Кимерийци, наричани и "Уманманда" (Бич Божи), на етруска ваза.
Десетилетие по-рано кимерийците помагат на анти-асирийското въстание на мидийците и участват заедно с тях в създаването на първата иранска държава Мидия през 670 г. пр.н.е.
„В края на 670-те години в Иран избухва анти-асирийско въстание, ръководено от мидийските вождове. В него участват също манайци и кимерийци [Starr I. Gueries to the Sungod // SAA. 1990. IV. № 43-45, 48-51.], няма информация за участие на скити в бунта. Въстанието е успешно и не по-късно от 640-те години Мидия завоюва Урарту, след това Перс и става политически хегемон в региона.“
history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html
Асирийската дума за градоначалник е вel ali (В.А.Якобсен). Урартската дума за градоначалник е bēl paŋāti (Б.Б.Пиотровски). При българите също има дума за началник на укрепление, която има корен "бал". Балтавар. Думата е засвидетелствувана в летописа „Рисала“ на Ибн Фадлан **[alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = Алмъш, син на Шилки балтавар], а така също при персийския историк от ХІІ в. Абу-л-Хасан Бейхаки в „Тарих-и Бейхах” (История на Бейхах), който пише, че „Господар на Болгар и на тази област, която като цяло се нарича Болгар, бил емир Абу Исхак Ибрахим ибн Мухамад ибн Б. л. т. вар през 415 г. (т. е. 1024/1025 г.)”. Ибрахим, син на Мохамед, е владетел на Волжка България през 1004 - 1025 г.
Освен титула "балтавар", чийто произход е акадски (ср. с балтазар), при прабългарите, т.е. при нашите предци кимерийците, за градоначалник е използвана и иранската дума "cand" (град), чийто др. ирански корен "can" означава "копая".
Неслучайно при прабългарите, човекът който дава заповед да се направи защитен вал е "кан". Титула "кан", е стар чисто български титул от ирански произход.
Не е от български произход титула „убиги, ювиги, ябгу“, той е зает от тюрките авари чак след 568 г. сл. Хр., предвид на общата държава, която българи-кутригури и тюрки-авари правят в Панония. В тази държава, създадена, както вече казахме, през 568 г., аварския войник изменник на армията на Истеми, се самопровъзгласява за "каган", а българина от Дуло му е заместник. Тюркската титла за "зам. каган" е "ябгу, джабгу", оттук и българската форма "ювиги", "убиги".
През 565 г. „древна Велика България“ на Ирник е превзета от тюрките на Истеми. Ябгу Истеми, чийто брат е каган, се опитва да атакува Персия през Кавказ, но не успява. Тогава решава с по-голямата част от армията си да тръгне към Согд, за да атакува ефталитите и персите от изток.
През това време, както пишат Менандър и Теофилакт, 10 000 кутригури подмамили 20 000 авари от останалата в Приазовието армия на Истеми, че на запад има хубава земя. Тези 30 000 воини дезертират на запад, изгонват гепидите от Панония, разбират се с лангобардите последните да идат в Италия, и създават държава. Това е обща държава между авари-тюрки и българи-кутригури в Панония. Нея Орган през 619 г. напуска и прави съюз с Византия, а през 629 г. заедно с племенника си Кубрат освобождават държавата на Ирник от тюркско робство.
Виж подробно в Държавата на авари и българи в Панония през VІ и VІІ век.
bghistory-letopisec.blogspot.bg/2012/06/v-v.html
Но през 568 г. в Панония аварския вожд приема титлата "каган", а заместник му става българин от Дуло, който приема титлата „ябгу“, т.е. заместник на кагана. Оттук се получава „кан ювиги“, където „кан“ е стара иранска титла, а „убиги, ювиги“ е титла, която остава след 568 г. по традиция до приемане на християнството през ІХ в. от цар Борис І.
Всъщност, Борис І изоставя титлите „кан“ и „ювиги“ и се връща към изконната древнобългарска титла „sar“, която прабългарите, т.е. кимерийските владетели, имат още през VІІ в. пр.н.е.
Ето по този начин, иранската дума „кан, канд“, означаваща „град“ е възприета от българите. Изглежда това става още по времето, когато кимерийците участват в създаването на Мидия през 670 г. пр.н.е., понеже според арабския хронист Абу Рейхан Мохамед ибн Ахмед ал-Бируни (973-1048): „Първият човек е бил не Гаюмарс, а Гомер“.
Тоест, Бируни, който е роден в гр. Кят, старата столица на Хорезм, ни е дал едно интересно сведение, според което древния ирански прародител Гаюмарс е едно и също с библейския Гомер, под чието име в библията се има предвид кимерийския народ (гимери, гамири).
