Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2016 11:41 - Данни на арабски историк от Х в. уточняват къде е била българската земя Исгил.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 6514 Коментари: 8 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     През Х в. арабо-езичният историк Ибн Рушдъ в своя исторически труд, в главата за маджарите, пише, че на изток от земите на маджарите (които по това време са в Панония, дн. Унгария), се намира българската държава Исгил, и едва на изток от „Българския Исгил“, са печенегите.

image

Ето го сведението на Ибн Рушдъ, което компилират от него и други арабоезични историци, като Гардизи и анонимния географски трактат „Худад ал-алам”: „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Исгил лежи първият от краищата на мадиярите.

 

Ибн Рушдъ - B.rsula / Isghil (?) / B.lkar

Гардизи - B.rsula / Iskil (?)  / B.lkar

„Худад ал-алам”- B.hdula / Ishkil (?) / B.lkar

 

Според арабоезичните историци българите са три вида: Ис - к. л (Isghil), Б. р. сул  (B.rsula), Б. л. к. р. (B.lkar).

Формата „Ишкил“ се среща и при арабският историк Ибн Фадлан, който към 922 г., след посещение във Волжка България, пише своя труд „Рисала“ („Записки от Булгар“), в който дава сведение, че владетелят на гр. Булгар (на Волга и Кама) е началник на владетеля на „Аскал“ (Ас-к.л.; = Isghil при Рушдъ).

image

Към 922 г. владетел на гр. Булгар е Алмъс, според Фадлан. По това време волжките българи, са васали на Хазария, а Фадлан нарича владетеля на гр. Булгар „малик“, т.е. независим цар. Но успоредно с това Фадлан, който явно знае много добре, че Алмъс е васал на Хазария, добавя, че Алмъс е „малик“ (цар), но на „ас-сакалиба“ (ас-к.л.).

Фактически, „ас-сакалиба“ и „Ас-к.л“ при Фадлан са едно и също. Тоест, т.нар. „трети вид“ българи (Isghil), се появява за първи път в „Рисала“ на Фадлан към 922 г. и оттам, по-книжен път сведението за тях е заето от Ибн Рушдъ и другите арабски историци.

Двата вида българи, т.е. Б. р. сул  (B.rsula) и  Б. л. к. р. (B.lkar) в данните на арабо-езичните историци, съответстват на двата вида българи (утигури и кутригури) в данните на гръко-езичните късно-антични историци.

Въпросът е как се появи „третият вид“ (Ас-к.л, Ис-к.л)?

Загадката се разрешава от титулуването на господаря на гр. Булгар Алмъс с титлата „малик“ (цар), при положение, че той не е самостоятелен владетел, а васал в Хазарския каганат.

Ако обаче този „трети вид“ (Ас-к.л, Ис-к.л) българи са извън пределите на Хазария и са подчинени на Алмъс, тогава той наистина е „малик на ас-кл.л“ и Фадлан е бил коректен летописец. Ето текста при Фадлан: „Друга група била с царя на някакво племе, когото наричаха цар Аскал. Той (Аскал) бе поданик на него (царя на Булгар)”.

И така, ние много добре знаем от Ибн Рушдъ къде е била територията на този „български Ишкил(Аскал). Тя е била между Панония, където са маджарите и Днепър, където са печенегите.

Но на същата територия през Х в. цар Симеон урежда свой съюз с печенегите срещу унгарците, значи и дунавските българи са имали достъп до Аскал?

image

Изглежда тази територия е била обща земя на волжките българи и дунавските българи?

Археологическите проучвания потвърждават това.

Наскоро издадоха дисертацията на Козлов от 1992 г., който доказва с археологически данни, че Първото Българско царство е стигало до Днестър и Днепър...

