Прочетен: 25790 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2016 10:25
Наистина ли хърватски учени през ХVІ/ХVІІ в.в. създават славянството и вярно ли е, че преди това не е имало славяни?
През ХХІ в. панславянството е решило да се модифицира в нещо различно от онова, което то е било през ХХ в. През ХХІ в. сме свидетели как забравени хипотези от ХІХ в., се преработват за нов живот. Според новото, модерно панславянство на ХХІ в., под термина „славяни“ трябва да се разбира едно древно и антично понятие, а не историческото понятие за славяни от VІ в. сл. Хр., характерно за ХХ в.
На конференция през 2007 г. в Словения (на която присъства и вожда на българския тракедонизъм Павел Серафимов-Спароток), е взето решение какво да се разбира занапред под „славяни“. Директивата на конференцията е, че славяни са местното (автохтонно) палеобалканско население, при това термина „slav“ е теофорен, т.е. „слав“ са онези, които били в Античността „славословели“ (или само“словят“) божествата Зевс и Или.
Конференцията в Словения от 2007 г. постановява догмата: "The term "Slav" was originally a "religious" descriptor; "indigenous people (i.e. the proto-Balkan "white man") of, and/or whom have faith/belief to, Zeus and Iliy…"
И така, палеобалканското, белокожо население, според конференцията от 2007 г. в Словения, са словените и произхода на името „словени“ идва от думата „слово“, т.е. „словени“ са хора, които се обръщали (със слово) към Зевс и Или. Това е теофорно име, а не племенно.
Но това разбиране за произхода на словените не отговаря на историческата истина.
Нека проследим как се заражда името „словени“ и за кои хора се отнася.
Днес науката е доказала, на базата на много източници след VІ в., че упоменатите от началото на VІ в. в гръкоезичните и латиноезични извори „склавини“, са всъщност едно и също с онези хора, наричани ту „словени“, ту „славини“, ту „славяни“, ту „словаки“. Това са просто форми на думата „склавини“.
Ето защо интересно е кога се появяват т.нар. в гръкоезичните и латиноезичните извори „склави“ и защо са наречени „роби, слуги“?
Всеизвестно е, че готския историк от VІ в. Йордан дава сведение, че венед, анти и склавини са родствени племена.
През І в. географите Тацит и Плиний Старши знаят за народа венед, обитаващ около река Висла в Карпатите, но не познават никакви склави (словени, славяни) по същите места. Те са посочени там едва от готския историк Йордан, писал около 551 г. своята история.
Същият историк Йордан дава сведение, че готския крал Херманарих, който умира към 375 г., бил воювал с венед и ги победил. Изворът на Йордан е очевидно в стари легенди и предания, но заслужава внимание.
Племето „венед“ не бива да се бърка с адриатическите „енети“, за които дава сведение Херодот през V в. пр.н.е..
„Венед“ от Карпатите и Висла, са много известни на старите автори. Географът Птолемей от ІІ в. от н.е. дава данни за „Венедски залив“ (Балтийско море) и за „Венедска планина“. Тацит от І в. проучва венед дали са германци или сармати, т.е. дали живеят на територията на топонима Германия или на територията на топонима Сарматия. Стига до извода, че не са германци и ги локализира в Карпатите.
След 375 г. всички народи от Кавказ до Карпатите, попадат под властта на хуно-българите. В началото на V в. източните римски провинции Валерия и Панония също са отнети от Хунската империя.
Многобройните венеди и анти също стават поданици на Хунската империя. Имаме данни за войнски формирования от анти, но за венед, които Йордан нарича „слаби“, т.е. невойствени, нямаме. Очевидно те са били стопанската житница за хунската армия, понеже много хунски имена, като „мед“ (Приск), стават и славянски.
Венедските племена се занимават основно с оран, лозарство, овощарство. Те са били важна част от хунската държавна машина, във връзка с продоволствието и поминъка, ето защо Дентцик, вторият син на Атила, около 466 г. воюва с готите в Панония, понеже те притеснили „садагиите“, пише Йордан. Явно става дума за славянско племе в източна Панония, чието име идва от славянската дума „сад”, градина. Те са били вероятно градинари. Това славянско племе е известно и като „сагадии“ през VІ в., в „Чудесата на Св.Димитър Солунски”, по време на аваро-кутригуру-славянското нападение над Солун.
