През 1889 г. Марин Дринов повдига въпроса, че трябва да се намерят повече сведения за тази българска печатница в Солун, която е издавала български книги още преди 50-те години на ХІХ в.

Запознат с призива на Дринов, главния секретар на Екзархията А. Шопов при редовна инспекция на гимназията в Солун, събира сведения и за тази печатница.

Ето в общи линии каква е историята на първата българска печатница в Солун.

В село Ватоша, Тиквешко, в началото на ХІХ век имало момче, чието име било Камче. Родителите му били бедни хора от село Курешница край р. Вардар, които се преселили във Ватоша. Камче много искал да ходи на училище при частния ватошки даскал, но баща му Нако нямал откъде да плаща по 60 пари на месец. Камче обаче намерил начин и крадешком се научил на четмо и писмо. Той имал хубав глас и започнал да пее в църквата, а селяните го обикнали заради добрия му нрав. По едно време отрасналият вече Камче ги убедил и те го гласили за певец и учител. Купили две стаи, в едната се настанил даскал Камче, а в другата събрал деца да ги учи. По-късно на това място израснало ватошкото школо. Учениците на Камче му плащали по 60 пари и два гроша на месец, а по-заможните родители му дарявали в края на годината дрехи и обуща. Един ден Камче, заедно с други поклонници, посетил манастирите в Света гора, но не се върнал веднага, а престоял в Атон цяла година. Като се прибрал във Ватоша той бил възмъжал, пеел по-добре в черквата и знаел гръцки език, а освен това ежегодно организирал поклонници и ги водел до Света гора. Понеже минавал често през Солун, Камче се запознал с архимандрих Теодосий, който също гостувал на Камче във Ватоша. Приятел на Камче бил и ученолюбивият богаташ от Кавадарци Йовко Маркович, чийто син Трайе бил ученик на Камче.

Един ден Камче отишъл до Белград и се върнал с „тип за типосване на книги“, т.е. с печатница. Тя била купена с пари на архимандрит Теодосий, който отдавна замислял това дело и с дарение от Йовко Маркович.

Теодосий имал подкрепата на българския йеромонах Кирил Пейчинович. Вероятно пари за печатницата са дадени и от манастира „Св. Зограф“ в Атон. За делото работил и Йордан х. К. Джинот.

Първоначално печатницата била устроена в дома на даскал Камче във Ватоша и там Камче работил с нея като печатар повече от година. Гръцкият владика обаче разбрал за печатницата и заповядал на Камче да я махне, дори му забранил да учителства. На негово място пратил грък от Сер, но ватошчани скоро го пропъдили и пак си върнали Камче.

Архимандрит Теодосий отнесъл през 1836 г. печатницата в Солун.

Мирското име на Теодосий било Теохар. Бил българин, роден през втората половина на ХVІІІ в. в Дойран. Баща му Гого бил преселник в Дойран от околните села. Теохар получил първоначалното си образование на гръцки и бил изпратен от гръцкия дойрански владика да учи в Цариград. Върнал се в Дойран след кончината на баща си, станал свещеник, оженил се и имал трима сина: Гого, Ташо и Константин. Те отраснали, задомили се, а жената на Теохар починала и той останал сам.

Около 1827-1828 г. Теохар отишъл на поклонение в Синайския манастир „Св. Екатерина“, до северния бряг на Червено море. Там той намерил старобългарски книги и се научил да пише на български. Освен това започнал да превежда молитви от гръцки на български и във вид на писма ги пращал на синовете си и на приятели от Дойран.

През втората година от престоя си в синайския манастир Теохар заедно с игумена посетили Йерусалим, той станал хаджия, а след това бил произведен в манастира в чин архимандрит, и приел името Теодосий.

Архимандрит Теодосий престоял 4 години в книжовното манастирско средище „Св. Екатерина“ в синайската пустиня. Манастирът притежавал богата колекция от книги на езиците на всички православни народи, включително и значима колекция от старобългарски книги. Още през 1734 г. там била създадена библиотека, чийто фонд имал над 3300 ръкописни книги, между които гръцки, сирийски, старобългарски, етиопски, грузински и др.

Архимандрит Теодосий можел да служи в храма свободно на черковно-славянски и то като държи в ръце гръцки служебник. Той бил поканен около 1831 г. от епитропите на църквата „Св. Мина“ в Солун за уредник, понеже станало известно, че може да служи на черковно-славянски. Теодосий станал таксидиот на синайския манастир и обикалял Македонския край. Той събирал помощи, но също така виждал, че българския народ има нужда от книги на собствения му език.

Един ден Теодосий се отнесъл към солунския владика Мелетий (по-късно вселенски патриарх) за съвет как да устрои  българска печатница и дори отправил запитване чрез Мелетий до патриарха в Цариград. Отговорили му, че това е много мъчно, дори невъзможно. Кирилски букви можели да се донесат само от Русия и щели да струвал поне 50 000 гроша.

По това време Теодосий започнал сам да работи по проблема, организирал необходимото, събрал съратници и един ден изпратил даскал Камче до Белград, за да купи печатницата и букви за нея.

Бюст-паметник на Теодосий Синаитски в Стар Дойран.

През 1936, 1937 и 1938 години в Солун се издавали български книги, словослагател бил Димитър. През 1939 г. печатницата била подпалена. Неделя Петкова пише, че това сторили „нашите стари неприятели гърците“. Разправят, че от о. Крит дошъл някакъв гръцки калугер Хрисант и като видял българска печатница, рекъл на гръцкия поп Атанас: „Що я държите тая змия тука, бре. Нема ли огън?“.

Българската печатница била на Вардарската улица в Солун, в помещение към църквата „Св. Мина“. След като изгоряла, Теодосий се върнал сломен при синовете си в Дойран и през зимата на 1843 г. починал при трагичен случай в семейната воденица.

Десет години след смъртта на даскал Камче, във Ватоша се явил за учител Арсений Костенцев. Той пеел и в черквата и един ден една възрастна  жена го поканила на гости след службата. Почерпила го, а преди да си тръгне му казала:

- Качи се на тавана и си вземи някоя книжка от останалите от мъжа ми, даскал Камче…

На тавана учител Костенцев намерил остатъците от солунската печатница и няколко чувала с букви. Там имало и книги…

 „Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия...“
www.strumski.com/books/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B9%20%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8.pdf

„Книга за научение трих язиков. Славяноболгарский и греческия и карамалицкой...“

www.strumski.com/books/T_Sinaitski_Kniga_za_nauchenija_trih_jazikov_slavjanobolgarski_grcki_i_karamalicki.pdf

             Литература:

Никола Начов. Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1977 год., Сборник на Българската академия на науките, кн. ХV, 1921, с. 69-73.