Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2016 10:50 - Какъв е бил езика на хуно-българите?
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 8022 Коментари: 13 Гласове:
4

Последна промяна: 25.03.2016 10:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              Защо хуни носят български имена? Елак (ела, дърво), Денцик (ден, деница), Крека (кряка, кара се)?

           Първородния Елак.

Името на първородния син на Атила е Елак, където "к" е суфикс за мн.ч... Ако свържем етимологията на името с "ела" (свещенно дърво), то буквално името на Елак означава "свещенни дървета" (мн.ч.).

Кавказка ела (Abies nordmaniana)
image

Денцик, вторият син на Атила.

Как се е казвал вторият син на Атила?  Имаме няколко форми на името му Δεγγιζίχ.

Формата Dengizich ни е предадена от съхранените при Константин Багрянородни през Х в. записки на части от летописа от V в. на Приск Панийски  (Priscus, EL 588[6, 24, 28]).

  Но при компилациите на Йордан (и Касиодор) от VІ в. името на вторият син на Атила е Dintzic ( Getica 120[21]). Също и при Марцелин Комес от VІ в.: Denzic (Marcellinus Comes, CM II, 90[7]). В Пасхалната хроника от VІІ в.  срещаме формите  δινζίχ и δινζίχος .

image

Превода на името на вторият син на Атила с тюркската дума *Dдηiziq, «малко озеро» е наложен еднозначно в науката от Маркуарт (1929, 83) и от  Ласло Расони (1932, 100). Те изваждат етимологията от `денгиґз` — море.

През 1973 г. Ото Менхен-Хелфен в монографията си „Светът на хуните“ посочи, че в тюркският език формите `tдηiz, dдηiz` не са засвидетелствувани до ХІ в. (гл. ІХ, Език, Етимологии. Δεγγιζίχ).

Много учени са склонни да извеждат името на вторият син на Атила от унгарската дума `tenyesses` — плодородие.

В този смисъл е редно да обърнем внимание и на българската дума `Денница` (същ. соб. лич. ж.), чийто произход е от старобългарската дума `ДЬNЬ` с корен в индоевропейският език `*di`(светъл). Санскрит: `di-na-m`; лат.: `deus` (бог).

Аз мисля, че името на вторият син на Атила няма как да е „малко море“ или дори „море“, при положение, че хуно-българите са конен народ и за тях корабоплаването и свързаното с него „море“, не са имали никакво значение.

Името на вторият син на Атила очевидно етимологично е свързано със древната българска дума „Денница“, която както знаем в старите представи на българите не означава само `ден`, или `звезда`, но и носи смисъла за `божественост`, съхранен в лат. `deus` и в гръцката „`DiFi`  дат.п. Зевсу..“ (Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологичен и правописен речник на българския книжовен език, С., 1941, с.124).

image

image


          Хунската царица Крека, майката на Елак и Денцик

Византийският летописец от V в. Приск Панийски посещава с ромейско посолство през 448 г. столицата на Атила в Панония (дн. Унгария), в която архитектурата е била от обработено дърво и в центъра имало мраморна баня по римски образец. Домовете на хунските аристократи, съобщава летописеца, били обиколени от декоративни дървени огради, а около жилището на Атила, освен ограда имало и дървени кули. Пред дома на Атила имало широко пространство, играещо ролята на площад, където посолства от варварски народи са опъвали шатри, чакайки да получат аудиенция. На площада идвали и обикновени хунски поданици, чийто граждански спор изисквал последната дума на Атила като съдия, за да бъде решен.

image

Столицата на Атила била многолюдна, в нея Приск срещнал хора, които освен хунски, говорели на готски, скитски, латински и гръцки езици.