Картата на Птолемей от ІІ в. с границите на топонимите Германия и Сарматия
Ние виждаме, че според географите от І в. и ІІ в. венед не са на територията на топонима Германия, т.е. не обитават земи на запад от Висла и Карпатите. Обаче след края на хуно-българската хегемония в Европа, която настъпва със смъртта на Атила през 453 г., се оказва, че много от венедските племена, които са били разселвани и депортирани от хуно-българите на запад от Карпатите, получават ново име в началото на VІ в., а именно „склави“, т.е. това име им е дадено, защото те са били подчинени на хуно-българите, били са стопанския обоз на хуно-българската конна армия. Ето защо, авторите започват да ги наричат „склави“, т.е. слуги, роби.
Втората вълна на депортиране на запад на анти и венед, които стават „склави“ е след 568 г., когато българи и авари създават обща държава в Панония (дн. Унгария). Именно българите научават аварите, че антите не могат да бъдат оставени със собствен владетел и трябва да станат част от новата Аварска държава в Панония, която е създадена през 568 г. и чийто края слага през 799 г. Карл Велики.
Третата вълна на депортиране и разселване на венед на запад от Карпатите и превръщането им в „склави“, е свързана с името на брата на българския владетел Кубрат, който в западните анали е известен като „Само“, а според Багрянородни е „Самбатос“.
Владетелят Само (Самбатос, Шамбат) създава с помощта на склави от племето дулеби, своя държава в Каринтия, дн. южна Австрия, а склави се заселват дори в северна Италия по това време. Тази държава просъществува цели 35 г. след 622 г.
Според латинската хроника „Покръстването на баварците и каринтийците” от 871 г. Само победил аварите и създал своя държава, която според Асемани (ХVІІІ в.), който цитира хрониката в своите „Календари на Вселенската църква” просъществувала „пълни 35 години” (с. 129, по бълг. изд. на Асемани). Той имал и няколко битки на запад с крал Дагобер, „който водил война срещу Само от три страни”, пише в летописа от 871 г. (с.126, по Асемани).
Първото навлизане на славянски родови общности на юг от Дунав става след 568 г. и те целенасочено са преселвани там от българи и авари, които възнамеряват да направят Сирмиум (дн. Сремска Митровица) своя балканска столица. Геополитиката на българи и авари е била от Рейн до Солун на Бяло море и Анхиало на Черно море. Славянските дружини, начело със своя селски вожд, чието име според Менандър било „мужикий“, се спускали дори в Пелопонес и се заселвали на катуни по поречията на реките, на плодородна земя. Византийските власти са приемали тази „работна ръка“ с радост, понеже тя не само обработвала нивите и плащала натурални данъци, но и нямала понятие за държавност и военен ред.
Ние знаем със сигурност кога изчезва етнонима „анти“. След краят на Велика България на Кубрат през 669 г., вече антите не се споменават в източниците. Тях ги наричат или българи, или склавини.
През ХІV в. по заповед на цар Иван Александър хрониката на Симеон Метафраст от Х в. е преведена на български. Навсякъде в гръцкия текст, където пише за „склави“ и „Склавска земя“, българския преводач е бил задължен да маха думата "склави" и да пише на нейно място „българи“ и „Българска земя“. Това явно е станало по заповед на царя и потвърждава нашите изводи.
През ІХ в. книжовната школа в Царство България отхвърля термина „склави“ и го модифицира на „словени“, като етимологията вече не е в „роби“, а в създадената на този език писменност от Св.Св.Кирил и Методий, т.е. името е свързано етимологично със „слово“.
През 2007 г. панславянския конгрес в Словения си поставя за задача да унищожи тази историческа истина и да вмени, че те са „словени“ не във връзка с дейността на Св. Св. Кирил и Методий, а понеже били автохтонното антично население на Балканите, която вярвало в Зевс. Това е грубо погазване на историческата истина.
Още през ХVІ в. хърватската школа прокарва идеята, че местното илирийско население на Балканите са всъщност по-късните словени. Хърватските книжници модифицират българското име на тези хора „словени“, което е засвидетелствувано в десетки текстове от Х в. на български учени като Климент Охридски, Наум Плисковски, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Йоан Екзарх и т.н., и формират името като „славяни“.
