Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01 14:58 - Хуно-българите като военен хегемон в света през V век.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 8268 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 30.01 15:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Въпреки желанието на някои автори като Л.Н.Гумильов да утвърдят, че хони и хуни са етноси, които нямат нищо помежду си, сме свидетели, че грузинци и арменци наричат „хони” същите, които западните късно-антични автори – „хуни”. Това става пределно ясно от арменският историк от V в. Елише (в част VІ от историята му), който пише, че преди 450-та г. арменските нахарари са искали военна помощ от предкавказките хони.

Атила Велики от българския род Дуло.

Очевидно тази помощ е искана през 448 г., защото историка Приск Панийски, който по същото време е посланик при Атила в Панония, научава, че той може би ще нападне Персия. Във връзка точно с този слух, западният посланник Ромул и римският съветник на Атила Константиол разясняват, че хуните вече са нападали Персия (395 г.) и че ако Атила я нападне пак, ще я превземе, но това не е добре за римляните, твърди Константиол, понеже тогава Атила нямало да забрави Рим, а ще се върне за да го пороби окончателно.

Никога на никого от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време и да владеят както островите на океана (островите в Каспийско море, потънали по-късно – коментар мой), и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци. Стремейки се дори да увеличи още повече огромните си земи, които има, и да придобие нови, той [Атила] даже иска да нападне Персия. Когато някой от нас попита по какъв път той може да стигне до Персия, Ромул (посланик до Атила от страна на Западната римска империя - к.м.) допълни, че Мидия се намира на недълго разстояние от Скития и че на хуните им е познат този път, те отдавна са нападали Мидия, когато страната им е страдала от глад, а римляните пък не са ги атакували тогава (има предвид техните останали войски в Панония – к.м.), заради случилата се по онова време друга война (явно има предвид войната на Теодосий І с узурпатора в Рим Евгениус – к.м.).“

Хуно-българската държава още в края на ІV в. (395 г.) е била от Кавказ до Панония. Тя е водила войни през ІV в. в Персия, преди да нападне готите на запад от Дон към 363/375 г.

От средата на ІV в. започва разцветът на хуно-българската военна мощ и първият владетел на хуните, който побеждава персийския шах Шапур ІІ (309-379), е известен – това е Грумбат (сравни това име с Камир, Кормисош и Крум).

Амиан Марцелин, независимо, че пише на латински, е заел от сироезични източници, че хуните на Грумбат са наричани в сироезична среда „хионит” (кн. ХVІІІ,  6.20).

Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са. От съобщението му в неговата история в кн.ХVІІ, 5.1.,  че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн. ХХХІ.2 описва за първи път хуните, преди те да превземат алани и готи, съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са  хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.

От сироезичният автор Йешу Стилит, писал летопис към 517 г., много добре знаем, че „кионайе” (хионит) и хуните, са едно и също.

В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

„Кионайе” от времето на краха на Персия при шахиншах Пероз (484 г.), са същите онези хуни, според  Йешу Стилит, които през 395 г., „в дните на императорите Аркадий и Хонорий”, нападнали сирийските територии на Византия, т.е. през 395 г. те са хуните от Панония (Ото Мeнхен-Хелфън), а през 484 г. това са всеизвестните хуни-ефталит.

Независимо, че днес в науката се е наложило мнението, че произхода на ефталит е на изток от Персия, цялата сироезична летописна традиция (Псевдо-Захарий Митиленски, Иешу Стилит, Михаил Сириец, Бар Ебрей) твърди обратното: хуните-ефталит са пост-атиловите хуни, т.е. хуно-българи. По нумизматични данни самоназванието на ефталитите е било „хион“, а в индийските извори са „хуна“.

