Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2016 12:18 - Хуно-българи и ефталити: мит или реалност?
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 5085 Коментари: 5 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Xavier Tremblay (Pour une histore de la Sйrinde. Le manichйisme parmi les peoples et religions d’Asie Centrale d’aprйs les sources primaire, Vienna, 2001) твърди, че въпросът за хуните-ефталит все още не е решен на академично ниво, независимо от приносите на много учени в тази област.

През 1941 г. руската изследователка на сирийската късно-антична и средновековна култура Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот. „Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.(Н. Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с. 6).

Тя обръща внимание, че Маркуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).

Пигулевская стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

В какво се изразява това преразглеждане не става ясно, но все пак част от собствената си позиция руската професорка успява да прокара в издадената през 1958 г. от Ленинградският университет колективна монография „История Ирана с древнейших времен до конца XVIII века” (Н. В. Пигулевская, А. Ю. Якубовский, И. П. Петрушевский, Л. В. Строева, А. М. Беленицки). Пигулевская е автор на гл.ІІ, в която описва хуните-ефталит по времето на Пероз така:

Новый мощный враг занял место у персидской границы и грозил ему вторжением. Для ведения дальнейших войн Перозу были необходимы деньги, которые он попытался получить в Византии. Денежные субсидии выдавались Константинополем Ирану, чтобы грозная соседка вела войну с кочевыми народами, бывшими их общим врагом. Но в этих дотациях Византия  видела  также способ  умиротворить  Иран,  когда его взоры устремлялись на ее собственные провинции. Пероз считал возможным просить дотации у Византии, ввиду нападения гуннских племен на Кавказ, где охрана границы была в интересах обеих держав.

Трения между отдельными ордами гуннских племен вызвали их движение. Они двигались по побережью Каспийского моря, пытаясь пройти Дербендские ворота, но путь им был прегражден охранявшим их персидским гарнизоном. Они двинулись другим путем, через иберов (Грузию) и напали на армянские селения. Персы стали просить у Византии субсидии, чтобы иметь возможность охранять крепости Кавказского хребта, так как по мнению персов это было и в интересах империи. Однако последняя никаких денег не уделила Ирану, хотя и проявила известный интерес к борьбе Пероза с эфталитами.

Войны Пероза были длительными, и персы терпели неудачи, даже сам шаханшах попал в плен к эфталитам. Из плена шаханшах был будто бы выкуплен императором Зеноном, который и примирил его с эфталитами. (с.54)”.

Пигулевская остава вярна на информацията за хуно-персийската война от 484 г., която идва от сирийските източници.

Тя е изглежда единственият изследовател, който твърди, че Пероз е нападнат от хуните-ефталит през Кавказ, а не някъде на северо-изток или юго-изток от Каспийско море.

За съжаление професионалните интереси на Пигулевская към християнската сирийска история и култура, обемат изцяло вниманието й и тя никога не си поставя като професионална задача да променя старата версия (придобила статут на научна догма) ,че ефталит са източен народ и произхождат източно от Персия, но в крайна сметка, що се отнася до географския ареал и мястото, където Пероз през 483 г. и 484 г. воюва с хуните-ефталит, тя се доверява на сирийските летописи и е убедена, че те  „изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

Задълбочаването на това преразглеждане е възможно само, ако отново се върнем към първоизворите и потърсим там отговор на въпроса възможно ли е все пак да е подценена ролята на пост-атиловите предкавказки хуни при формиране изобщо на ефталитската проблематика ?

image
The fourth volume in the series of Studies in the Aman ur Rahman Collection (SARC) covers the coinage of the Iranian Huns and their Successors. At about 2.450 pieces this is probably the most complete assemblage of coins from this period, and also includes a substantial number of hitherto unpublished coin-types. Still the collection is further augmented by reference material from all major museums of the world, so that almost every known type is covered.