По всяка вероятност, хунска столица по това време е била около старият град Карнунт (Carnuntum; на гръцки: Καρνοιις в Птолемей), главен град на римската провинция Горна Панония, превзета от хуните.

image

Разрушеният от земетресение в средата на ІV в. любим град на Валентиниан І, се е намирал на 40 км източно от Виена на южния бряг на Дунав в дн. Долна Австрия. Според Ханзиций, в книгата му от ХVІІІ в. „Свещенна Германия”, там имало и хунски град, който носил името Ветвар. Ханзиций обръща внимание, че „вар” е хунска дума и означава „крепост”. В този смисъл етимологията на „Ветвар“ е очевидно „вета/вехта“ „крепост“…

Според протокола Приск посещава царицата на хуните, жената на Атила, и й поднася подаръци от Константинопол. Приск ни съобщава, че тя се казва „Крека“, т.е. името й означава „кряка, крещи“, очевидно етимологичното значение е в семантиката: „господарска дума“, „тежка дума“, „заповед“.

Крека, както се вижда от описанието на Приск, имитира римския двор в церемонията по аудиенцията. Описанието на Приск е много важно и ценно за хуно-българската история, още повече, че името на Крека етимологично е обяснимо чрез българския език.

На другия ден отидох в двора на Атила с подаръци за съпругата му. Нейното име e Крека. Атила има от нея три деца, от които първородния е владетел над акатирите и над други народи на територията на Припонтийска Скития. В оградения двор имаше много къщи. Някои от тях са направени от дъски, красиво свързани с дърворезби. Други са от дялани трупи, които подравнени  в решеткиобразуват кръгове и така са наредени  нагоре от основите. Тук живееше жената на Атила, до която бях допуснат от варварите, които я охраняваха пред вратата й. Застанах пред Крека, която лежеше на мека постелка. Подът беше покрит с вълнени килими, покоито стъпваха. Около царицата имаше много роби. Робините бяха насядали по пода срещу нея и бяха с платнени покривала в различни цветове, каквито обикновено варварите носят върху облеклото си, за красота. Приближавайки към Крека, аз я приветствах, дадох й подаръците и излязох.

РЕЗОННО Е ДА ЗАДАДЕМ ВЪПРОСА ЗАЩО ХУНИТЕ НОСЯТ БЪЛГАРСКИ ИМЕНА?

След ХІІ в. в писменият език на българите се наблюдават промени, които поставят пред учените въпроса коя е причината писменият старобългарски от ІХ в. до ХІІ в. да е един, а след това различен? Това промени в езика ли са и ако е така, защо те имат нямат аналог в нито един от славянските езици, а са присъщи само на българският писмен език след ХІІ в.?

Изглежда българските езиковеди са в дълг на българския език, нито един от тях не си задава въпроса: ако съществува такава рязка и коренна промяна в граматичната система и в част от звуковата система на българския език след ХІІ в., тогава чий е бил писменият ни език от ІХ до ХІІ в.в.?

Как чий? Изворите са категорични, княз Борис-Михаил кани кирило-методиевите ученици, които са създали азбука на езика на славяните и тези ученици, а между тях най-вече Климент Охридски и Наум Плисковски, продължават делото на учителите си в България и превеждат книги на славянски език.

Добре, но след като българи и славяни не са едно и също, и след като очевидно славянския е бил близък лексикално до българския, тогава българите на какъв език са говорили?

Старата лъжа, че прабългарите са тюрки и са били асимилирани от българите, е вече отречена. Не може кан Тервел към 718 г. да отблъсне арабите на Балканите, при положение, че по същото време визиготите са безпомощни пред тях в Испания, и ние да твърдим, че българите са „една малка орда“ асимилирана от славяните? Няма логика.

Българският език е индоевропейски (Раковски) и е бил лексикално близък до славянските. Ако славянският не бе разбираем за княза и народа, тогава нима цар Борис Покръстител щеше да въведе черковно-славянско богослужение, при условие, че същото би вършило гръкоезичното или латиноезичното?