Абу-ль-Фарадж/Григорий Бар-Эбрей. Всеобщая история. //Древние и средневековые источники по этнографии и истории Африка южнее Сахары. Т.4. Арабсккие источники ХІІІ-ХІV вв.; Восточная литература., 2002: „(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”

Ето защо, е важно да си изясним, че хионит, хуни и хони, са просто три форми на едно и също име. Дори можем реално да допуснем, че както произходът на формата „уни, хуни” е западна, така формата „хони” е с кавказки произход, а формата „хионит” има сироезичен произход...

Арабоезичното житие на Св. Григорий, което явно е превод от сирийски, нарича хуните – „куани”, форма, която е близка до „кионайе” на Йешу Стилит. „Крещение армян, грузин, абхазов и аланов святым Григорием//Записки Русского Имперского археологического общества. Том 16, 1904-1905, Вып. ІІ-ІІІ, Спб.,1906, с.482,22;”. В този текст е посочено, че в дните на арменския цар Трдат (298-330), Св. Григорий изпраща епископ при хуните: ”И изпрати той (Св.Григорий) Йоан като епископ над страната на куаните.”

Кога за първи път е упоменато името на хуните?

Още през 1901 г. на  Marquart J. (1901, стр. 50-52) му прави впечатление, че в 9 яшт на Авеста има сведение за нашите прабългарски предци,чието име е изписано катохийаона“.

Маркуарт, а след него и всички останали, са сигурни, че това са хионит, упоменати през ІV в. от н.е. и от историка Амиан Марцелин. Още през 1932 г. Bailey H. W. (1932, р. 946) е впечатлен от информацията и е единственият, който настоява, че това е реален противник на персите. Доразвива идеите си през 1954 (р. 20-21). През 1959 г. към въпроса се обръща Altheim F. (І, стр. 52-53), който дори посочва, че в `Яшт ХІХ, 30` хийаона са описани с „осровръхи шлемове“.

През 1959 г. мнение по въпроса взема и Ото Менхен-Хелфен, който общо взето подхожда негативно и пита, къде е била тази мощна федерация от племена, врагове на зороастрийците, след VІ в. пр.н.е.?

И все пак, как обаче да бъде обяснено наличието на „хийаона“ в деветият яшт на Авеста (виж карде 7, стихове 30, 31 и т. н.

Авеста Яшт

blagoverie.org/avesta/yashti/yasht9.phtml

Още през 1901 г. Marquart подхвърля една лековата идея. Според него, след атаката над Персия през 484 г. от н.е., ефталитите (по данни на ефталитската нумизматика ``вж. специално R. Ghirshman., 1948; W. Henning.,1960`` самоназванието на ефталитите е хион ``на монетите OIONO``) са били толкова омразни на персите, че името им „хионит“ дори е вписано в Авеста като врагове и „негодници“ (стих 30)  (???).

Така науката, която не приема за истинско сведението на Прокопий Кесарийски от VІ в. от н.е., че произходът на хуните е кимерийски, решава, че през V в. религиозните маги са фалшифицирали собствените си свещенни текстове, но не иска да приеме, че нито 9 яшт на Авеста е фалшифициран, нито Прокопий фалшифицира, а произходът на европейските хуни (хони, хионит, хион, хийаона) трябва да се търси при славните кимерийци до VІ в. пр.н.е.

Хуно-българския произход е кимерийски. КИМЕРИЙЦИ-ХУНИ-БЪЛГАРИ. Това е българската етногенеза.




Гласувай:
4
3


Вълнообразно


1. iliyanv - Поздравления за поредния хуно-българо-кавказо-персийски тюрлю гювеч!
31.01 10:31
Клиничната картина през 2017 - без изменения.
цитирай
2. arhivar - Човек се чуди са се смее ли или да Ви съжали?
31.01 10:44
iliyanv написа:
Клиничната картина през 2017 - без изменения.


Обикаляте по всички мои материали в блог.бг и неописуемо ревете и плачете, заради това, че поставям надгробния камък над антибългарския тракедонизъм на Спароток. Македонизма и тракедонизма не са част от българската история. Приемете го вече...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 561534
Постинги: 85
Коментари: 798
Гласове: 286
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930