В старобългарските извори няма никакви „слАвяни“, те са наричани „слОвени“. За съжаление, хърватската „илирийска школа“ налага това име след ХVІІ в. и затова днес то е общоупотребимо като „славяни“.
В дейността по обезличаване на българската история активно се включва лицето Павел Серафимов-Спароток, което е подпомагано от външни сили и специално създадена интернет-организация от тролове „Спароток“. Серафимов кореспондира с един от най-ретроградните великоруски учени, акад. Чудинов и започва да работи под негово ръководство. Сведение за това дава самият руски академик Чудинов: „В январе 2007 года ко мне пришла просьба из Словении стать одним из рецензентов статьи Павла Серафимова, проживающего в Голландии, и Джанкарло Томеццоли, жителя ФРГ, под названием The Stones of Newton (Scotland). «Рассмотрите научное достоинство данной статьи, ее оригинальность, качество представления и доказательность, так же, как и размер статьи. Предложите одно из следующих заключений: а) Приемлема в данном виде. б) Приемлема с моими замечаниями и предложениями, предоставляемыми отдельно. в) Нуждается в большом пересмотре в соответствии с основными положениями, излагаемыми ниже. г) Неприемлема; следует отклонить».
Небезизвестният панруски академик Чудинов, в бяло, а до него съавтора на Серафимов, Джанкарло Томецоли.
chudinov.ru/nadpisi-na-kamnyah-nyutona/
Павел Серафимов-Спароток, негова снимка от блога му.
07.04.2016 10:50
www/article.php
07.04.2016 10:52
za.zubr.in/2010/05/28/6442/
.................................................................................................
Тентов е човек от "ранга" на Васко Ильов, Паско Кузман, Ташко Белчев, Ал. Донски и т.н. Все македонисти - комедианти които разпалват античното лудило по Варадарско. Всеки може да си направи извода за каква анти - българска доктрина иде реч.
d3bep - Еми хубаво, кой квото иска това да ...
11.11.2011 14:11
Еми хубаво, кой квото иска това да прави.
Ако пък убеди македонците, че са с еднакъв произход с нас, лошо няма.
Принципно на такива конференции отиваш, плащаш си таксата и те запсиват лектор.
Pavel Serafimov
This paper offers an etymological analysis of more than 60 Thracian toponyms, hydronyms and oronyms. It presents the evidence that the Slavs were the indigenous population in the region, in agreement to the testimony of Simokatta, who equated Thracians (called Getae) with the Old Slavs: "Sclavos sive Getas hoc enim nomine antiquitus appellati sun"t – "Slavs or Getae, because this is the way they were called in the antiquity".
Вижте превода
"Translations" of the Epioi Inscription
Page displaying erroneous 'translations' of the Epioi inscription
CAROLANDRAY.PLUS|ОТ RAY BROWN
Харесвам · Отговор · 52 мин. · Редактирани
Ted Leha
Ted Leha Това според мен с нищо не накърнява историята на България, нито я променя, защото става дума за времето преди създаване на България. Вече е уточнено, че гените на траки и славяни са част от съвременната българска популация. Цитираното от Серафимов засяга само Гетите. Вие сам знаете, че тракийските племена са много повече. Ако той цитира автентичен писмен източник, и друг източник за Гетите няма, то няма какво да ни притесни. Важна е истината.
Харесвам · Отговор · 35 мин. · Редактирани
Kiril Milchev
Kiril Milchev Разбира се, Серафимов (не Стефанов) е адмириран и от мен, че търси общи връзки между траки и славяни...Това е добре, лошото е, че той подменя българската история и идентичност, внушавайки, че българите са автохтонните траки. Разбира се, това не го пише на запад, нали ще му се смеят, пише го само в български сайтове, с помощта на голяма тролска организация, за да води пропаганда и да атакува българската идентичност.
Харесвам · Отговор · 1 · 46 мин.
Kiril Milchev
Kiril Milchev Защо го прави, според Вас?
Харесвам · Отговор · 46 мин.