Като се зададат тези въпроси, се вижда в каква тиня е вкарана нашата история и език. Как се внушава, че прабългарите били тюркоезични, при това за пример се сочат волжките българи, но и дума не се обелва, че е всъщност те да са били „отюречени“ (Минорски), при това чак след VІІІ в. от н.е. Същевременно, за дунавските българи смело и безотговорно се твърди, че те са асимилирани от славяните и от Х в. говорят славянски език…

 Но българският език задава въпроси и езикознанието като наука може да мълчи, само ако идеологията и репресията му затворят устата! При демокрацията обаче има свобода на словото и мисълта, включително и на научната мисъл!

Кои въпроси поставя езика ни?

След ХІІ в. българския език е коренно различен, с изключение на лексиката, която е индоевропейска и славянска, а много от думите са явно коренно български.

След ХІІ в. старата падежна система рухва, но това не се случва в останалите славянски езици.

След ХІІ в. езика демонстрира здрава членна форма, т.е. определителният член е специфично българска особеност и различава българския от останалите славянски езици.

След ХІІ в. инфинитивната форма е различна, с „да“ конструкция: напр. (искам) да ида.

След ХІІ в. старите форми на степенуване изчезват и виждаме съчетания на „по“ и „най“ с прилагателна форма (по-добър, по-лош, най-добър, най-лош).

След ХІІ в. бъдещето време се изразява различно, с частица „ще“(ше, че, ке, жъ) и определена глаголна форма, напр. „ще ида“, а не както преди „ПОИДЪ“ или „ХОШТИ ИТИ“.

След ХІІ в. се оказва, че българския, за разлика от славянските езици, има сложна глаголна система от темпоралност на свършени, несвършени, минало време в бъдеще и т.н. глаголни времена, които днес са ужас за всеки чужденец, който учи български. Дори има и „преизказна форма“: „Казват, че написал в блога“, от което става ясно, че някой е казал за трето лице нещо, което може да бъде експлицирано без да се верифицира подлога. („Бил съм бил пил.“) Подобен изказ в славянските езици не може да съществува без подлога…

След ХІІ в. навлизат местоименни конструкции от вида „мене ме, мене ми, тебе те, тебе ти и др.“ Напр.: „Тебе те е страх, Тебе ти е кеф…Мене ми се пише, Мене ме е страх“…

След ХІІ в. няма двойствено число, а бройната форма за съществителните от м.р. мн.ч. се формира с един звук „а“: „един бор, два борА, един стол, два столА“…

След ХІІ в. имаме окончание „ове, ови“ при едносрични имена на м.р.: „кум, кумове, сват, сватове“.

След ХІІ в. имаме „а“-спрежение: „гледам, гледаш, давам, даваш…“

След ХІІ в. имаме притежателни местоимения: „негов“, техен, нихен, нихни“, които при славянските езици са си родителен падеж и няма такова нещо като в българския…

Всички тези особености на българският език след ХІІ в. ни стават ясни от писмените паметници, така както езика преди ХІІ в. ни е ясен пак от старобългарските паметници, т.е. каквото имаме на пергамент, по него съдим за езика и трябва човек да е сляп, за да не види, че това, което е станало след ХІІ в. не е „развитие“ на славянския език, характерно само за българите, а различен в граматично отношение език, който след ХІІ в. навлиза смело от устната българска реч и води до граматични особености в  писмената славянска реч. Тя демонстрира езикови черти, които не са славянски. И това е било видно още за първите ни езиковеди след Освобождението. През 1888/9 г., Димитър Матов като учител в Солунската гимназия публикува в Осмият годишен отчет на същата научната статия „За историята на новобългарската граматика“,където задава въпроса: „може ли и как да се разреши гатанката, що представя сегашния български език със своите особени форми в сравнение с тъй наречения старославянски език и другите славянски езици?“

Тази гатанка не бива да я оставаме нерешена, от уважение към паметта на първите български езиковеди, които все още не са приели доброволно да проповядват руското панславянство.

