Постинг
08.03.2014 13:45 -
Първото съобщение за Именника на българските князе от Андрей Попов през 1866 г.
Автор: talasin
Категория: История
Прочетен: 2447 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2014 06:37
Прочетен: 2447 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 27.03.2014 06:37
ОРИГИНАЛНИЯТ ТЕКСТ
на 25, 26 и 27-и листи от първата редакция на "Еллинском Летописце" в Обзор Хронографов русской рeдакции, с който в 1866 г., Андрей Попов съобщава за разположената, след IV книга "Царства", "във висшата степен забележителна притурка", сега известна като "Именник на българските князе"
Този текст не е от преводите на Вехтия Завет и другите книги, които са посочени в преведените текстове от книгата на Княз М. Оболенски "Несколько слов о первоначальном русккой летописи" от 1870 г. с която той доказва, че те са преведени и занесени в Киевска Рус от българският презвитер мних Григорий по времето на цар Симеон и това на сина му Петър в един писмен паметник, който по-късно става известен като Цар Симеонов Съборник или Григориевия Съборник.
Тъй като "забележителната притурка" се намира в първата редакция на този ръкопис, не е превод и по някаква случайност не унищожен (във втората по време и състав, няма такъв текст), изписан е с почерк и мастило от същият преписвач на останалите текстове с преводите, отнася се само до български владетели, които са известни от текстове на авторитетни автори от тези времена и в текстовете има изрични записи, че са преведени от този Григорий, означава само едно, че този текст е създаден и приложен на мястото, където е намерен от А. Попов в ръкописа, от Григорий презвитер мних, което го прави автентичен и това не поражда други претенции от тогава до ден днешен. Това име му дадат руски историци, макар до времето на Княз М. Оболенски и архимандрит Леонид, той да бил известен като Светославовия Съборник от 1073 година или от 1076 година. Той е изписан, от А. Попов, не с оригиналните букви от копието на ръкописа, а с тези букви от кирилската азбука, които са използвани в Русия по това време, като е спазен съответният словоерд, лигатурите над буквите и означенията им за цифри. След публикуването на "Обзор Хронографов руской редакции" от Андрей Попов през 1866 г., текстът продължава съществуването си вече не като "забележителна добавка", а като "Именник на българските князе". По-късно името му е променяно ..на ханове, кханове, владетели, но след като съвременникът на преводите, Йоан Екзарх, съобщава в Шестоднев, че българските владетели са наричани князе, като хазарите, нормално е името му да се изписва с князе.
на 25, 26 и 27-и листи от първата редакция на "Еллинском Летописце" в Обзор Хронографов русской рeдакции, с който в 1866 г., Андрей Попов съобщава за разположената, след IV книга "Царства", "във висшата степен забележителна притурка", сега известна като "Именник на българските князе"
Този текст не е от преводите на Вехтия Завет и другите книги, които са посочени в преведените текстове от книгата на Княз М. Оболенски "Несколько слов о первоначальном русккой летописи" от 1870 г. с която той доказва, че те са преведени и занесени в Киевска Рус от българският презвитер мних Григорий по времето на цар Симеон и това на сина му Петър в един писмен паметник, който по-късно става известен като Цар Симеонов Съборник или Григориевия Съборник.
Тъй като "забележителната притурка" се намира в първата редакция на този ръкопис, не е превод и по някаква случайност не унищожен (във втората по време и състав, няма такъв текст), изписан е с почерк и мастило от същият преписвач на останалите текстове с преводите, отнася се само до български владетели, които са известни от текстове на авторитетни автори от тези времена и в текстовете има изрични записи, че са преведени от този Григорий, означава само едно, че този текст е създаден и приложен на мястото, където е намерен от А. Попов в ръкописа, от Григорий презвитер мних, което го прави автентичен и това не поражда други претенции от тогава до ден днешен. Това име му дадат руски историци, макар до времето на Княз М. Оболенски и архимандрит Леонид, той да бил известен като Светославовия Съборник от 1073 година или от 1076 година. Той е изписан, от А. Попов, не с оригиналните букви от копието на ръкописа, а с тези букви от кирилската азбука, които са използвани в Русия по това време, като е спазен съответният словоерд, лигатурите над буквите и означенията им за цифри. След публикуването на "Обзор Хронографов руской редакции" от Андрей Попов през 1866 г., текстът продължава съществуването си вече не като "забележителна добавка", а като "Именник на българските князе". По-късно името му е променяно ..на ханове, кханове, владетели, но след като съвременникът на преводите, Йоан Екзарх, съобщава в Шестоднев, че българските владетели са наричани князе, като хазарите, нормално е името му да се изписва с князе.
„Умните“ бомби на САЩ мигновено полудява...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Втората световна война – Тайната на руск...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Втората световна война – Тайната на руск...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Астрономическите основи на стария български календар
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.