Ted Leha
Ted Leha Да, пардон, ще поправя името Стефанов в горния ми коментар ... Вие сам знаете, че блог-пространството се използва свободно. Вашето присъствие там е достатъчно ярко и показва по-обширно и реалистично историята. Серафимов в случая избива комплекс и показва негативното му отношение към отражението на българските гени и култура върху състоянието на българския народ. Не е необходимо да сте професионален психолог, за да видите очевидното. По същия начин Хитлер е полудял по арийската раса, която всъщност е средно-азиатска, а не европейска ... както и да е. По важно е и вие да не се поддавате така крайно на емоциите си. Ако всеки си върши работата, за която се е родил съвестно, то все някога ще дойде изправлението. Поздрави!
Харесвам · Отговор · 1 · 35 мин.
Kiril Milchev
Kiril Milchev Радвам се, че сте разбрали, че методите на Серафимов и организацията от тролове, която работи за него, има нещо сходно с Хитлеровата пропаганда. Моя професионален опит е кабинетен, аз нямам силите да се боря с хората, които направиха дедите ми "македони", а днес искат да направят децата ми "траки". Но все още имам свобода на словото и няма власт над оная глава, както е казал поета Ботев...Лек ден.
Харесвам · Отговор · 2 · 30 мин. · Редактирани
Ted Leha
Ted Leha Надявам се да установите по-тясно сътрудничество с отговорните научни среди и да ги осведомите, че все пак кабинетният труд дава необходимите резултати. Нали след грубата археологическа работа остатъкът от процеса на установяване на научната теза е лабораторна и кабинетна. Вашият труд не е за подценяване.
В българските и международни научни среди доскоро никой не беше чувал за този "умник". Сега вече го знаят, но никой не гледа сериозно на неговите фентъзи публикации по интернет. Той е жалък и смешен. Нищо повече.
В българските и международни научни среди доскоро никой не беше чувал за този "умник". Сега вече го знаят, но никой не гледа сериозно на неговите фентъзи публикации по интернет. Той е жалък и смешен. Нищо повече.
В българските и международни научни среди доскоро никой не беше чувал за този "умник". Сега вече го знаят, но никой не гледа сериозно на неговите фентъзи публикации по интернет. Той е жалък и смешен. Нищо повече.
Милчев, направи си още 5-6 профила...дет се вика събери аудитория:)
Иначе сериозно - радвам се, че най-сетне си разбрал къде се намира Венедския залив, а именно в Балтийско море, не в Каспийско където до скоро си мислеше че е:)
Ей полека-лека ще се ограмотиш малко в тоя блог.
;)
http://secrethistory/134-k-proishozhdeniyu-i-rasprostraneniyu-antov-i-sklavenov.html
http://secrethistory/134-k-proishozhdeniyu-i-rasprostraneniyu-antov-i-sklavenov
Като си помисля само с какъв плам защитаваше географските си заблуди на които би завидял даже двойкаджия от 6 клас, смях ме хваща. Днес се вживяваш като истински български учен. Шут си ти Милчев.
07.04.2016 20:39
:))
==============
Ооо, ей го нашият мега историк, бе! Изпълзя да сподели мнение.
Спарчо, да беше се явил на някоя истинска научна конференция,бре. Къде се криеш и само лаеш в интернет?
Това за минусите е добро твое обяснение
но защо не погледнеш на плюсовете?
Ами там явно са твоите тролове, ако се подходи така, както ти правиш с минусите
Ами те са далече от цифрата за която споменаваш и повече от известните на мен Ако включа Тутко, за който имам съмнения, стават пет Кои са другите двама?
Поне не прави коментари и не влизай в диалог със себе си
Гониш коментари!
предложил съм помощта си пиши ми колко ти трябват и ще ги имаш
Не ,че не е допустимо да се прави това, но вече и птичките в блога знаят за дубльорите, коментатите им стават смешни, когато са между тях
би трябвало да знаеш това и ако наистина го знаеш, обиждаш хората към които е адресиран материалът
На един въпрос не си дал ясен отговор не ,че по другите го даваш
Защо е толкова изключително важно в твоите постове българите да нямат никакъв местен произход, а да са пришълци?
първото елементарно, което идва на ума е -Да отиват там, откъдето са дошли!
Обясни все пак
да всички сме дошли от Замбези , Танганайка и по- надолу
Напиши един постинг по тази тема
Кой народи са само пришълци и кои - само местни!