  The aim of this volume, by providing a commented and most complete view of the entire coinage of the Iranian Huns, is to make coins as a primary historic source accessible to the reader and usable for further research for all historic disciplines. The groundbreaking book by Robert Gцbl from 1967 is hereby considerably enhanced and partly revised.     The book contains 10 chapters, the Kidarites, Dinars (of the Kidarite and Alkhan period), Alkhan, Tobazini, the Hephthalites, Sasanian Coinage and Imitations, Nezak Shahs, Alkhan-Nezak Crossover, the Western Turk Period and finally Gandharan Copper. This term is newly introduced and covers a phenomenon which has been labeled “Kashmir Smast” before.   Each chapter discusses the numismatic evidence based on thorough typological analysis and a short historical overview summarizes the written sources. The catalogue is arranged by coin-type but pictures every specimen in the Aman ur Rahman collection. In addition, a fully illustrated typological index is provided.

image
На монетите си самите ефталите се самонаричат "хион", т.е. хуни. Индийските извори също ги наричат "хуна", а китайските им викат "йе-да"...
image

     Несъмнено „ефталит“ и „авитохол“ са не само близко звучащи имена, но и очевидно отразяват един период, когато пост-атиловите хуни като част от непроучената българска история в периода 469-484 г.г., имат достатъчно основателни изворови данни, показващи, че историята на ефталит е част от хуно-българската история след 465 г., когато третият син на Атила съхранява от Днепър до Кавказ разпадналата се Хунска империя в централна Европа, след смъртта на Атила през 453 г.

През 517 г. сирийският летописец Йешу Стилит пише своя хроника, в която дава сведения, че ефталит (но той не ги нарича така, а хуни), които през 484 г. убиват Пероз и превземат Персия, са същите с онези хуни, които по времето на синовете на римския император Теодосий Велики (ум. 395), са били в Европа.

В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

Гръкоезичният хронист Захарий Митиленски, живял в края на V в. и началото на VІ в. директно пише, че Пероз е победен от хуни от Предкавказието. Сироезичният Псевдо-Захарий Ритор, чийто сирийски превод на гръкоезичната история на Захарий e от ок. 555 г. пише, че ефталит са кавказки хунски народ...

 В средата на ХІІІ в. сироезичният историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) пише следното, като полза за извор Захарий Митиленски:

„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удовлетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”

Очевидно този текст е зает от Бар Ебрей през ХІІІ в. от същият източник (= историята на Захарий Митиленски, гл. ІІІ от кн.VІІ), от който черпи и Михаил Сириец, който през ХІІ в. пише почти същото: „[256] По времето на Зенон хуните нахлули в персийската земя. Персийският цар Пероз събрал цялата си войска и тръгнал срещу тях...Те живеели в северо-източните части...(отделянето на това изречение с многоточия подсказва, че явно тук има вставен текст – бел.ред.). Когато Пероз видял, че те били разположени за битка, той ги излъгал и им обещал, че ще плати. Съгласно обещанието[257] персите им дали налога и някои от хуните се върнали обратно в своята земя. Имало от тях, които останали, за да получат и данъка. Пероз променил решението си и намислил да предаде на смърт тези, които били при него и да води война с другите. След известно време хуните предприели атака и започнали победоносно сражение с персите, а персийският цар Пероз бил убит. Хуните взели многочислени пленници от цялата персийска земя, разграбили я и се върнали в своята страна.

Единственият историк от първата половина на VІ в., които твърди, че хуните-ефталит са дошли от изток на Персия, е Прокопий Кесарийски.

За да разберем защо Прокопий дава друга версия от Захарий Митиленски, е необходимо да обърнем внимание на източниците, които и двамата ползват. Така ще ни стане ясно какво се е случило и коя е причината Прокопий да напише, че ефталит са хуни, но не са от „нашите хуни“, т.е. не са кутригури и утигури.

Гръкоезичният историк Захарий Митиленски е автор на исторически летопис, който е изгубен. Предполага се, че Захарий умира след 536 г., Прокопий, който е съвременник на Захарий, започва да пише като очевидец едва за събития след 527 г.

 Руската изследователка Н. Пигулевская предполага, че анонимен сирийски книжовник от гр. Амида (дн. Диарбекир), към 555 г. е преводач и съчинител на сироезична хроника, в която книги ІІІ-VІ, са превод от гръцки на сирийски на част от съчинението на Захарий Митиленски, вследствие на което „анонимният автор” днес е известен като Псевдо-Захарий Ритор.

