Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2016 15:25 - Великото преселение на българите от Кавказ до Неапол и Мизия след 660 г.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 10017 Коментари: 10 Гласове:
2

Последна промяна: 14.06.2016 15:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
           Чрез византийските летописци от ІХ в. Теофан и Никифор е достигнало до нас сведение на неизвестен извор от края на VІІ в., където е разказана легендата за петте сина на Кубрат.

При внимателен прочит на сведението за  петте сина на Кубрат, се вижда, че са съобщени имената само на Бат-Боян и на Аспарух.

На двама от т.нар. „синове” изобщо не е споменато името, но историческата наука твърди, че това били Кубер и Алцек.

На третият, името е дадено от Теофан и Никифор като Котраг, което както знаем е етноним на котрагите (кутригурите).

          Един от синовете на Кубрат, четем по-нататък в разказа  (достигнал до нас чрез Теофан и Никифор), се бил заселил в Равенския Пентаполис. Град Равена и още четири града наоколо, са формирали т.нар. „Равенски Пентаполис”.

Летописецът от VІІІ в. Павел Дякон съобщава в своята хроника  за български предводител Алцек, който потърсил земя за заселване в Италия от лангобардския крал Гримоалд (662-671). Павел Дякон съобщава и за област България на Апенините. Алцек обаче, според данните от Павел Дякон, не се заселва в Равенския Пентаполис, а около Неапол, където миролюбиво е допуснат от лангобардския крал Гримоалд (662 - 671) и Алцек получава титлата гесталд (зам. херцог), а хората му са заселени в три града около Неапол.

Според източника обаче, който ползват Теофан и Никифор, един от петте сина на Кубрат се заселил в Равенския Пентаполис.

     Теофан и Никифор съобщават, че той се подчинил на римляните. Тоест, имаме сведения за заселване на българи, както в северна Италия (Равена, Пезаро и още три града) на римска територия (Теофан), така и в южна Италия, в Кампания, т.е. на лангобардска територия (Павел Дякон). Там около Беневент (дн. Неапол)  се заселват българите на Алцек.

И така, имал ли е Кубрат пет сина или в легендата, разказана от Теофан, просто сме свидетели на сведение за разселване на българи от Кавказ до Неапол и Балканите?

          В „Арменската география от VІІ в.” (Анани Ширакаци) и в писмото на хазарският цар Йосиф (Х в.) до андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут, се споменава само за един кубратов син, който тръгнал на запад от р. Дон и това е Аспарух. Няма сведения за други поели на запад.

      Това налага отново критично да прочетем съобщението достигнало чрез Теофан и Никофор, и да се опитаме да дешифрираме какви сведения те са почерпили от своя източник.

       „Големият син Ватваян, съблюдавайки бащиното завещание останал в земите на своите предци; вторият син, негов брат по име Котраг, преминавайки Танаис (Дон) се заселил отсреща на батко си; четвъртия и петия, преминали Истър, или Дунав, и единият се покорил на аварския каган, а другият, пристигайки в Пентаполиса при Равена, на християнските царе. След това третият по старшинство, на име Аспарух, преминавайки Днепър и Днестър и установявайки се при Онгъла, на реката течаща северно от Дунав, се заселил между първите реки и тази последната, намирайки се отвсякъде обезопасен и обграден: отпред от блата (очевидно има предвид широката делта на Дунав – бел. К.М.), а от другата страна защитен от реките (т.е. Днестър и Днепър – бел. К.М.). И така, този народ заслабя, вследствие на разделението, и не бе вече опасен за враговете. Когато те по този начин се разделиха на пет части и станаха малочислени, тогава хазарите, значим народ, излязоха от Берзилия, която е област в най-отдалечените части на Първа Сарматия (т.е. Азиатска Сарматия, чиято територия е от Дон до Кавказ и устието на Волга – бел. К.М.), и овладяха цялата Задчерноморска/Запонтийска България до самото Черно/Понт море, като направиха данъкоплатец най-големия брат Ватваян/Бат Боян, владетеля на Първа България, който и да сега плаща данък.“

Много отдавна на сериозните историци им прави впечатление, че сведението на Теофан, че Бат Боян и „до сега плаща данък“ не може да бъде вярно за началото на ІХ в., когато пише Теофан. То е вярно за края на VІІ в.