Ако направиш това 1 милион долара са твои!
От Нобеловата премия!
Искам, само, да обърна внимание на Словения, че не е Словакия, по днешната карта на Европа!
Поздрави!
08.04.2016 02:21
08.04.2016 02:45
Kiril Milchev : Кои са географските предели на Сарматия?
Тези предели отчетливо още от ІІ в. от н.е. са описани от географа Птолемей.В „Географията” на Птолемей от ІІ в. от н.е. средни Дунав е посочен като естествена северна граница на западно-римската провинция Панония. На юг от средни Дунав в региона на изток от Виена, е римската провинция Панония. На запад от нея е римската провинция Норик (след това Бавария), още по-западно римската провинция Раетия и след това е римската провинция Галия.
На изток земите на провинция Панония граничат със Сарматия. А западна граница на Европейска Сарматия, са Карпатите.На запад от Капратите и на юг до средни Дунав, е топонимът Германия.
От извора на река Висла в Карпатите до река Дон (Танаис), която се влива в Азовско море (Меотида), е територията на топонима, наричан от античните историци „голяма Скития“, а от късно-античните „Европейска Сарматия“.
Топонимите „Скития“ и „Сарматия“ обхващат почти едни и същи територии, разликата между тях е, че Скития стига само до р. Дон (според Херодот, а Евнапий през ІV в. от н.е. следва неговата география), докато Сарматия има и Азиатска част, която включва земите на изток от Дон до Каспийско море и Предкавказието, т.е. земите до Дербентския проход.
Птолемей е бил абсолютен авторитет за учен мъж през късната античност и средновековието. Разширената редакция на „Арменската география от VІІ в.” следва стриктно неговият географски модел.
За късно-античните и ранно-средновековните географи и историци от Византия обаче, влиянието на „Географията” на Птолемей не е толкова абсолютно, колкото при латиноезичните историци.Византийските летописци остават обвързани и с античното гръцко историко-географско наследство, ето защо те наричат Европейска Сарматия и с името Скития.
Трябва да признаем, че птолемеевският топоним Сарматия е много по-функционален от антично-гръцкият Скития, понеже в географското понятие Сарматия е влизало и Предкавказието. Именно територията на север от Кавказ, между Азовско море
съвместната си работа с Джанкарло Томецоли, за контактите си с акад. Чудинов. Ще ни е интересно да чуем и Вашата версия за нещата?
08.04.2016 09:18
==============
Ооо, ей го нашият мега историк, бе! Изпълзя да сподели мнение.
Спарчо, да беше се явил на някоя истинска научна конференция,бре. Къде се криеш и само лаеш в интернет?
Истинският Спароток един ден се изпусна и си призна, че има 15 книги, но те не са под името Павел Серафимов. Това означава, че нещастното момче от Пловдив Павелчо е просто един аватар, на хора, които отдавна са напуснали бойното поле и са ги оставили сами да се оправят. То е видно и от факта, че Спароток не е написал нито една нова статия, въртят само старите. Кой се крие зад ник Спароток, защо тъпичкото момче от Пловдив Павелчо си е дал самоличността, за да се вселяват чрез него антибългарски простотии? Това са все въпроси, на които един ден ще получим отговор. Не е трудно и днес да преброим Чилингиров или Сотиров имат издадени 15 книги, или Табов? Тези ли стоят зад мръсната игра срещу България? Ех, да беше Панама гейт, да ми обърнат внимание, а то едното нищо, някакъв "Спароток гейт".
Kiril Milchev : Кои са географските предели на Сарматия?
Тези предели отчетливо още от ІІ в. от н.е. са описани от географа Птолемей.В „Географията” на Птолемей от ІІ в. от н.е. средни Дунав е посочен като естествена северна граница на западно-римската провинция Панония. На юг от средни Дунав в региона на изток от Виена, е римската провинция Панония. На запад от нея е римската провинция Норик (след това Бавария), още по-западно римската провинция Раетия и след това е римската провинция Галия.
На изток земите на провинция Панония граничат със Сарматия. А западна граница на Европейска Сарматия, са Карпатите.На запад от Капратите и на юг до средни Дунав, е топонимът Германия.