Определяйки, че само кн.ІІІ-кн.VІ са оргинали на гръкоезичният труд на Захарий Митиленски, Пигулевская констатира, че той „обхваща събития отнасящи се към периода между 436-491 години.”

Тоест, според Пигулевская, кн. VІІ (гл. ІІІ-VІ) не е на Захарий Митиленски. Приемайки тази версия Пигулевская допуска, че тези текстове са на анонимният сирийски автор (Псевдо-Захарий) и понеже в предлаганият откъс се разказва за превземането на гр. Амида през 10 януари 503 г. от персийският шахиншах Кавад (488-496;499-531), тя твърди, че Псевдо-Захарий е от гр. Амида.

Последното, че сирийския преводач е от град. Амида, е напълно вероятно, но не и това, че той е автор на гл. ІІІ от кн. VІІ, където се разказва за Пероз, който през 484 г. е победен от хуните.

В гл. ІV-VІ се дават сведения за превземането на гр. Амида и който е чел сведенията на Прокопий Кесарийски във „Войната с персите” за този период, ясно и категорично ще посочи като извор на Прокопий именно Захарий Митиленски. Данни от Захарий могат да бъдат открити и при Йешу Стилит, който пише своя летопис към 517 г., преди Прокопий.

Изобщо проблематична за изследователите се оказва гл.ІІІ от кн.VІІ, в която сирийският преписвач от гръцки, датира действията на Пероз с хуните (които са през 483 и 484 г.г.), че са се случили през „тринайстата година на Анастасий” (504 г.).

Очевидно е станала някаква грешка при преписването и това е толкова вероятно, понеже в кн.ХІІ, гл.VІІ сирийският преписвач също е объркал географът Птолемей (ІІ в. от н.е.) с гръцкият цар на Египет Птоломей от преди новата ера...

Освен това през 504 г. фактически завършват военните действия между перси и византийци и макар, че юридически мирният договор е от 506 г., при Прокопий и Йешу Стилит става ясно, че 504 г. е краят на войната. Сиреч, не е било никаква пречка да се определи, че кн.VІІ също е на гръкоезичният автор Захарий Митиленски, понеже сведенията също обхващат събития отнасящи се към периода между 436-491 години.”

Исторически установено е, че убийството на персийския цар Пероз е през 484 г.

В кн.VІІ, гл.ІІІ Захарий Митиленски дава сведение, което съвпада с това на Йешу Стилит, че победителите над Пероз през 484 г., когато Персия е превзета за „две години” (Прокопий), са пост-атиловите хуни от северен Кавказ.

Те са хуните-ефталит.

И оттук насетне почти всички сироезични автори, включително и Псевдо-Захарий (555 г.), поставят хуните-ефталит на север от Кавказ. Това правят също Михаил Сириец (ХІІ в.) и Бар Ебрей (ХІІІ в.), както показахме.