Сиреч, Теофан и Никифор, заемат буквално сведението за „петте сина на Кубрат“ от стар и неизвестен летопис от края на VІІ в. Точно този неизвестен ръкопис нарича Велика България „древна“ (при Теофан) и „стара“ (при Никифор).

За съжаление, нито един историк не си е задал логичния въпрос: може ли автор от края на VІІ в. да нарича „стара“ една страна, която е създадена през 632 г., т.е. само преди 40 г., от Кубрат? Очевидно, не. Той има предвид по-древна държава, а и Теофан никъде не пише, че Кубрат е създателя на „древна Велика България“.

        Ако това се имаше предвид от учените, тогава отдавна щеше да стане ясно, че сведението за така наречения „син Котраг“, който заселил кутригурите на запад от Танаис, има аналог при Прокопий Кесарийски от VІ в., който дава данни, че родните земи на кутригурите са на изток от Дон, но те се заселили след 469 г. между Херсон (дн. Севастопол) и р. Танаис, т.е. „отсреща“, на запад от Прокопиевите „утигури“, които сами се поселили на старите земи на изток от Дон.

Що се отнася до така наречения „четвърти син“, който приел да е под властта на аварския каган, то този епизод ни напомня времето от българската история между 568 г. до 619 г., когато българите и аварите задно създават в Панония обща държава, където българския владетел е заместник на аварския каган.

Изобщо, какво можем да кажем за странния ръкопис от края на VІІ в., от който черпят през ІХ в. Теофан и Никифор?

Според мен, този ръкопис е писан в средата на дунавските българи на Аспарух, независимо, че авторът му е бил гръкоезичен или сироезичен писец. При това този странен автор от края на VІІ в., не е много грамотен, видно от факта, че в духа на географи отпреди Страбон от І в., смята, че р. Танаис извира от Кавказ, което говори, че тук имаме просто писец, а не ритор. Писец, на който му е разказвана българската история, такава каквото тя е била до смъртта на Кубрат, която той своеволно сюжетира като събития около смъртта на Кубрат и разгръща като деяния на „негови синове“. Не бива да се забравя и факта, че думата „син“ не предполага семантично само роднинска връзка, каквото е значението й днес. „Син“ на Кубрат е и всеки негов подчинен васал.

Теофан: „Тук е необходимо да кажем за древността на унновундо, българите и котрагите. По тази страна на северните брегове на Евксинския понт (Черно море – бел. К.М.), зад езерото, наричано Меотийско (Азовско море – бел. К.М.), откъм страната на океана по сарматската земя тече река Ател (Волга – бел. К.М.); към тази река се приближава р. Тапаш, която извира от Иберийските (Грузинските) врата в Кавказ;  от сближението на р. Танаис (р. Дон) и р. Ател, които са над Меотийското езеро и се разклоняват в различни страни, извира р. Куфис и се влива в Понтийско море, близо до мъртвите врата, срещу полуострова Овнешко чело. От горепосоченото езеро морето, подобно река, се съединява с Евксинският понт при Боспор Кимерийски (Керченският провлак – бел. К.М.), където вадят мурзила и друга риба. На източните брегове на Боспор Кимерийски, зад гр. Фанагория, освен евреи, живеят много народи. Зад това езеро нагоре, където е р. Куфис, в която ловят българската риба ксист, се намира древната Велика България и живеят съплеменните на българите котраги. По времето, когато Константин беше на запад (стъпва в Италия през 662 г.-бел.К.М.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал...” (с.138)

Никифор: „Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и устройството им. Около Майотийското езеро, по река Куфина била разположена отдавна още така наричаната Велика България и така наричаните котраги, които са едноплеменни с тях. По времето на Константин, който умрял на запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял...” (с.49)

Да си припомним останалата част:

Големият син Ватваян, съблюдавайки бащиното завещание останал в земите на своите предци; вторият син, негов брат по име Котраг, преминавайки Танаис (Дон) се заселил отсреща на батко си; четвъртия и петия, преминали Истър, или Дунав, и единият се покорил на аварския каган, а другият, пристигайки в Пентаполиса при Равена, на християнските царе. След това третият по старшинство, на име Аспарух, преминавайки Днепър и Днестър и установявайки се при Онгъла, на реката течаща северно от Дунав, се заселил между първите реки и тази последната, намирайки се отвсякъде обезопасен и обграден: отпред от блата (очевидно има предвид широката делта на Дунав – бел. К.М.), а от другата страна защитен от реките (т.е. Днестър и Днепър – бел. К.М.). И така, този народ заслабя, вследствие на разделението, и не бе вече опасен за враговете. Когато те по този начин се разделиха на пет части и станаха малочислени, тогава хазарите, значим народ, излязоха от Берзилия, която е област в най-отдалечените части на Първа Сарматия (т.е. Азиатска Сарматия, чиято територия е от Дон до Кавказ и устието на Волга – бел. К.М.), и овладяха цялата Задчерноморска/Запонтийска България до самото Черно/Понт море, като направиха данъкоплатец най-големия брат Ватваян/Бат Боян, владетеля на Първа България, който и да сега плаща данък.“