От извора на река Висла в Карпатите до река Дон (Танаис), която се влива в Азовско море (Меотида), е територията на топонима, наричан от античните историци „голяма Скития“, а от късно-античните „Европейска Сарматия“.
Топонимите „Скития“ и „Сарматия“ обхващат почти едни и същи територии, разликата между тях е, че Скития стига само до р. Дон (според Херодот, а Евнапий през ІV в. от н.е. следва неговата география), докато Сарматия има и Азиатска част, която включва земите на изток от Дон до Каспийско море и Предкавказието, т.е. земите до Дербентския проход.
Птолемей е бил абсолютен авторитет за учен мъж през късната античност и средновековието. Разширената редакция на „Арменската география от VІІ в.” следва стриктно неговият географски модел.
За късно-античните и ранно-средновековните географи и историци от Византия обаче, влиянието на „Географията” на Птолемей не е толкова абсолютно, колкото при латиноезичните историци.Византийските летописци остават обвързани и с античното гръцко историко-географско наследство, ето защо те наричат Европейска Сарматия и с името Скития.
Трябва да признаем, че птолемеевският топоним Сарматия е много по-функционален от антично-гръцкият Скития, понеже в географското понятие Сарматия е влизало и Предкавказието. Именно територията на север от Кавказ, между....
Но аз имам друго предвид
Че ти смяташ ,че Българите на Аспарух / които идват при местни Българи/ са пришълци!
И друго, защо смяташ, че траките нямат нищо общо с българите?
Ето , специален постинг направих, прочети какво пише Екатерина Велика за славяните, че маса топоними на запад са техни
Убеждавам се, че Щапаров е прав!
http://wwweto/books/manuscripts/cyrillic/londonsko_chetveroevangelie/index
«Написан бе този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение на Христа и неговите божествени самовидци, ученици и апостоли, наречен Четвероблаговестник не само по външен шар и злато, или пресукан лен, или по украса с камъни и бисери, но и по излияние на вътрешното божествено слово, откровение и проявление. Като го потърси, благоверният, христолюбивият, превисокият и боговенчаният самодържец цар Иван Александър го намери подобно на светилник, положен на тъмно място и забравен, поставен в нерадение от старите царе. Този христолюбив цар Иван Александър го намери с божествено желание и като го изяви ЕВАНГЕЛИЕТО БИДЕ ПРЕВЕДЕНО ОТ ГРЪЦКИ СЛОВА НА НАШАТА СЛАВЯНСКА РЕЧ и бе положено за показ.»
В областта на индоевропейското езикознание е направено предоволно. Въпросът имат ли право историците да използват езикознанието за исторически цели, е резонен като въпроса имат ли право историците да използват генетиката за исторически цели?
Отговорът е "да, но като помощни дисциплини на историята". Историческият пантюркизъм е изцяло глотогенетичен, т.е. подменя историята с езиковедски изводи. Опитът генетиката да подмени историята, е също непрофесионален, но за зарибяване на лаици, е важен за стратезите на псевдо-теории в историята.
С други думи, историците имат право, но внимателно, да търсят исторически изводи, чрез езикознание и генетика. В този смисъл и аз предлагам да се помисли, след като българският език е граматически различен от всички славянски езици, може ли това да е основание за отговори по отношение произхода на българите?
"Старобългарски" (църковно-славянски) се нарича писменият език на културните паметници след ІХ в. в България, а към ХІІ/ХІІІ в.в. вече става ясно, че българската жива реч е доста по-различна от писменият старобългарски, който е славянски....
Още през ХІІ в. става ясно, че българската реч е граматично различна от славянската реч, като основна и генерална разлика е, че българския език е аналитичен (т.е. без падежи).
Българският език и днес граматично е различен, спрямо останалите славянски езици, понеже независимо от близката лексика с тях, (а и с останалите индоевропейски езици) няма падежи, каквито има в останалите славянски езици...
Всъщност, само българския и неговия диалект македонския, са без падежи...
Учени като траколозите Вл. Георгиев, Дуриданов, Данов и др. отдавна са обърнали внимание, че между славянския и тракийския езици има близост, но нашият български аналитичен език не е нито славянски, нито тракийски, ето защо е важно да потърсим кой е бил древнобългарския, тъй като вече знаем, че произхода му е индоевропейски, а не тюркски.