Българите, както пишат източниците, са били „многочислени“ (българския превод от ХІV в. на „Манасиевата хроника“), „като пясъка в морето“ (хазарско-еврейската кореспонденция от Х в.), „безчислено множество“ („Римска история“, кн. 2, 2 на Никифор Григора).

Славяните са били по-малко от българите на юг от Дунав, но през ІХ в. княз Борис приема учениците на Кирил и Методий, които бягат от Моравия и решава да въведе славянския език като черковен и литературен, за да се разграничи както от гръкоезичието във Византия, така и от латиноезичието в Рим.

Това е ход на мъдър политик и държавник.

До ХІІ в. писменият славянски е език на черквата и на политическата върхушка, но след това той започва да става общобългарски писмен език и тогава българската реч започва масово да навлиза със своята особена граматика в писмеността, което води до т.нар. „разрушение словесъ“, както пише през ХІV в. Константин Костенечки.

image

Всъщност, българската реч е била лексикално близка до славянската, което става ясно и от думи като „мед“ и „здрава“ („страва“), които са употребявали хуно-българите (Приск, Йордан).

Хуно-българският език е кимерийски (Прокопий), което ни подсказва, че т.нар. „прабългари“, а и хуно-българите, не са никакви тюрки, а са говорили кимерийски език, който лексикално е бил близък до славянския и всъщност българите „ограмотяват“ след VІ в. славянския с много кимерийски думи  (вкл. дн. руска дума „кумир“), така като арабския и персийския езици ограмотяват след VІ в. тюркския.

Езиковедите не се занимават с философия на езика, за съжаление.

А философията на историческата граматика на българския език сочи, че около ХІІ в. не „старобългарския преминава в среднобългарски“, както ординарно пишат езиковедите, а в граматиката на писмения църковно-славянски навлиза българската реч с нейната особена граматика и заявява претенциите си за писмено експлициране.

Можем ли вече спокойно да наречем тази различна от славянската граматика, „кимерийска“ граматика на българите?

Едва ли трябва и могат всички да бъдат така категорични, но вече всички сме сигурни, че българския език е вкаран в славянското езиково семейство от учените след ХІХ в. формално…

image

Г.С.Раковски. Българска старина, Букурещ, 1865, с. 200

 

 Прокопий Кесарийски от VІ в. за произхода на хуните. Цитати.

При обзора на късно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий Кесарийски от VІ в. като стандарт на историческите сведения и почти всичко от него днес е в учебниците по история, но незнайно защо  неговото известие, че хуните произхождат от кимерийците, е пренебрегнато от просвещенско-модерните учени и няма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейските хуни?

През VІ в. Прокопий, който е черпил сведения от стари автори, но  е ползвал и устни данни на утигури, съюзници на византийският император Юстиниан І (527-565), пише:

„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел. ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел. ред.) и до река Танаис (Дон – бел. ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел. ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.

image

Според Прокопий, кимерийци са били ония хуни, които през втората половина на ІV в. нападат готите (пак там, ІV.5):

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те  живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида  (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд  тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат;  имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако  легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от  волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите  се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук  население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).

Явно Прокопий Кесарийски от VІ в. е убеден, че хунското нашествие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от Азовско море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури, а когато след краха на Атиловата държава към 460 г. те се върнали от запад на изток, според Прокопий, кутригурите заселили земите около град Херсон (днешният Кримски град Севастопол)  до Боспор(Пантикапея, днешния Кримски град Керч), а утигурите били на изток от Дон до сагините при северен Кавказ.

image




Гласувай:
8
4


Вълнообразно


1. letopisec - Коментари от ФБ
25.03.2016 14:25
Aslan Türk Категорично тюркски език е бил хунският език. Който и каквото да ми разправя, става на въпрос за спекулация, а не за аргументи.
цитирай
2. letopisec - Драги, Аслан Тюрк,
25.03.2016 14:26
letopisec написа:
Aslan Türk Категорично тюркски език е бил хунският език. Който и каквото да ми разправя, става на въпрос за спекулация, а не за аргументи.