Несъмнено герой на този странен ръкопис от края на VІІ в., е именно Аспарух. Колкото безлични са сведенията за българските синове при авари и в Италия, толкова подробно са описани владенията на Аспарух преди 680 г.

Да си припомним как хронологично разполага събитията нашия автор от края на VІІ век: умира Кубрат, неговите пет сина се разделят, при което – забележете – те се разселват на земи от Кавказ до италианския град Равена и на юг от Дунав, в Мизия. Всички те, с изключение на Аспарух, се покоряват на някого. Един на аварите в Панония, друг на християнските крале в Равенския Пентаполис, Бат-Боян на хазарите (явно на тях и Котраг, понеже той бил до р. Танаис, т.е. Дон).

Теофан нарича тази българска земя „Запонтийска България”, явно за да покаже, че хазарите овладяват не цялата Велика България, за която той вече е писал по-рано, а само части от нея „до самият Понт” (Черно море).

Аспарух пък преминал Днепър и Днестър и там установил домовете си (ол), т.е. от северния приток на Дунав, сиреч р. Серег, до Днестър и Днепър. Първите реки, които преминал, са упоменати от Теофан като Днепър и Днестър, а последната като северния ръкав на Дунав.

image


    „Заселил се между първите реки и тази последната“, пише Теофан, т.е. прословутият онгъл, който всъщност е „ол” (домове) на Аспарух, е съвсем ясно посочен от Теофан: от Днепър, през Днестър до р. Серег (северния ръкав на Дунав).

       А  това е огромна територия.

       Хазарите не разширяват държавата си на запад от Днепър.

       В разказа на Теофан причината за превземането от хазарите на тази територия от Велика България (но в никакъв случай цялата), която Теофан нарича „Запонтийска България”, е представена така: Кубрат умрял, синовете му се разпръснали и това било причината хазарите да превземат тази част от Велика България.

     Интересно е как се изброяват синовете, които се разпръскват.

          Първо Бат-Боян, следва Котраг, който преминал Танаис, явно от изток на запад. След това четвъртият и петият, единият в Панония при аварите, другия – в Равенския Пентаполис. Накраят, третият, т.е. Аспарух.

           Ето схемата: 1-2-4-5-3.

           1 – е Бат-Боян, а 3 – е Аспарух.

          По реда на изброяването, първи е Бат-Боян, последен – Аспарух.

           Но по каква логика 2-4-5 са между тях?

       Трудът на Теофан е хронография, по години. Едва ли можем да допуснем, че Теофан сам е автор на подобен странен начин на изброяване на петте сина на Кубрат. Първият, вторият, четвъртият, петият и третият, за който той дава обилни сведения.

         Да кажем, че беглото сведение за четвъртия, който отишъл при аварския каган, е нормално оскъдно като информация, но да се определи петия син, който отишъл в Равенския Пентаполис, само като подчинен на „християнските царе”, е вече доста оскъдно като информация. Изворът на Теофан и Никифор не знае дори името му.

И все пак извора, който ползва Теофан, е интересен с мащабността на разслоението на българите в Европа. От земите на запад и на изток от Дон, до Неапол и Стара планина, през земите от Днепър до долни Дунав, в Авария, т.е. в Панония също

Изворът , който ползва Теофан, е прецизен в детайлите си само относно Аспарух, а така също и в констатацията, че и „досега” ръководителя на „първата България” (Бат-Боян) плаща данък на хазарите.

 Коя е втората България е вече ясно, това е държавата на Аспарух след 680 г. в Мизия.