Когато Пероз, царят на Персия, владеел своята държава, в тринадесетата (година, т.е. 504) на Анастасий (491-518), хуните нахлули оттатък вратите пазени от персийците, от планинския район. И навлезли в персийската територия. Пероз бил предупреден и като събрал армията си  отишъл да ги пресрещне. Когато ги попитал за причината за тяхното нахлуване в страната му, те му казали: „Каквото ни дава персийското царство като данък не е достатъчно за нас, то е като за диви зверове, и е отхвърлено от Господаря на северо-западната област. Ние живеем от нашите оръжия, нашите стрели и нашите мечове; ние се поддържаме с месна храна от всякакъв вид. Царят на римляните ни е обещал, чрез неговите пратеници, да ни дава два пъти повече като данък всеки път, когато ще развалим нашето приятелство с теб персиеца и в съответствие с това ние се подготвихме и пристигнахме тук, така че или ще ни даваш толкова, колкото римляните, и ние с теб ще се съгласим за данъка, или ако ти не ни го дадеш, почваме война.” А Пероз възприе условията на хуните, въпреки че тяхната войска беше много по-малка на брой от неговата, защото си помисли, че е по-добре да им плати с фалшиви пари и ги измами; и им обеща да им даде исканото. А хунският началник събра четиристотин от своите, и между тях  Евстасий, търговец от Апамеа, честен човек, който да ги съветва. Пероз се срещнал с тези четиристотин мъже. Те се качили на планината, направили договора, заедно се нахранили и си стиснали ръцете, като се заклели с вдигнати към небесата ръце. И когато само няколко останали от тези четиристотинте мъже и вече се готвели са получат парите за данъка и са започнали да се подготвят да се прибират в родната си страна, след 10 дни Пероз едностранно разтрогнал договора с тях, и подготвил война, и срещу хуните , които се били разпръснати, и срещу четиристотинте, които останали и срещу тези от тях, дошли за данъка. А търговеца Евстасий  окуражажил хуните, че те не са били предупредени, въпреки че са много по-малобройни. На мястото, където били положили клетва, хвърлили мускус и подправки върху жар и , по съвета на Евстасий, направили жертвоприношение на Бога, та той да накаже измамниците. И те започнали битка с Пероз и го убили и голяма част от войската му, след това ограбили персийската територия, и се върнали в собствената си страна. Тялото на Пероз не било намерено, а в страната си те го наричали лъжец.“

Тоест, Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец, Бар Ебрей са били пренебрегнати от модерните учени, които изфабрикуваха, единствено само на основание на Прокопий, че хуните-ефталит не са пост-атиловите хуни.

Понеже е очевидно, че Прокопий ползва почти дословно сведения от гръка Захарий Митиленски за превземането на Амида през 503 г. от персите, става ясно защо Прокопий противопоставя хуните-ефталит на познатите му хуни и защо не се съгласява с версията на Захарий Митиленски, че те са дошли от северен Кавказ.

Прокопий пише като очевидец след 527 г., а тогава хуните-ефталит вече са на изток в Памир, Согд, Тохаристан…

Когато заема данни за превземането на Амида през 503 г. от перси и хуни, Прокопий пропуска един епизод, който съществува при Захарий Митиленски.

Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитъка. От крепостната стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...".

Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името Кутриго означава това на хуните-кутригури. Убеден, че това не са хуни кутригури, Прокопий започва да спори задочно със Захарий, че ефталит не са „нашите хуни“. Той признава, че са „хуни“, но не са „нашите“, настоява Прокопий.

Ефталитите са хунско племе и се наричат хуни, но те не се смесват и не общуват с онези хуни, за които знаем, защото не граничат с тях и не са разположени близо до тях, но съседстват с персите в северните им предели, там, където на самият край на Персия има град Горго. Тук, заради пограничните земи, те обикновено воювали един с друг. Те не са скитници, като другите хунски племена, но отдавна живеят отседнало на плодоносна почва. Те никога не са нападали римските земи, освен заедно с персийските войски. Сред хуните само те са светлокожи и не са неприятни на вид. Техният начин на живот не е скотски, както при онези. Тях ги управлява един цар и тяхното държавно устройство е основано на закони, живеейки помежду си и със съседите си честно и справедливо, не по-зле от римляни и перси. Богатите от тях имат сътрапезници, на брой до двадесет човека, а понякога и повече, с които делят храна и богатства, понеже имуществото им е общо. Когато този, който им е бил водач на групата умре, тези мъже по съществуващият при тях обичай сами лягат с него в гроба.

Най-интересното в това съобщение на Прокопий не е етнографският портрет за ефталит, който в китайската хроника „Бей-ши” е обратен (номадски), а предприетата от Прокопий ретроспекция: говори за хуните – ефталит на пръв поглед общо, но всъщност ги дели след 502-506 г., когато те заедно с персите нападат Византия и преди това.

Това деление е прокарано като метод в цялата архитектоника на пасажа. Основа на делението е - „нашите хуни” и хуните-ефталит.

Дели ги на външен вид, дели ги в начин на живот, дели ги териториално, дели ги като начин на държавно управление (хуните-ефталит имат един цар)...

Маркер на делението е: и те са хуни, но са други хуни...