Такъв индоевропейски език, според Леман-Хаупт е бил кимерийския...
Според Леман-Хаупт, кимерийският език е „изгубено звено“ между тракийския и иранския езици (Lehmann-Haupt С. F., Armenien einst und Jetzt, Bd 1-2, В.-Lpz., 1910-31; Geschichte des alten Orients, Stuttg., 1925; Corpus inscriptionum Chaldicarum, Bd 1-2, В., 1928-35).
vdi3.igh/index.php/article
Асирийското название Šandakšatru — името на кимерийски цар от VІІ в. пр.н.е., съответства и e с общ корен с утигурското име Сандилх, а така също с българското име Сандоке, претеника на Борис І на събора от 870 г. в Константинопол.
Кимерийското име Дугдам/Тугтам има аналог в името на българския цар Токту(м).
Кимерийският език все още чака своето задълбочено проучване, твърди кимеролог № 1 днес - Иванчик А. И. Киммерийцы. М., 1996.
Съгласно Георг Холцер [Prof. Dr. Georg Holzer. Entlehnungen aus einer bisher unbekannten indogermanischen Sprache im Urslavischen und Urbaltischen (=Sitzungsberichte der Philosophisch-Historischen Klasse der österreichischen Akademie der Wissenschaften, 521. Band), Wien 1989 (Habilitationsschrift). Das Erschließen unbelegter Sprachen. Zu den theoretischen Grundlagen der genetischen Linguistik (= Schriften über Sprachen und Texte, hrsg. von G. Holzer, Bd. 1), Peter Lang, Frankfurt am Main/ Berlin/ Bern/ New York/ Paris/ Wien 1996.georg@univie.ac; Seite an der Universität Wien;http://www.oeaw.ac/balkan/] съществува отделно индоевропейско разклонение, което той отъждествява с кимерийския език.
Проф. Холцер посочва, че при редица балтийски и славянски думи е нарушено съответствието с индоевропейския, което ще рече, че те заемат от някакво отделно индоевропейско разклонение.
Слав. *poto (> рус «путы») и лит. pantis (путы) — по правилата на заемането и съответствието трябва да се съотнасят с и-е *pent-, но такъв корен няма в индоевропейския. Има *bhendh- («связывать»), откъдето нем. binden (связывать), > нем. Band (лента) > рус. бант. Слав. *tes-to (тесто)прилича на причастие от и-е *dheigh- (месить тесто, ср. нем Teig), но корен*teik- в и-е също няма. Слав. *trotъ, лит. tranas (трутень), но в индоевропейския названието „трутня“ се възстановява не като *tron-, а като*dhron- (напр., гръцкото. θρώναξ — дронас). И т.н.
Всичко това дава основание на проф. Холцер да твърди, че това голямо количество отклонения от стандартната индоевропейската система, само по себе си образува система, която той свързва с кимерийския език.
Да си припомним как славянския език се появи до българско-кимерийския в миналото.
Създаването на писменият славянски език от бр. Св. Св. Кирил и Методий е исторически факт. Техните ученици намират прием в България при цар Борис І. До този момент дипломацията на Борис І е успяла вече да създаде собствена архиепископия, вследствие решението VІІІ Вселенски събор през 870 г. И Константинопол дава български архиепископ, но Борис Іпродължава делото по автономия на българската църква, като въвежда с помощта на Кириловите ученици като църковно-писмен език в литургията на новоучредената Българска архиепископия, славянския....
Славянския явно е бил много близко лексически до кимеро-българския, който обаче се е различавал граматично от него...
След ХІІ/ХІІІ в.в. вече се оказва, че се пише по начин, по който не се говори...Пише се на славянски, а граматиката клони към безпадежност.Речта на българските поданици, все повече се отдалечава от изкуствено въведения писмен славянски, който има много падежи и разни двойствени числа...
Патриарх Евтимий прави цяла книжовна реформа през ХІV в., за да върне писмения в правилата на кирило-методиевата книжовна норма, но не успява, българската граматика надделява...
Граматикът Константин Костенечки, ученик през ХІV в. на патриарх Евтимий, също не успява в България с реформа на езика, която да върне старата чиста падежна норма но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....