Сиреч, документа явно е писан в Дунавска България, очевидно по заръка на Аспарух, което личи от факта, че въпреки голямото разслоение на братя по Панония и Италия, само Аспарух не е подвластен, а останалите са. Дори първият син на Кубрат плаща данък на хазарите. Но и самите хазари, според легендата, превземат „първа България”, земята на Бат-Боян, чак след разпръскването на петте сина, т.е. на Аспарух даже не се вменява от документа, че е победен от хазари, докато в „Арменската география от VІІ в.” (Анани Ширакаци) и в разширената редакция на писмото от Х в. на хазарския цар Йосиф до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут пише, че отстъплението на запад на Аспарух, е заради хазарите.

Документът лъха на Аспарухофилство, ако мога така да кажа, и е може би първият държавен документ, писан в новото царство на Аспарух на Балканите.

Изглежда текста е бил лаконичен, може дори да има и каменен първообраз.

     На основата на разказаното от българите, гръцки (или сироезичен) книжовник неточно e преработил данните, вкарвайки ги в своя фабула около личността на Кубрат и негови пет синове (подчинени). Очевидно, текста на този летопис от края на VІІ в., е бил на пергамент и така е попаднал (или негово копие) във византийските архиви, от които са черпели Теофан и Никифор през ІХ в.


На тази карта не са отбелязани българите в Италия в градовете Sepinum (Сепино), Bovianum (Бояно) и Изерния в регион Молизе, около Неапол, и в Челе ди Булгария. Не е отбелязано и българското население в Панония, дн. Унгария, за което знае дори през Х в. Константин Багрянородни, гл. 37 от трактата си за империята.

image




Гласувай:
6
4


Вълнообразно


1. leonleonovpom2 - Милчев, без да се впущам в справки, ...
14.06.2016 21:40
Милчев, без да се впущам в справки, част от материала и друг път си публикувал, има някакво противоречие в местожителството на лонгобардите В писанията на летописците
Сега от лонгобарди/ дълги бради/ идва името на днешна Ломбардия с център.....Милано Защото в този район са живели
А те ги пращат в Неапол? Разстоянието е поне 700 километра
Нещо не е наред!
цитирай
2. jesshermanowski - zaem, krediti, biznes
14.06.2016 23:36
Здравейте! Ако се нуждаете от помощ, свържете се с ZAEM GROUP.
Обичам и да Споделяте нашата нова страница, моля. Можете да спаси живот.

https://www.facebook/zaemgroup/
цитирай
3. iliyanv - Мда, пътната карта на прабулгурите
15.06.2016 08:03
През 4 век били на Балканите според Св. Йероним, след това взели зелени карти за Кавказките съединени щати, и през 7 век фърлили зелените карти и се върнали в дунавската прародина Мизия, пътьом минавайки през Средна Азия.
Милчев, като за исторически катаджия - дообре!
цитирай
4. syrmaepon - Ширакаци, който е арменец и почти ...
15.06.2016 09:09
Ширакаци, който е арменец и почти съвременник на събитията, също разказва единствено историята на Аспарух. Наскоро ми дойде на ум, че нещо се е случило и то такова, че да порази вниманието на средновековния човек /не съвременния/.
И наистина - всички "братя" са подчинени на други народи, дори Бат-Баян, с изключение на Котраг, но кой знае защо историята на Котраг също не занимава кой знае колко летописците, може би защото е отдалечен от Кавказ в места малко познати и народи, които все още не вълнуват никого. Н о Аспарух, гонен от хазарите / може би защото не иска да им се подчини и да плаща данък/ отвоюва земя не от кого да е , а от най-силната държава на своето време на континента - Източната римска империя. Ето това наистина заслужава разказ.
цитирай
5. arhivar - Да, така е...!!!
15.06.2016 09:14
syrmaepon написа:
Ширакаци, който е арменец и почти съвременник на събитията, също разказва единствено историята на Аспарух. Наскоро ми дойде на ум, че нещо се е случило и то такова, че да порази вниманието на средновековния човек /не съвременния/.
И наистина - всички "братя" са подчинени на други народи, дори Бат-Баян, с изключение на Котраг, но кой знае защо историята на Котраг също не занимава кой знае колко летописците, може би защото е отдалечен от Кавказ в места малко познати и народи, които все още не вълнуват никого. Н о Аспарух, гонен от хазарите / може би защото не иска да им се подчини и да плаща данък/ отвоюва земя не от кого да е , а от най-силната държава на своето време на континента - Източната римска империя. Ето това наистина заслужава разказ.