Когато говори за  утигури и кутригури (= „нашите” хуни), Прокопий също ги дели, но по политически принцип: едните са съюзници на Юстиниан, а кутригурите са врагове.

За разлика от „нашите” хуни, за които има хипотеза за произхода им, за хуните-ефталит Прокопий няма сякаш версия за произход. Но това не е съвсем така: ефталит, според Прокопий, са също хуни.

Тази общност (хуни са), търсена дори като съпоставка, макар и в негативен смисъл от Прокопий, е тотално пренебрегната от изследователите, дори не е експлицирана в работна хипотеза, наред с безбройните версии откъде са дошли ефталит. Последните са интерпретирани от учените като произхождащи от юг на Персия, от изток на Персия, от северо-изток, но никога от Кавказ, независимо, че Псевдо-Захарий Ритор (555 г.) ги поставя точно там...Прокопий е родоначалник на теорията, че хуните-ефталит са етнически и териториално различни от познатите на римският свят хуни, но са хуни.

Китайските извори също твърдят, че „йе-да” са Hun.

Тези Hun нямат връзка с Hsiong-nu, които са упоменати последно от китайските извори през І в. от н.е., а хуните-ефталит се появяват в началото на VІ в., независимо от опитите да бъдат одревностени от някои учени.

 През 516 година, според китайската хроника „Бей-ши”, вече има ефталитски цар, в чиято столица – както съобщава един китайски монах – имало будиски храмове.

image

И. Маршак пише: ”К.Еноки показа, че съгласно китайските източници към 479-510 г.г., но не по-рано, се отнася експанзията на ефталит на север и на изток от Тохаристан.”

Преди 484 г. за хуните-ефталит се знае от летописите само това, че някъде след 476 г. (когато Зенон се утвърждава като самодържец) водят една първа война с Пероз. Повечето изследователи са на мнение, че тази първа война не е станала много по-рано от втората, за която със сигурност се знае, че е през 484 г., и затова я датират условно през 483.

          Пероз е убит при вторият сблъсък с хуните-ефталит през 484 г.

Периодът, посочен от Еноки (479 – 510 г.) може да се разглежда двуяко: и като много кратък и като прекалено дълъг, за да се изясни ефталитската проблематика и кои са хуните-ефталит.

Откъде са се появили?

Къде са били преди това?

Какво са всъщност: етнос или управляваща върхушка в земите на Согдиана и Тохаристан?

Хуните-ефталит, за които Прокопий знае, са и „голямата армия”, която през 499 г. хунския цар дава на Кавад и с която той не само си връща трона от брат си Замашп, но и атакува през 502-506 г. Византия в района на градовете Амида и Едеса в сирийските византийски земи.

Основните събития от тази персийско-византийска война (502-506) са в периода 502-504 г., и са били разказани в недостигналата до нас хроника на Евстатий Епифанийски, която е доведена към 12 г. от царуването на Анастасий (491-518), както пише Йоан Малала, т.е. до 503/4 г.

Точно тези хуни-ефталит, които нападат Византия заедно с персите през 502 г., са упоменати от Прокопий, откъдето може да се допусне и хипотезата, разбира се условно, че изобщо разцвета на ефталитската династия на изток в Согд и Тохаристан, е свързан по някакъв причинен начин с „голямата армия”, която хунския цар дава през 499 г. на зет си Кавад. Размерът на армията, дори до 527 г. е 20 000 конници.

image

Но, за да се направи това заключение, е необходимо да се размести целият исторически пъзел в посока на следната версия: през 484 г. Пероз е победен от предкавказки хуни (сведенията на псевдо-Захарий Ритор от VІ в. и хрониката от ХІІІ в. на Бар Ебрей потвърждават този извод).

Хуните окупирват Персия (Прокопий, а след него и Теофан, пишат, че Персия е две години окупирана след 484 г.), а през 488 г. е възкачен на престола Кавад, син на убитият през 484 г. Пероз.

През 496 г. Кавад бяга от персийската столицата (и брат му Замашп заема престола на Персия) при хунския цар, но не бяга на изток в Тохаристан, а в Предкавказието. Ат-Табари пише, че той потеглил към Нисибин. 

