Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2016 10:34 - Отворено писмо.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 2864 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                          ДО МИНИСТЪРА НА                                                 КУЛТУРАТА

                                         ДО ОБЛАСТЕН  УПРАВИТЕЛ  КЮСТЕНДИЛ

                                         ДО ОМБУДСМАН  НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                         ДО ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – КЮСТЕНДИЛ

                                          ДО БНТ

                                          ДО БТВ

                                          ДО НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

 

 

 

 

 

 

                         ОТВОРЕНО ПИСМО

                  От Страхил Кирилов Николов,

                  2700 Благоевград, ул. „Марица“ № 29,  вх. Б, ет. 1, ап. 2, тел. 073831951

 

 

 

 

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

 

 

 

През пролетта на 2017 г. се навършват 120 години от създаването през късната пролет на 1897 г. от Гоце Делчев в кюстендилското село Длъхчево-Сабляр на фабрика (бомболеярна) за направа на взривни устройства и хладно оръжие, необходими за въоръжаването на ВМОРО в борбата за освобождението на Македония и Одринско от турското робство и присъединяването на тези региони към майка България.

Саблярската фабрика просъществува 18 месеца и според Гьорче Петров и П.К.Яворов там са произведени над 1500 бомби, различен калибър, както и няколкостотин различни видове хладно оръжие – ножове, брадви, лопати и чукове. С тия бомби българите в Македония и Одринско воюваха за свободата си, с тях са извършени и атентатите на моста на р. Ангиста, на френския кораб „Гуадалкивир“, на Отоман банк в Солун и мн. др.

Саблярската фабрика е била като столица на ВМОРО за цели 18 месеца, оттам минават почти всички дейци на организацията, а Гоце Делчев я превръща в свой клуб, оттам изпраща 11 писма, свързани с дейността на ВМОРО.

Фабриката е била открита в доброволно и безвъзмездно отстъпената фурна за сини сливи на Илия Юручки. Сградата е била на два етажа. На първия етаж е била работилницата за бомби, а на втория е имало две помещения. В по-голямото са се настанявали дейци и четници на ВМОРО, средно на ден между 7 и 20 човека, а по-малката стая е била кабинет на Гоце Делчев. Технологичните доставки са били кокс, стомана, тротил, специална пръст за калъпите и машини, доставяни от Англия и Австрия. Майстори бомбаджии са били арменците Киркор и Леон, които са работели доброволно.

Илия Юручки (1872-1957) е бил връстник на Гоце Делчев и главен негов помощник по уреждане на бомболеярницата. Според Яворов местните са помагали постоянно на Гоце, било с храна, било с безвъзмезден труд. Те са въртели тежките машини за изливане на метала в калъпите. Почти всички от селото са изселници от Македония и са благоговеели пред Гоце Делчев. Конските товари с бомбите са отивали към вътрешността на Македония през с. Ветрен.

Турското правителство като разбрало за съществуването на фабриката поискало международна комисия да разследва и Гоце Делчев, за да не навреди на България, разпоредил фабриката да бъде разформирована. За да бъдат заличени следите Илия Юручки сам запалил сградата.

Днес Саблярската фабрика – този светъл символ на идеята за освобождение и обединение на Македония и Одринска Тракия към България, е забравена. Местното старо население се стопи, почти никой не знае точното място на фабриката в Юручката махала и съвсем скоро този кът от историята на България изцяло ще се обезличи. Ето защо е необходимо да се предприемат спешни мерки за запазване на спомена за това важно събитие, което има общонационално значение. Ако се направят разкопки, ще се открият интересни артефакти, които могат за обогатят музейните сбирки. Преклонението на българите пред Гоце Делчев и неговия подвиг няма свой пантеон, през 1946 г. комунистите подариха на Тито костите му, ето защо ако за 120 годишнината от създаването на Саблярската бомболеярна не се постави поне паметен знак на мястото на фабриката (а защо не и да се възстанови), би било безродство.

Дядо Илия Юручки със сълзи на очи си спомняше за Гоце Делчев, той плака когато костите му отидоха в Югославия и разказваше спомен: когато се разделяли с Гоце, той горещо го прегърнал и му казал: „Ако освободим Македония и я превърнем в автономия, ще те направя министър, ти заслужаваш това!“ и му подарил за спомен пистолет тулумбалия и пушка кремъклия, с които дядо Илия не се раздели до края на живота си.

Дами и господа, включете в плановете си за 2017 година и почетното дело на Гоце Делчев и саблярци: 120 години от откриването на фабриката за бомби.

Аз съм на 88 години, все още помня къде е било мястото, понеже съм роден в това село и съм бил учител. Не знам дали след мен, някой може да Ви покаже мястото, селото днес е обезлюдено и там живеят около 10 човека.

image

 

 




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. pvdaskalov - * ! *
12.01.2016 10:57
Подкрепям тази идея! Делото ще е благородно!
Поздрави за постинга с ОТВОРЕНОТО ПИСМО на г-н Страхил Кирилов Николов.
Предайте на бай Страхил, че има геофизични методи, с помощта на които може да се направи проверка на посоченото от него място дали има зидове и метални артефакти, за да се започне от най-сигурното място. С такъв специалист разполага НАИМ - София, ул. Съборна 2.
Да е жив и здрав родолюбецът бай Страхил.
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 1385878
Постинги: 86
Коментари: 803
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031