Бируни дори смята, че Гомер „бил вожд на племе и е имал дълъг живот. Заселил се в горите Дунбавед и властвал там, докато не станало делото му велико…“ (Бируни Абу Рейхан. Памятники минувших поколений; Пер. и прим. М. А. Салье // Избранные произведения, Том I. Ташкент: Фан, 1957).
Всъщност, Дунбавед или Дамаванд е гора на североизток от дн. Техеран, както се вижда на картата, т.е. вероятно една част от кимерийците не само активно участват в създаването на държавата Мидия, но и се заселили в нея.
Така че тук трябва да търсим „иранския връзка“ с българската прародина, а не с държавата Бактрия, която в нито един източник не е назована Балхара. Тази страна се нарича Бактрия. На древ.персийски Baxtris, на вавилонски Ba-ah-tar, на египетската стела Бентреш, открита в Карнак - Bekhten...
Великите Български империи !
Обявяване на независимостта на България
А, беше хубав човек - ляв и прогресивен ...
Американският проф. Ричард Улф: Свидетел...
Само в измислените писания на мангало-татарина Нурутдинов и сеновския измамник има такава титла "балтавар", с извинение.
Дори първокласниците в България знаят, че българска упхравленска титла "КАН" не съществува! С тази глупава статия стигаш дъното на излагането. Нещастен пантюркист.
Второ руско издание от 1956: " Сказал Ахмед ибн-Фадлан: Когда прибыло письмо 14 Алмуша сына Шилки йылтывара , царя..."
15.03.2016 15:07
Второ руско издание от 1956: " Сказал Ахмед ибн-Фадлан: Когда прибыло письмо 14 Алмуша сына Шилки йылтывара , царя..."
Никой не е виждал оригинала уа, съществува само ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПРЕПИС на Фадлан. Българският превод, от който ти зубриш, щото освен български друг език не отбираш е ПЪЛНО МЕНТЕ. Преводите са от арабски, направен от топ известни арабисти. Кьорав ли си, че руския и американския превод са напълно еднозначни?
Например споменатото име на аски предводител от Иезди ад –Дин в „Книга на победите” – Буракан, Бурикан, Бьорекан може да се преведе като „вълча кръв” или „потомък на Вълка”. По този начин бихме могли да приемем, че „кан” или „кана” в българските титулни и длъжностни изрази изписани в епиграфиките можем да тълкуваме като кръв, род, потомък."
http://syrmaepon.blog/history/2014/06/23/ot-kryv-boilska-bagatur.1275533
„Споменът от тези съоръжения се е пазил векове наред в народната памет“, пише проф. Рашев, който положи най-много усили за тяхното изучаване. Тук ще покажем негови материали от статията му „Раннобългарски землени укрепителни съоръжения“ в сб. Български средновековни градове и крепости, т.1, Варна, 1981, с. 16-44.
Постингът ми хареса с картите които си приложил !
Титлaтa "бaлтaвaр" е още по-бългaрскa, в Близкия изток я зaемaт от бългaрите aетомaтично по трaдиция без дори дa знaят кaкво ознaчaвa и кaк се превеждa. Тя е синоним нa Иджибaк, идвa от тaмгaтa нa цaрския род - бaлтaвaр - тризъбец. Бaлтaтa( брaдвa) символизирaлa влaсттa нaд горските територии a лъкa - вaр, бер, - символизирaл влaсттa нaд степните територии. Във Волжкa Бългaрия се е употребявaлa трaдицоонно зa дa се подчертaе приемственносттa с древен Идел. Оттaм, откъдето дaлеч преди новaтa ерa, титлaтa " бaлтaвaр" отишлa нa юг.
Постингът ми хареса с картите които си приложил !
18.03.2016 09:24
Титлaтa "бaлтaвaр" е още по-бългaрскa, в Близкия изток я зaемaт от бългaрите aетомaтично по трaдиция без дори дa знaят кaкво ознaчaвa и кaк се превеждa. Тя е синоним нa Иджибaк, идвa от тaмгaтa нa цaрския род - бaлтaвaр - тризъбец. Бaлтaтa( брaдвa) символизирaлa влaсттa нaд горските територии a лъкa - вaр, бер, - символизирaл влaсттa нaд степните територии. Във Волжкa Бългaрия се е употребявaлa трaдицоонно зa дa се подчертaе приемственносттa с древен Идел. Оттaм, откъдето дaлеч преди новaтa ерa, титлaтa " бaлтaвaр" отишлa нa юг.