„Жива старина” е периода на българската история до 680 г.:
Кимерийски произход на българите. Кои са кимерийците (разликата между кимерийци, траки и скити. Общото между тях.)?
Първи сведения за кимерийската антична история (Омир, хераклейските логографи, асирийски клинописи).
Кимерийците като военен хегемон на Древния свят през VIII – VII векове преди новата ера. Що е „Древен свят”, държави (Шумер, Елам, Гутия, Асирия, Юдея, Урарту, Гамирая, Колхида, Мидия, Вавилон)?
Залезът на Урарту и Гамирая, общата кавказка съдба на бунд (урарти) и кимери.
Защо урартите нарекоха кимерийците с името „хини, хони, хуни” и какво означава то? Антични сведения за името „хуни” след VI в. пр.н.е. (9 яшт на Авеста).
Идването на иберите в края на IV в. пр.н.е. на териториите на дн. Грузия и преселението на кимерийците на север от Кавказ.
Защо скитите нарекоха кимерийците с името „бал”? Произход на етнонима „българи”!
Легендата за кимерийския цар и принцовете Утигур и Кутригур. Българската същност на утигури и кутригури.
Българите създават ядрото на хунския съюз.
Хунът Грумбат и съюза на неговите хуни (хион, хионит) с персийския цар Шапур II през 357 г. от н.е.
Хунската военна инвазия в Европа от средата на IV в. до 453 г.
Учредяване на династията на българите Дуло: Донат (Дуло, прозвище Мундзук), Хератон (Руа, прозвище Улдин), Бледа, Атила, Елак, Динцик, Ирник).
Краят на Хунската империя през 469 г. и създаването на Велика България от Ирник.
Ирник – цар на Персия в периода 484-488. Българо-персийски династични бракове. Кои са всъщност ефталит. Създаване на ефталитската държава. Истинското име на ефталит на монетите е хион (хуни).
Данни на късно-античните летописци Псевдо-Захарий Ритор, Йешу Стилит, Бар Ебрей и др. за идентичността на атиловите хуни с хионит и ефталит.
Каганатските тюрки поробват Велика България през 565 г.
Кубрат освобождава Велика България през 629 г.
Епохата на Кубрат – депортация на славяни на Балканите, създаването на Хърватия. Кубрат и Византия.
Хазарите – произход от суварите. Създаването на Хазарския каганат през 669 г.
Съдбата на Аспарух и създаването на България през 680 г. с територия от Днепър до Стара планина.
Алцековете българи в Италия. Българите в Хазария, създаването на Волжка България.
Допълнителни уроци:
1). Създаването и съдбата на държавата Авария от българи и авари след 568 г.;
2). Куберовите българи.
3). Венети, славяни и анти. Преселения на славяните на запад от р. Висла и Карпатите.
4). Защо не е правилен термина „прабългари”? Има ли разлика между „склави”, „словени” и „славяни” ?
5). Ролята на траките и славяните в държавата на Аспарух.
ВИЖ ОЩЕ: www.facebook.com/DrevnoblgarskataIstoria/
На вниманието на министър Кунева:
Разбраха се! От сряда хурката ще е освен...
Кунева-госпожа йесър за министър на обра...
"Историческа логика" в стил "Той се казва Трайчо, значи е от тракийски произход. А онзи е Гошо и е от готски произход"
Да се смеели човек, да плаче ли ?
Четейки, какво ще се учи - аз в кой клас да се върна...
Родителите ми са над 70 години и още помнят - На нивата, На прощаване, На...
Минаха ли 100 години, че да влезе Събитие в Историята
Какво се е случило с народа ни в годините от 542 - до 1603-1605?
поздрави!
Но кои са кимерийците?
Името на кимерийците като Gimir/Gamir, е съхранено в асирийските клинописи от VІІІ-VІІ в. в. пр.н.е., в Библията (Гомер) и в арменските късно-антични летописи, дори във фолклора на грузинския и осетинския езици.
На древните гърци името става известно, чрез посредничеството на лидийския език, в който - както показа кимеролога Асколд Иванчик (а И. М. Дяконов се съгласи с тази хипотеза и изостави своята, че посредник е бил тракийския) - отсъства звука "г" и се изговаря "к".
Първи сведения на гръцки за кимерийците има при Омир в Одисеята, където те са с "к": Κιμμέριοι.
Първите сведения, които са съвременни на кимерийците, са в асирийските клинописи от VІІІ-VІІ в. в. пр.н.е. и те ни очертават т. нар. "исторически кимерийци", чието присъствие е на териториите на юг от Кавказ, в Древния изток, т.е. Предна Азия и Месопотамия, а така също на териториите на Мала Азия и Йония.
Тяхната държава Гамирая е първоначално на север от Урарту, в Задкавказието, откъдето започва инвазията на гимерите.
Забележително е, че дори в V в. от н.е. арменския историк Тавстос Бузанд не познава топоним Кападокия, а го именува Гамирка (Агатангелос също упоменава топонима).
През ІV в. от н.е. пък Павел Орозий нарича южното Черноморие от Синоп до Колхида (Лазика): "Кимерийско море".