През 1973 г. американският професор Ото Менхен-Хелфен в монографията си „Светът на хуните“ преосмисля много от старите неща, свързани с хунската история. Първо, Хелфен отрича, на основата на етнографски, археологични и антропологични данни, че европейските хуни (Huns) имат нещо общо с монглоидите от Жълтата река и Ордос над Китай хсионг-ну (Hsiong-nu). Така Хелфен развенчава един мит в науката за приемственост между европейските хуни и ордоските хсионг-ну, налаган дълги години.

Второ, Хелфен е категоричен, че упоменатите през ІІ в. от н.е. „чуни“ (хуни) от географа Птолемей, са едни и същи с ония хуни, за които пише през ІV в. Амиан Марцелин. В този смисъл, според Хелфен, „птолемеевите хуни“ няма как да са тюркоезични. Така Хелфен празрушава още един мит: че хуните са тюрки. Той пише: „Тюрколозите навярно откриват тюрки навсякъде, германските учени откриват германи на невероятни места. Убеден в това, че протобългарите говорят на тюркски, Nemeth предложил привлекателна тюркска етимология на Аспарух; друг тюрколог обяснил името по своему, очевидно не по - убедително. Днес нещата се изясниха, че Аспарух се явява иранско име (глава ІХ., Език).“

Аз вярвам на световни известни учени като Хелфен, че „Аспарух се явява иранско име“.
цитирай
3. letopisec - Коментар от ФБ
25.03.2016 15:54
Bisser Danev Вече не останаха "учени", които да подържат теорията за произхода на българите от тюрките, която е чисто идеологическа, да не говорим и за славянският и тракийският произход, които пак обслужват определени политико-имперски цели! Да не забравяме, че такива теории са основани на подправена история и че няма никакви доказателства за истинността им!
Единствено кимеро-хунският произход на българите се потвърждава от историческите летописи и археологията и дава истинското историческо минало на българската народност!
цитирай
4. shtaparov - "Крека" би могло да е ...
25.03.2016 19:35
"Крека" би могло да е форма и на името Грега (Гръгура,Грегора),а тюрките като изтъкнат морски народ са имали дума за "Море" още в V век,според недъгавите мозъци на тюрколозите. Според тях тюрките често са виждали морета из Алтай,Гоби и Такламакан,затова услужливо побързали за създадат своя дума за тях,преди Хуните да тръгнат на запад та да има с какво да назовават непознатите дотогава за тях морски пространства. Това,че думата Денгиз (Донхис,Донис,Донес,Донец) е Скитска а не тюркска явно не ги твърде вълнува: по-важно е отново за прокарат тезата си,за да заслужат и тазвечерния банкет :))
цитирай
5. indiram - Здравей, Архивар!
26.03.2016 01:39
Езикът на Гуно-българите е Гуно-Български, бил е, е и ще бъде!

Картата в края на статията ти, е много интересна и може да докаже, каквото казах!

Сетих се, за онази Кирка (богиня или пророчица), дето поканила едни надменни господа и ги напила, после ги превърнала в прасета -
Като кажат някому, че е пиян като Кирка, да знае, че е ОТ Кирка...
И богинята Свада, добре си върши работата - много е работлива тя, горката...
А, Крека, царицата, да се покачи на Жицата... и по жицата...или пък, през водата... да предаде каквото има... Реката е подходящо място, движи се... към морето... и от Крека става Крекало...

Колко империи е имало в Древността в Света, или кои (колко) са по-великите?
Архивар, би следвало, да знае и да отговори ... с факти от архива.