В своята дисертация от 1992 г. на тема „Населението между реките Дунав и Днестър в края на VІІІ и началото на ХІ век от н.е.: Балкано-дунавска култура“, 40-годишния археолог Владимир Иванович Козлов, пише: „Интереса на изследователите към самобитната уседнала култура на степта между Дунав и Днестър, чиито паметници формират т. нар. „Балканско-дунавска археологическа култура“ е отдавна и е напълно оправдан. Историята на тази област в периода на Първото Българско царство (681-1018) не е достатъчно добре отразена в дошлите до нас писмени източници.“

„Удаде се, - пише Козлов – да зафиксираме изменения в облика на Балкано-дунавската култура за три периода от края на VІІІ до ХІ векове.“

Козлов констатира, че в резултат на изследванията се потвърждават постановките на Г.Ф.Чеботаненко и Г.Б.Федоров за принадлежността на населението между Дунав и Днестър към Първото Българско царство.

image

 

 



Тагове:   искил,


Гласувай:
13
2


Вълнообразно


1. iliyanv - Ти си доказателство, че има и четвърти тип "булгури":
01.04.2016 12:09
Т.п.н.р
цитирай
2. letopisec - А Вие сте доказателство, че има и чукундури-историци, както Ст. Младенов е наричал Ганчо Ценов.
01.04.2016 13:15
iliyanv написа:
Т.п.н.р

цитирай
3. krumbelosvet - Благодаря на автора.
02.04.2016 18:11
Той излага аргументи за едно мнение, без да обижда някого, което е ценно, защото не се среща често. Поздрави и пожелания за нови находки. Не е излишно да се напомня, че и румъните имат наш корен.
цитирай
4. bls - И аз благодаря на автора. Много малко останаха ерудираните учени.
04.04.2016 09:42
krumbelosvet написа:
Той излага аргументи за едно мнение, без да обижда някого, което е ценно, защото не се среща често. Поздрави и пожелания за нови находки. Не е излишно да се напомня, че и румъните имат наш корен.

цитирай
5. atil - Не е вярно, общa земя сме имaли по ...
05.04.2016 16:01
Не е вярно, общa земя сме имaли по времето нa Великa(Чернa) Бългaрия. След товa се рaзделяме всеки със свой цaр.
Aспaрух от сaмото нaчaло е влaдял Онгълa, който стигaл до долното течение нa Днепър. Мaлик е aрaбско име нa влaдетел. По същия нaчин слaвянските монaси нaричaт бългaрските кaнове - княз.
Идел от столетия и хилядолетия си е стоял нa мястото. Тaм където го нaмерили и aрaбите през 10 век.
И по времето на Омуртаг, Онгъла е в границите на Дунавска България. Има сведения за военачалника Корсис, който действал на Днепър срещу хазарите. А с това явно помагал и на кара-булгарите, които се намирали на север... Тези огромни територии на североизток и северозапад, населени със степни булгарски племена на практика отпадат от Дунавска България по времето на Борис Първи..
цитирай
6. letopisec - К`во е това Идел?
06.04.2016 12:49
atil написа:
Не е вярно, общa земя сме имaли по времето нa Великa(Чернa) Бългaрия. След товa се рaзделяме всеки със свой цaр.
Aспaрух от сaмото нaчaло е влaдял Онгълa, който стигaл до долното течение нa Днепър. Мaлик е aрaбско име нa влaдетел. По същия нaчин слaвянските монaси нaричaт бългaрските кaнове - княз.
Идел от столетия и хилядолетия си е стоял нa мястото. Тaм където го нaмерили и aрaбите през 10 век.
И по времето на Омуртаг, Онгъла е в границите на Дунавска България. Има сведения за военачалника Корсис, който действал на Днепър срещу хазарите. А с това явно помагал и на кара-булгарите, които се намирали на север... Тези огромни територии на североизток и северозапад, населени със степни булгарски племена на практика отпадат от Дунавска България по времето на Борис Първи..