цитирай
6. iliyanv - Ширакаци, в "разширена редакция" открит в края на 19 век в столицата
15.06.2016 16:10
на фалшификатите - Ватикана. Така Пурко става съвременник на двамата братоци славянски азбукари Кире и Мето , открити за науката също в средата на 19 век.

В другите кратки преписи на Ширакацито нема данни за Аспар-хрук от Пюки.
цитирай
7. syrmaepon - Да бе, те във Ватикана друга работа си нямат - на арменски фалшификати да пишат
16.06.2016 15:07
iliyanv написа:
на фалшификатите - Ватикана. Така Пурко става съвременник на двамата братоци славянски азбукари Кире и Мето , открити за науката също в средата на 19 век.

В другите кратки преписи на Ширакацито нема данни за Аспар-хрук от Пюки.


"Малко по-късно обаче в библиотеката на Виенската арменска католическа конгрегация на братята мхитаристи е открит друг ръкопис, който е по-подробен от Паткановия и през 1881 г. той е публикуван под заглавие „Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците“.

Съчинението на Ширакаци е съставено като са използвани трудовете на Птолемей, Пап Александрийски и други антични географи. То обаче не е пряка плагиатска компилация, а включва и множество други сведения, актуални за периода V-VII век. Ананиа Ширакаци добавя географски описания на Армения, Задкавказието, Средна Азия, Персия и Месопотамия. Трудът му включва и сведения за икономиката на отделни райони или градове. Счита се, че в основата на сведенията от „Ашхарацуйц“, които нямат паралел в трудовете на античните географи, стои някакво по-ранно и изчезнало вече арменско географско съчинение. Изглежда, подобно на по-късните арабски географи, Ширакаци е ползвал и разказите и преките описания на пътешественици. Наред с това Ананиа Ширакаци е имал достъп и до персийски документи, което личи най-малкото от един пасаж от разширената редакция на „Ашхарацуйц“."
"Друго съчинение на Ананиа Ширакаци, което има стойност за българската история, е неговата „История“. Тя е посветена основно на римските и византийските императори с кратки бележки и за царете на Партия, Персия, Македония, елинистически Египет. Събития са поставени и разглеждани най-вече в контекста на историята на църквата, в това число и на арменската. До голяма степен този труд може да се счита за компилативен. Той обаче започва с едно географско изложение, което съдържа сведения за българската история, които съвсем неочаквано се потвърждават от латиноезични източници, които са от западноевропейски произход"
цитирай
8. scythe - :D:D:D
17.06.2016 21:15
syrmaepon написа: ... И наистина - всички "братя" са подчинени на други народи, дори Бат-Баян, с изключение на Котраг, но кой знае защо историята на Котраг също не занимава кой знае колко летописците

arhivar - Да, така е...!!!

Ха-ха-ха ..., смешници! Хазарска област "България" си плаща данъците до 922 г.
цитирай
9. atil - Никакво велико преселение не е и...
17.06.2016 21:47
Никакво велико преселение не е имало вообще. Та какво остава за българско. Този Теофан вообше не е в час и пише като клюкарка по слухове явно.
Алцек не може да е син на Кубрат тъй като му е чичо т.е. брат на дядо му Алвар.
"Великото преселение" е предизвикано от офанзивата на Хунската династия към Рим и Западна Европа. Българите - хуни, скити и т.н. след смъртта на Атила се разделили на три части. Като едната най-малката водена от Таниш била застигната и унищожена на територията на днешна Румъния. Другите две се изтеглили в Източна Европа.
Какво преселение?
Част от българите водени от Алцек са подчинили и почнали да служат на аварите. Още в началото на 6 век, когато те пристигнали в Европа. Когато издигнали свой кандидат за хакан на Авария избухнали междуособици. По-малобройните българи били изтласкани към Бавария. Оттам започва Одисеята към Италия. Българите в Италия ги извел сина на Алцек, Кабар в 630 г.
Кубрат имал три родни сина - Баян, Котраг и Аспарух. И двама осиновени - Кубер и Лачин. Т.е. "чичовците" за които пише на Мадарските скали.
цитирай
10. scythe - :D:D:D
18.06.2016 00:46
Къзълбашкият циганин от Сеново скочи веднага. :):):) Ей мангал,пише се и се произнася вЪобще, а не вОобще ..., пише се и се произнася бЪлгарин, а не бУлгарин Понятно кУзУлбашкий мангал ... :D:D:D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 678336
Постинги: 86
Коментари: 800
Гласове: 305
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031