И така, българския език е очевидно лексикално близък до славянския, но не и граматично...Историческата граматика и диахронните особености на един език, са нещо което не може да се случи просто ей така и за нула време...
Делението в историческата граматика на българския език на„старобългарски-среднобългарски-новобългарски“ е изкуствено, и то е направено за да се твърди, че българския е славянски, но е единствения славянски, който се развира от синтетизъм (падежи) към аналитизъм.Единствено акад. Вл. Георгиев имаше доблестта да се опълчи и да каже, че нашият писмен език има само два етапа на развитие, а не три, както и до днес се учи в университетите.....
Първият етап е писмения старобългарски преди ХІІ/ХІІІ в. в. А вторият етап, е въвеждането, при това видимо, на аналитизъм в писмения български след ХІІІ в.....
- След ХІІ в. българския език е коренно различен, с изключение на лексиката, която е индоевропейска и славянска, а много от думите са явно коренно български.
- След ХІІ в. старата падежна система рухва, но това не се случва в останалите славянски езици.
- След ХІІ в. езика демонстрира здрава членна форма, т.е. определителният член е специфично българска особеност и различава българския от останалите славянски езици.
- След ХІІ в. инфинитивната форма е различна, с „да“ конструкция: напр. (искам) да ида.- След ХІІ в. старите форми на степенуване изчезват и виждаме съчетания на „по“ и „най“ с прилагателна форма (по-добър, по-лош, най-добър, най-лош).- След ХІІ в. бъдещето време се изразява различно, с частица „ще“ (ше, че, ке, жъ) и определена глаголна форма, напр. „ще ида“, а не както преди „ПОИДЪ“ или „ХОШТИ ИТИ“.- След ХІІ в. се оказва, че българския, за разлика от славянските езици, има сложна глаголна система от темпоралност на свършени, несвършени, минало време в бъдеще и т.н. глаголни времена, които днес са ужас за всеки чужденец, който учи български. Дори има и „преизказна форма“: „Казват, че написал в блога“, от което става ясно, че някой е казал за трето лице нещо, което може да бъде експлицирано без да се верифицира подлога. („Бил съм бил пил.“) Подобен изказ в славянските езици не може да съществува без подлога…
- След ХІІ в. навлизат местоименни конструкции от вида „мене ме, мене ми, тебе те, тебе ти и др.“ Напр.: „Тебе те е страх, Тебе ти е кеф…Мене ми се пише, Мене ме е страх“…- След ХІІ в. няма двойствено число, а бройната форма за съществителните от м.р. мн.ч. се формира с един звук „а“: „един бор, два борА, един стол, два столА“…- След ХІІ в. имаме окончание „ове, ови“ при едносрични имена на м.р.: „кум, кумове, сват, сватове“.- След ХІІ в. имаме „а“-спрежение: „гледам, гледаш, давам, даваш…“
- След ХІІ в. имаме притежателни местоимения: „негов“, техен, нихен, нихни“, които при славянските езици са си родителен падеж и няма такова нещо като в българския…
Защо търсим древнобългарския в кимерийския, след като имаме толкова малко езикови данни? Отговорът е: имаме много исторически данни, че българите са по произход кимерийци. В нашата историческа наука официално е доказано, че утигури и кутригури са българи, ето защо въпрос на коректност е да се посочи и произхода им от кимерийците.
Така няма да блуждаем повече, а ще имаме разчетен шифър на българския произход и език.
Просто е, но само истинските българи го искат.
За съжаление, антибългарите са много: македонисти, тракедонисти, русофили и тюркофили искат да нямаме истинска история и идентичност, за да ни погубят. Те разполагат с много ресурси и влияние, с голяма кохорта еничари и дс-агенти.
Трудно е да запазим историята си, Бог да ни е на помощ!
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий Кесарийски от VІ в.. Войната с готите, кн.ІV.5).
А теперь самое интересное. Можно сколько угодно смеяться на подобными опусами, если бы не государственная поддержка «исследований». Чудинов получает гранты Министерства образования и науки Российской Федерации, преподает в Российском государственном университете туризма и сервиса, профессор кафедры культурологии и менеджмента Государственного университета управления.http://ru.krymr/content/article/26616920.html