цитирай
7. iliyanv - Форум "Пантюркисти", не е ли време ДАНС
07.04.2016 08:48
да се уведоми за платена антибългарска пропаганда? Сеновския татарин подлежи на изгонване от България.
цитирай
8. arhivar - УТИГУРИ И КУТРИГУРИ НЕ СА ТЮРКИ БР.135, Електронен вестник "Сияние"
07.04.2016 09:10
iliyanv написа:
да се уведоми за платена антибългарска пропаганда? Сеновския татарин подлежи на изгонване от България.

о времето на византийският император Тиберий (578-582) при тюрките в Предкавказието е изпратено посолство, начело с Валентин.Посланикът тръгнал по море от Константинопол до гр. Синоп на южното Черно море, оттам преплувал на север до гр. Херсон, минал пеш през „планината Таврики” (Менандър), а след това „на коне през равнината, в която имало много блата” (около Азовско море) и влязъл в „страната Аккаги” (Абхазия). Оттук отишъл направо при военния лагер на тюркския наместник Турксанф.



По това време, пише Менандър от VІ в., утигурите имали собствен управник на име Анагей (очевидно е, че това име не е тюркско), който бил васал на Турксанф, но разполагал и с определени правомощия. Така например Анагей бил назначил една жена, която да е началник на „страната Аккаги”.


Тюрките на Турксанф

Турксанф посрещнал недружелюбно посланик Валентин. Той му казал с обиден тон: „Вашият цар (Тиберий) в подходящо време ще получи наказание за това, че той докато води с мен дружествени беседи, (зад гърба ми) сключи договор с вархоните, които са мои роби, избягали от своя господар. Вархоните са поданици на тюрките и те ще дойдат при мен, когато им заповядам. И дори само като видят конете, които ще изпратя срещу тях, ще избягат в преизподнята. Когато се осмелят да погледнат към нас, не от мечовете ще бъдат убити, а от копитата на конети ни ще ги смажем като мравки. И да знаете, че проклятието ми ще се сбъдне, относно вархоните” (фр. 45).

Гневната реч на Турксанф демонстрира, че тархана на армията на тюрките в Предкавказието, е наясно със съдбата на създадената през 568 г. панонската държава между тюрки-авари и кутригури-хуни (така наречените от него “вар/хони”) и с успехите й в Европа.

Що се отнася до утигурите, Турксанф е доволен. Той казва на Валентин, че те първоначално се „противопоставили на непобедимия тюркски народ, но останали излъгани в надеждите си”. Утигурите, рекъл тархана, „са наши поданици, те станаха наши роби”. Менандър пише, че вожда Турксанф бил „човек високомерен и тщестлав” (фр.45).


Тюрките на Истеми идват от Алтай


През 565 г. тюркската каганатска армия на ябгу Истеми превзема “древна Велика България”, основана през 465 г. от Ирник, третият син на Атила. Държавата на местните предкавказки утигури и кутригури.

През 568 г., докато Истеми воюва с ефталитите в Согд, 10 000 българи-кутригури подлъгват 20 000 авари-тюрки и заедно дезертират на запад. Стигат до Панония, тюрките изобщо не са знаели дотогава за западните земи, както става ясно от самопризнанията на Турксанаф по-късно.

Българи-кутригури и авари-тюрки през 568 г. правят обща държава в Панония. Аварският войник-дезертьор се самообявява за каган. Когато Истеми научава за това е бесен и се заканва, че като се върне, ще накаже изменниците. Все пак, самият Истеми е ябгу, т.е. зам. каган, а някакъв дезертьор-авар се самообявява в далечни западни земи за каган…

Българският заместник на аварския каган в общата държава приема тюркския титул “ябгу” (т.е. зам. каган) и оттогава до християнското покръстване на българите при Борис І през 865 г., този титул е бил традиционен за нашата държава…като “канас юбиги”(KANAΣYBIΓI), т.е. кан ябгу…
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 685805
Постинги: 86
Коментари: 800
Гласове: 305
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728