- Коя дата от историята ни тогава е достойна да бъде национален празник?

- Всеки народ има право на суверенен избор на свой национален празник. Българският избор обаче на такава важна дата не е направен сполучливо. Това е въпрос на политическо решение и на обществен консенсус. Националният празник затова е национален, защото трябва да обединява, а не да разединява. 
Нелицеприятният факт, е че вместо честване на българските национални герои и борби на всеки 3 март се пропагандира чуждопоклонството в полза на друга чужда държава - Русия, ведно с пропагандата за "дарената" свобода и произтичащото от това задължение на всички българи за "вечна" благодарност, разбирана дори като зависимост (покорство) и слугинаж. Така вместо национална гордост се насажда комплекс за малоценност сред поколения българи.
Изборът на дата за национален празник трябва да се проведе след задълбочена дискусия с участие на много авторитети и специалисти от различни области. Такава дискусия за истинската значимост и стойност на 3.03.1878 г. не е имало никога. По този начин дава пълна свобода на пропагандните внушения и манипулации, удобна почва за създаване на митовете на тема "освобождение на България".

Обикновено в държавите по света се търси събитие, което да подчертава нещо важно и съществено в тяхната история и съдба. Такъв  например е денят на независимостта на САЩ (4.07.1776). 
Вярно е, че няма политически избран празник, който да не предизвика критики. С тази уговорка за нас българите такова значение могат да имат две светли дати:  6 септември - денят на Съединението или 22 септември - Денят на Независимостта на България. Тези са единствените дати, които могат да бъдат национални празници.
Моите предпочитания са към Съединението. 6.09.1885 г. е ден, в който българският народ е извършил едни велико дело сам, без чужда помощ и одобрение и даже против мнението на Русия и другите велики сили. И дори е защитил отново сам извършеното с победата си в Сръбско-българската война! Така че, за мен 6.09.1885 г. е истинският национален празник на България. 
В такъв дух е разсъждавал и Васил Левски, който през 1872 г. в писмо до д-р К. Робев в Охрид завява: "От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е…".

В живота на всеки човек се случва някой да му направи добро, или пък зло. Така се случва и в историята, народи и държави се сблъскват, друг път си помагат. Да признаеш и да благодариш за помощта не е комплекс за малоценност, точно обратното е. Комплекса се изразява именно в това да не признаваш и да ругаеш този който ти е помогнал.
Както сам казваш за национален празник се избира важна и значима дата. Такава дата безспорно е 3 ти март. Санстефанският мирен договор бележи края на Освободителната за българите война. В последствие се случва Съединението и обявяването на Независимостта. Без Руско-турската Освободителна война и без руската победа призната от османлиите на 3 март, нямаше да има нито Съединение, нито Независимост.
Така, че пред истинския българин не стои въпроса 3 март достоен ли е за национален празник.
Този въпрос се повдига със завидно постоянство от доволно заплатени грантови "историци", "общественици", "журналисти" и се подема от хора на комплексарите и малоумниците. И така ще е докато не се сложи ред в държавата, или докато тези продажници не я затрият напълно.

Дано да си ме разбрал!
Не знам ти от кои си, от платените, или от абдалите.

Аз съм един родолюбец като повечето останали да живеятв своята родина надявам се. Абсолютно съм признателен на руския народ подчертавам руския народ за помоща, която ние оказал за нашето освобождение. Само не признавам ИМПЕРСКИТЕ АМБИЦИИ на тогавашна Русия. Да не забравяме, че тогава Русия е водила война с Османската империя и на втори фронт. Основната цел на руските управници е била да установят трайно присъствие на Балканите и между другото да спасят " братския български народ " от ботуша на поробителя. Да наистина благодарение на тях ( руския народ ) днес сме свободни, но мисля, че за толкова години ние сме си изплатили дълга към Русия. Да дълга, защото едва ли има някой в България, който да си мисли, че свободата ни е дадена даром - не не е. Свободата ни е заплатена доста скъпо. Затова аз казвам, че трябва вечно да сме признателни на Руския народ, а към държавата Русия ние сме си платили свободата.
А относно 3 март достоен или не да бъде национален празник - за мен 3 март е най - най - най БЪЛГАРСКИЯ ПРАЗНИК! И ако някой дръзне да го постави под съмнение то той не заслужава да се нарече достоен Българин, то той е един продажник и родоотстъпник.