Поздрави!
цитирай
6. iliyanv - Осмата жена на Атлъ се казва Лопата.
26.03.2016 10:03
От нея няма деца. Но от деветата - Мистрия е добил любимата си дъщеря - Мотика.
цитирай
7. letopisec - Благодаря за коментара...
26.03.2016 13:18
shtaparov написа:
"Крека" би могло да е форма и на името Грега (Гръгура,Грегора),а тюрките като изтъкнат морски народ са имали дума за "Море" още в V век,според недъгавите мозъци на тюрколозите. Според тях тюрките често са виждали морета из Алтай,Гоби и Такламакан,затова услужливо побързали за създадат своя дума за тях,преди Хуните да тръгнат на запад та да има с какво да назовават непознатите дотогава за тях морски пространства. Това,че думата Денгиз (Донхис,Донис,Донес,Донец) е Скитска а не тюркска явно не ги твърде вълнува: по-важно е отново за прокарат тезата си,за да заслужат и тазвечерния банкет :))

цитирай
8. indiram - ...
28.03.2016 01:20
Осмата жена на Атлъ се казва Лопата. (от коментар №6)
- По моему, има малка грешка... в името на Жената...
Е, казва се инак (иначе) - има друго име, а не (е) Лопата...

Обаче, кой е Атлъ... (пропуснала съм някое четиво)

Поздрави!
цитирай
9. indiram - ...
28.03.2016 01:26
Как се е казвал вторият син на Атила? Имаме няколко форми на името му Δεγγιζίχ.

Формата Dengizich ни е предадена от съхранените при Константин Багрянородни през Х в. записки на части от летописа от V в. на Приск Панийски (Priscus, EL 588[6, 24, 28]).

Поздзрави!
цитирай
10. atil - Езика на хуните е бил булгарски т. е. ...
28.03.2016 16:10
Езика на хуните е бил булгарски т.е. български. Защото те самите са такива. Но ми прави впечатление, че поне раздела "История" в Блог БГ - каквато лудница си беше, се превръща в още по-голяма и пълна лудница. И заслугата за това е на 2-3 деятели, които се стремят да задминат гуруто Серафимав в това отношение.
.......................
Само тази картинка е достатъчна да даде отговор на дълбокомисленните въпроси и отговори по този въпрос:
"...Изображен - Булгарский царь Диггизих! V век Булгария, Биармия (сейчас Пермьский край).
/ На български - Изображение на българския цар Дингизих! Пети век, България, Биармия(днешния Пермски край). С надпис на метал, чашата на Дингизих, син на Атила , владетел на Североизточна Европа, Биарма(Булгария) на хунобългарски език със старото писмо./

Надпись на чаше:
…на чаше великолепным почерком и грамотно выгравированная (или чеканенная) гунно-булгарскими буквами надпись. Указанная система письма употреблялась еще в раннегуннский период при чеканке античных хорезмийских монет, а позднее в VII в. печатки трех золотых перстней из сокровища царя булгар Кубрата были оформлены с использованием той же системы.

Транслитерация: Ki?kg Dikkiz Uku kisse – kiu sax-sax bul gur tengrig!

Перевод:
Удара короля (королевича?) Диггизиха Мудрого остерегайся, берегись Тенгри загробного мира!
(На български - ОТ УДАРА НА КРАЛЯ/ПРИНЦА?/ ДИНГИЗИХ МЪДРИЯ СЕ ПАЗИ, ПАЗИ СЕ ОТ ТАНГРА В ЗАДГРОБНИЯ ЖИВОТ!)