Пикът на анатолийската мощ на камирците е през втората половина на VІІ век пр.н.е., когато те са хегемон в земите от Синоп до Йонийско море.
Възхода на лидийската държава спира устрема на камирците и след няколковековно съществуване на Гамирая (асирийски клинописи), те напускат Мала Азия и през Задкавказието се връщат в Предкавказието и Приазовието.
През V век пр.н.е. Херодот знае за тези кимерийци, те владеят керченския провлак, който се казвал, според него, Боспор (т.е. босфор) Кимерийски.
Раковски публикува през 1865 г. в Букурещ, в книгата си „Българска старина“, текст, даден му през 1856 г. в Белград от хаджи Найден, книгопродавец от Пазарджишко.
Летописът е донесен от манастир в Атон.
Вижте този текст: защо летописецът от Атон ги нарича "Гимери и Кимери"? В асирийските клинописи и в Библията, те са Гамири, Гомер...В спомените на арменските писатели Тавстос Бузанд и Агатанагелос местността Кападокия е известна с по-старотто й име - Гамирка... При гръцките писатели още от времето на Омир и след това, при Херодот, Калин, Страбон и т.н., те са изписани с "к" като Κιμμέριοι (кимерийци)...
Иванчик, както казахме, предполага, че посредник при усвояване на името от гърците, са били лидийците, където няма "г" в началото, а се препредава с "к"....
Сега забележете нещо важно...
Българският хронист в Атон, чийто ръкопис в 1856 г. е предаден от хаджи Найден на Раковски в Белград и през 1865 г. Раковски го публикува в книгата си „Българска старина“ на стр. 200 фототипно, знае кимерийците, не само с гръцкото кимери (Κιμμέριοι), но и... като "ГИМЕРИ", при положение, че до 1865 г. асирийските клинописи не са преведени и не се знае, че асирийските текстове ги изписват "Гамири" (Gimirraia), т.е. с „г“ в началото.
Г.С.Раковски. Българска старина
books.google/books
На 31 януари двамата са изпратени през Търново за Русе, където остават в затвора до 22 февруари. На 23 февруари оковани във вериги, Георги Раковски и баща му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в затвора.
През 1910 г. биографа на Раковски, ни дава невероятни сведения в книгата си: Д-р Боби Петровъ. Биография на Георги Стойковъ Раковски, С., 1910.
Биографа не ни дава подробности как Раковски си е отмъстил на продажните чорбаджии, те са били петима и клеветят сина и бащата, за да им съсипят бизнеса.
Има обаче подробности, които ни помагат да се досетим как е отмъстил Раковски за баща си.
След като излязъл от затвора Раковски става близък с турската администрация в Цариград, благодарение, че е учител по френски на дъщерята на външния министър на султана. Той използва тези връзки с Високата порта и успява да купи годишните налози на Узунджовския панаир. Тоест, от него е зависело дали клеветниците чорбаджии от Котел ще могат да продават на панаира или ще фалират, тъй като основно стоките си българските търговци са продавали по панаирите, а Узунджовския е бил най-големия.
След това Раковски прави бизнес още няколко години и решава да се отдаде изцяло на културно-историческа и революционна дейност.
Той е бил лично приеман в княжеските дворци в Белград и в Черна гора и през 1862 г. в Белград организира един полк от около 600 души доброволци, пристигнали специално при Раковски, за да ги поведе да освобождават България. Това е всеизвестната Легия.
За Раковски легията е „Българско привременно началство“, създадено през 1862 г. със собствен печат и с цел полка да използва сложната обстановка между Сърбия и Турция, за да нахлуе в България и да я освободи от турското иго. Но става така, че легията воюва само в помощ на сърбите срещу турски гарнизон в Белград, за което по-късно сърбите не направиха даже един прост камък с лика на Раковски и Левски.
Паметник с ликовете на Левски и Раковски ще бъде открит в Белград на 18 декември 2007 г., съобщиха от Столична община. Паметникът е изработен в София от известния наш скулптор Георги Чапкънов .
Инициатива е на Национална асоциация "Георги Стойков Раковски" и Общобългарски комитет „Васил Левски", подкрепени от Столичната община и Белградската скупщина и е изцяло финансиран от Алианц България ЕООД.
А нашите бойци са основната сила на сръбския княз по онова време. Между тях изпъкват имената на войводите Дядо Илю и Христо Македонски, дошли направо от Балкана с четите си. Стефан Караджа, Васил Левски, Васил Друмев, В.Д.Стоянов и мн. др. Лично сръбския княз е ходил да им благодари в окопите.
Г.С.Раковски е направил много и като историк, но трудовете му бяха недостъпни за обикновения българин. Те не бяха преиздавани по време на социализма, нито бяха издавани фототипно.
Днес, благодарение на американските библиотеки в Харвард, Мигичан, Индиана и Станфорд имаме възможност да прочетем в оригинал Раковски и да чуем неговото послание.
Горски пътник, Нови Сад, 1857
Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.Чяст първа. Одеса, 1859
Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860
в. "Дунавски лебед", 1860-1861
Българска старина, 1865
Българските хайдути, 1867
https://www.facebook/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA-852326488212661/
Поздрави!
Поздрави!
07.06.2016 11:16