Хунският цар е женен за сестра на Кавад още през 484 г. или 485 г., според летописа на Йешу Стилит. Дъщеря им от този брак става съпруга на Кавад през 499 г. (потвърждават го Прокопий, Йешу Стилит, Агатий, Теофан). Това е майката на Хосрой Ануширван.

Хунският цар става тъст на Кавад и му дава „голяма армия” (Прокопий), с която Кавад си връща трона от брат си Замашп (Йешу Стилит, Агатий), а през 502 г. с нея напада Византия.

През 506 г. персийско-византийската война свършва с мирен договор и „голямата армия”, т.е. хуните-ефталит, са дислоцирани в Припамирската долина Ефтал, която носи оттогава тяхното име. Оттам те поемат в посока към Тохаристан (ат-Табари) и това е част от политиката на Кавад, за налагане на силен протекторат в старите източни кушано-кидарски земи.

Между 506 и 516 г. се появява първият ефталитски цар („Бей-ши”) на изток в Согдиана, но тези „вътрешни” (както ги наричат Йоан Никиуски и Теофан) на Персия хуни, дори през 522 г. и през 527 г. са в някаква зависимост от Кавад и увеличават армията му с 20 000 конници, когато той ги мобилизира при политиката си срещу Византия по времето на Юстин І (518-527) и в началото от управлението на Юстиниан І (527-565).

Хуните на Зилинг, Тиранкс и Глон са някакви вътрешните хуни-помощници на Кавад ? Последните веднага откликват на поканата му през 522 г. и през 527 г. с по 20 000 конници, а освен това ясно са диференцирани от „външните хуни” в Предкавказието (Йоан Никиуски, Теофан) ?

Хуните на Зилинг, Тиранкс и Глон са някакви вътрешните хуни-помощници на Кавад ? Защо те да не са също хуни-ефталит ? При положение, че Глон се появява като окупатор на гр. Амида през 503 г. (Прокопий, Йешу Стилит), а през 527 г. същият Глонис (Йоан Малала) е пак на страната на Кавад срещу Византия ?

 В науката Прокопий въвежда името „ефталит“, арменските извори го преписват от него. Това име „ефталит“ очевидно Прокопий го заема от източник от Персия, който го знае от китайски източник, понеже само китайските хроники ги наричат „йе-да“, а самите ефталити на своите монети, се обозначават като „хуни“.




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. arhivar - британския историк Стивън Рънс...
04.04.2016 12:44
британския историк Стивън Рънсиман (1903-2000): „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.

Защо не знаем нищо за Ирник и неговото време?
цитирай
2. letopisec - Радвам се, че статията предизвиква ...
04.04.2016 14:46
Радвам се, че статията предизвиква толкова много дебати в социалните мрежи. Разбира се, тракедонистите и македонистите, които искат българите да са само автохтонни траки и да не са мърдали от Балканите, са недоволни. Но, дами и господа тракедонисти, българската древна и велика история иска своя адекватен прочит, днес ние сме свидетели на свобода на словото и мисълта, и трябва да бързаме, защото столетия наред, още от 1842 г., българската история и славното минало на хуно-българи и ефталити, е преиначавано от френски, немски, руски, а днес - македонски, сръбски, турски учени. Не бива да стоим вцепенено, нас ни чак един реален и адекватен прочит на древната българска история, в която след 680 г. се включват и траките. Да подкрепим автора! Архиварю, с теб сме!!!
цитирай
3. iliyanv - Афтуре, ефталит-авитохолските ти пристъпи
04.04.2016 14:49
се задълбочават. Земай медицински мерки овреме- стачката на докторите свърши. Един електрошок и една топла клизма могат да те освестят и не струват много пари.
цитирай
4. arhivar - Защо не обичате старата българска история? Защо я мразите? Не бива, това е болестотворно...
04.04.2016 15:10
iliyanv написа:
се задълбочават. Земай медицински мерки овреме- стачката на докторите свърши. Един електрошок и една топла клизма могат да те освестят и не струват много пари.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 1385584
Постинги: 86
Коментари: 803
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031