писмото на папа Евгений от 825 г. до българският владетел на карабългарите Абрахам:

„Поради желанието за спасение на душите ви, най-скъпи во Христе синове, когато чухме за покръстването ви в християнската религия и за преуспяването на светата вяра и на делата ви, ние бяхме обхванати от върховна радост и ликуване. Вестоносец на тази желана вест беше достопочтенният Уролф, архиепископ на светата Лавреакска църква и пресвят наш брат, а ваш духовен баща, който чрез своята света проповед ви е създал като деца, осиновени от Бога. И така той, идвайки на доклад в храма на Апостолите, ни препоръча да подкрепим създаването на новата църква с нашата апостолическа благословия, която е учредил да бъде управлявана по католически.(По това време още няма разделение между Константинопол и Рим в църковно отношение, така че тук се говори за общоцърковен обред – бел.К.М.) У тях отдавна, още по времето на римляните и гепидите, както става ясно от неговото изложение, в седем епископски области техните предшественици са получили епархии със свое митрополитско право. Според това право и тоя закон споменатият предостоен в Бога архиепископ е поел задължението като евангелски сеяч сам той да засее дълго отхвърляните семена на небесния живот и да отгледа за вас кълнове, покълнали отново в душите ви, за да бъдат спечелени за Господа Христа, в онази земя, отрано християнизирана и поверена на грижата на неговите стари предшественици, която вие с тайното застъпничество на всемогъщия Бог сега имате в наследство (тук папата директно казва, че Хуния не е старата Авария, а владенията на Тутунд и Моймир са създадени „сега”, като „наследство”- бел. К.М.). Този тъй учен служител на Божието слово, познавайки го като необходим във всяко отношение за вашето спасение, изпитан във вяра и пример, ние ви изпратихме от страна на светата майка – Римската църква, за управител и с каноническо решение поверяваме нему и на неговите приемници да упражняват нашата апостолическа функция и епархиалното и църковно право, и практиката и властта на неговите предходници, именно на архиепископите на светата Лавреакска църква, в гореказаните области Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия, а също и в провинциите Панония и Мизия (горна Мизия – бел. К.М.), като потвърждаваме решението на този наш декрет с подпис.”

Малко по-нататък папата съветва църковни дейци и светските ръководители на Хуния, т.е. Тутунд и Моймир, да слушат наставленията на архиепископ Уролф: „Поради това и вие, събратя и съепископи съумейте да проявявате на свой ред към него по-голяма почит и като благоразумни синове да се подчинявате на здравата доктрина на небесното учение за вашата йерархия, а вие също, мирски първенци и народе, подчинявайте му се поради неговите най-спасителни наставления не само като на човек, а като на Бог, и останете твърди в католическата вяра, която сте приели в името на Господа Исуса”. (с.116, 117, по Асемани).

Наблюдателният Асемани, като изследва писмото на папа Евгений ІІ, стига до следния извод: „От това писмо се стига до заключението, че не само хуните (чети: аварите - бел.К.М.), покорени през 796 г. от Карл Велики, са били привлечени към вярата в Христа през 798 г. от Ювавенския, т.е. Залцбургския архиепископ Арнон, както е посочено по-горе, но че също и моравците, и другите хуни (чети: карабългарите-бел.К.М.) установили се в Хуния, Моравия и Панония, са приели християнските тайнства благодарение на Лавреакския архиепископ Уролф, и то, както изглежда, през 805 г...” (с. 117).

Още през ХVІІІ в. блестящият Асемани е знаел за „други хуни”, които са в Панония и не са авари, понеже аварските владения са превзети през 796 г. от Карл Велики. Тогава аварите били покръстени от Ювавенския (Залцбургски) епископ Арнон, докато „другите хуни”, т.е. карабългарите на каган Абрахам и славяните на съуправителя му Моймир, са покръстени след 805 г. от Лавреакския архиепископ Уролф.

... Много българи! - хуни-българи (кутригури), кара-българи (затова ли днес има много фамилни имена с Кара?) и още много много други българи.
Без ирония, въпросът е сериозен.
Къде се намира този град Сирмиум? И, една асоциация с името - Сирма (войвода) - среща ли се из други народи името Сирма? (или е нещо от латински?)
Какво или кой е Ардарих?
За първи път срещам и името Моймир, който се явява баща на Ростислав, който пък поканил Кирил и Методий (пояснил си в статията).
"... папа Евгений ІІ пише едно писмо до „князете Тутунд и Моймир, и до знатните, войската и народа на Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия” - Значи, Хуния, Авария и Моравия (открито до сега) е едно и също.
"паметта на хуно-българите е винаги жива" - много ми хареса това.
Поздрави!

Ардарих е вожд на племето гепиди в Панония към 455 г., когато гепидите са наши, на хуно-българите, васали. Моймир и Прибина, както Ростислав, наричан и Растица, а така и Светополк са моравски князе, славяни около р. Морава, дн. са припознати като част от чешката история. Така както ние припознаваме Атила и синовете му Елак, Динцик и Ирник като част от българската история.