Летописецът от V в. Павел Орозий  в неговата книга „История против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS) на няколко места споменава за Кимерийско море, разбирайки под последното южната част на Черно море, което стига на север до земите на колхите (лазите). Той пише: „Между колхите, които са над Кимерийското море и албаните, които живеят на Каспийското море, се издига планината Кавказ.”

Кимерийско море (МАRE CIMERICUM)  е отбелязано  на картата на Исидор Севилски (560-636), където откриваме, че една част от Черно море в миналото се е казвала "КИМЕРИЙСКО МОРЕ.

Географът Страбон  (І в. пр.н.е. – І в. от н.е.) дава сведение, че Евксинския Понт, т.е. Черно море, някога се е възприемало като „две морета“.

То „се състои като от две морета, разделени по средата от два носа. Единият е на Европа, от северната страна, а другият е от противоположната страна в Азия. Европейският нос се нарича „Овнешко чело“ (между другото Теофан, описвайки територията на „древна Велика България“ в своята хроника, споменава морския нос „Овнешко чело“ на българските земи – бел. К.М.), а азиатският – Карамбис“ [Страбон. География., ІІ, 5, 22].

Тоест, на изток от нос Овнешко чело (северен, европейски бряг) и нос Карамбис (южен, малоазиатски бряг) името на някогашното море е било Кимерийско море. Това е било едно малко море, по-скоро с големината на голямо езеро, но все пак е било море, понеже в елинистичната традиция съществува версията, че именно Меотида (Азовско море) е майка на Евксинския понт (Черно море). Босфорът, който е свързвал Меотида с някогашното, старо Кимерийско море, дори и в късно време (Херодот от V в. пр.н.е.) се нарича „Кимерийски боспор“ (босфор).

И така, очевидно териториите на изток от нос Овнешко чело и нос Карамбис не са били море, а брегове на Кимерийското море.

Но тогава се случил природен катаклизъм. Потопа.

Учените констатират, че приливна вълна създава Тракийския босфор, който дн. разделя Истанбул. Това събитие е свързано с навлизането на много вода, първоначално по коритото на реката, която е течала там и се е вливала в Кимерийско море, а след това с разлив и потоп, което води до наводнения на много от селища на запад от Кимерийския морски бряг, които днес са на дъното на Черно море.

Така едното, старото Кимерийско море, сякаш се удвоява или както пише Страбон „то се състои като от две морета, разделени по средата от два носа“.

Надписа, който четем върху Черно море на картата е: PONTUS EUXINUS QUOD ET CIMMERIUM, ET CAUCASEUM MARE.//ЧЕРНО МОРЕ, СЪЩО КИМЕРИЙСКО МОРЕ, СЪЩО КАВКАЗКО МОРЕ. 

Интересна находка!
Любопитно ми е какво се крие (Африка и какво още) под малката карта, насложена върху втората карта.
Виждам на кръглата карта, че Индия (към която търсят път по море през средните векове) се пада на "север" (условно) както е ориентирана картата.
Много интересни карти!
Поздрави!

Anton Antonov Образователно и Интересно!