Текст написан на гуннском языке. Сын Аттилы Диггизих жил во второй половине V в., следовательно надпись относится не к древнетюркскому, а пратюркскому, т.е. гуннскому, языку, хотя между ними нет «водороздела» это один и тот же язык.
http://atil.blog/history/2015/08/12/bylgarskoto-staro-pismo-i-otkrivaneto-na-orhonsko-eniseiskit.1383350
цитирай
11. iliyanv - Сеновският татарин
29.03.2016 08:52
пак е бил на дизайнерски булгур. Като не ти носи главата не зобай дизайнерска имамбаялдъ.
цитирай
12. leonleonovpom2 - Милчев, Милчев!
30.03.2016 19:07
Поне не се хвалете взаимно с Блс и архивар!
Гоните коментари Ще ти напиша!
Търсиш връзка с хуните
Имам речник Х-Български , писан преди 200 години от не Българин, но иначе велик по отношение на Българщината! Веднага след Паисий!
Как ще обясниш съвпаденията с хунската връзка на Българите? Но не с хуни!
Тук иска мислене и реална научност, а не имагинерна Да гониш тракедонисти?!
Нищо повече няма да ти кажа!
Ще изчакам да се изприкажеш и тогава

Нека и моите читатели поогладнеят! Ще се покрия!

Този филм за хуните колко пъти вече го прожектираш Сигурно над сто пъти
И остави нещастните добряци архивар и блс
Все пак добре че си скрил Тутко На него без колебание ще му намаля ръста с една глава
Виждаш ли раздвоението си?
От една страна блс и архивар-добряци От друга- Тутко тутков- Зъл и злобен

Няма, за разлика от кимерите, да ти подам информация , какво е станало преди 200 години И да ти дам, все тая, няма как да я използваш!
Пък аз ще си дам почивка, да събереш овациите на имагинерната си и реалната публика И запомни, дружбата с Атила е рискова! Идва момент , когато той иска сметка за нея Тогава бог да ти е на помощ
А за нас се оказва, че връзката не е към Крим, както мислиш/ обърни се към Путин за помощ/ а към Западната част на Балканския полуостров и полуострова на запад от него!
Вкарай като увод към темата за Атила и Суецкия канал и краставичката на Мирча Кришан !

От мен нямаш минус Но нямаш и плюс
Моите разбирания за научност са много различни от твоите И вероятно с основание, защото съм получавал признание и от изток , и от запад!
цитирай
13. letopisec - Защо, бе, инженере, един плюс ви се досвидя, защо?
01.04.2016 09:48
leonleonovpom2 написа:
Поне не се хвалете взаимно с Блс и архивар!
Гоните коментари Ще ти напиша!
Търсиш връзка с хуните
Имам речник Х-Български , писан преди 200 години от не Българин, но иначе велик по отношение на Българщината! Веднага след Паисий!
Как ще обясниш съвпаденията с хунската връзка на Българите? Но не с хуни!
Тук иска мислене и реална научност, а не имагинерна Да гониш тракедонисти?!
Нищо повече няма да ти кажа!
Ще изчакам да се изприкажеш и тогава

Нека и моите читатели поогладнеят! Ще се покрия!

Този филм за хуните колко пъти вече го прожектираш Сигурно над сто пъти
И остави нещастните добряци архивар и блс
Все пак добре че си скрил Тутко На него без колебание ще му намаля ръста с една глава
Виждаш ли раздвоението си?
От една страна блс и архивар-добряци От друга- Тутко тутков- Зъл и злобен

Няма, за разлика от кимерите, да ти подам информация , какво е станало преди 200 години И да ти дам, все тая, няма как да я използваш!
Пък аз ще си дам почивка, да събереш овациите на имагинерната си и реалната публика И запомни, дружбата с Атила е рискова! Идва момент , когато той иска сметка за нея Тогава бог да ти е на помощ
А за нас се оказва, че връзката не е към Крим, както мислиш/ обърни се към Путин за помощ/ а към Западната част на Балканския полуостров и полуострова на запад от него!
Вкарай като увод към темата за Атила и Суецкия канал и краставичката на Мирча Кришан !

От мен нямаш минус Но нямаш и плюс
Моите разбирания за научност са много различни от твоите И вероятно с основание, защото съм получавал признание и от изток , и от запад!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 775708
Постинги: 86
Коментари: 801
Гласове: 311
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031