Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2015 09:49 - Историческият геноцид над траките.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 27177 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 25.05.2015 14:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

През 324 г. Константин І (325-337) нарежда да започнат строителни работи по възстановяването на гр. Византион на Тракийският босфор. На 11 май 330 г. новият Рим е осветен като християнска столица.

image

Четиридесет години по-късно римският свят е потресен от хуно-българите, чийто произход според историка от VІ в. Прокопий Кесарийски е кимерийски. Българските племена утигури и кутригури превземат цяла Скития и създават съюз от подчинени (= хини) племена. Към 375 г. хунския съюз е вече на източната граница на римската провинция Панония.

image

Първата хуно-българска вълна на кимерийците в Европа ощетява най-много готите, които навлизат към 375 г. в Панония и Мизия като огромна бежанска маса. Те са приети от византийския император Валент, но много скоро започват да опустошават Тракия. Валент се връща от персийската граница и през 378 г. е убит край Адрианопол от тези приютени от него готи и от хунска конница, която също е опустошавала Тракия.

Историкът от ІV в. Евнапий съобщава за много жертви сред мирното тракийско население. Готите се държали като убийци…

Валент е сменен от Теодосий І през 379 г.

През 388 г. Теодосий І се обръща за помощ към хуните, които се включват заедно с готи и римляни в мощната армия на императора, с която той помита на запад Магнус Максим (383-388), който се е опитал да узурпира западният трон.

След тази победа, възхвалявана от летописците, готите обаче са недоволни от плячката и започват да опустошават Илирия и Тракия, а хуните също показват своите претенции и превземат гр. Сирмиум през 389 г., с надеждата той да е техният южен пост.

При Мавро Орбини е съхранен един откъс от готската хроника на Касиодор (487-583), където последният отбелязва това завоюване на Сирмиум. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).

През 390 г. Теодосий І си връща любимият град, откъдето през 379 г. е започнала кариерата му на източен император.

През 390 г. той вече е станал император и на западната империя и обединява под своя скиптър цялата римска земя. Теодосий е по народност испанец, но самосъзнанието му е римлянин. Стотици хиляди траки също  приемат чуждо римско самосъзнание…

През 405 г. и през 408 г. хунския генерал Улдин подлага на атаки Тракия. Хиляди жертви са дадени от мирното население…„Предводителят на живеещите над Истър (Дунав) варвари Улдин, нахлу с многобройна войска през реката и разполагайки се на лагер до границите на Тракия, превзе с помощта на измама мизийския град Кастра Мартис (дн. гр. Кула в България). Извърши нападения и над Тракия, като горделиво не искаше да сключи съюз с римляните. Когато префектът на тракийските войски провеждаше разговори с него за мир, той посочил към изгрялото слънце и казал, че ако пожелае, ще покори всичката земя, която то огрява по пътя си и това даже нямало да му коства големи усилия.” (Sozomen, кн.ІХ, 5.2).

image

Готският вожд Аларих извършва жестоки набези в Тракия, преди да я напусне и да се насочи към Рим. Той избива много траки…

През 447 г. Византия е нападната от Атила.

image

Това е най-мащабната война на хунския император, според американския професор Ото Менхен-Хелфън (1973).

Атила покорява поддунавските градове от Ратиария (дн. с. Арчар, Видинско) до Нове (дн. Свищов). Превзема Наис (Ниш), Сердика (София), Филипопол (Пловдив), Аркадиопол (Люле Бургас) и войските му стигат до Херсон Тракийски и Мраморно море, където патриция Анатолий бърза и сключва примирие от името на император Теодосий ІІ, от страх Атила да не влезе в Цариград.

Атила получава залог от 6000 фунта злато, а през 449 г. трябва да получи за първи път новият ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната империя се задължава по договор да изплаща. За сведение първият данък, който хуно-българите изобщо взимат от Византия, е скромните 350 фунта злато. Бледа и Атила до 445 г. успяват да го увеличат на 700, а еднолично Атила през 447 г. го вдига на 2 100.

Летописците от онова време дават потресаващи сведения за войната от 447 г., един пише за превзети и разрушени 100 града, друг за 60. Тракия е барутен погреб…

През 484 г. Зенон кани българска конница в Мизия и Тракия, която противопоставя на готските вождове Теодорих Триария и Теодорих Амал, войските на които обезлюдяват Тракия и Мизия.

От 493 г. до 565 г. българите-кутригури извършват масови нападения над Мизия и Тракия и отвличат много хора в плен, а българският цар Заберган през 558 г. даже окупирва Константинопол.

След 568 г. авари и българи постоянно нападат Мизия и Тракия...

Българи и авари превземат през 586 г. градовете Ratiaria (дн. Арчар), Bononia (дн. Видин), Almus (дн. Лом), Доростол (дн. Силистра), Zaldapa ( до с. Абрит, Добричко), Marcianopolis (дн. Девня), Panysos (селище на р. Камчия) и Тhuidas (дн. Сливен). На юг стигат в Тракия чак пред „дългата стена” на Анастасий. Оттам се връщат на север към Дунав, понеже са притеснени от византийските пълководци Мартин и Коментиол. Стигат до гр. Appiaria (между дн. Русе и Тутракан) и го превземат с помощта на един инженер на обсадни машини Бус.


image

Случката е интересна, затова ще я разкажем:

Майстор Бус бил пленен от българите, понеже не успял да се скрие зад стените на гр. Апиария, при нападението на българи и авари. Той казал на аварския каган, че може да се откупи, тъй като е заможен. Бил заведен, заедно с останали пленени, пред крепостта и оттам викал за пари, но някакъв мъж, който бил любовник на жена му, убедил гражданите да не го откупват. Бус се видял в чудо и обиден на съгражданите си, разкрил пред кагана, че е инженер по обсадни машини и му направил проекти за бойна костенурка.

Теофан въздъхва през ІХ в. в своята Всемирна хроника: „А варварите, научавайки обсадното изкуство, превзеха още много други градове...” (л.м.6079).

През 590 и 591 години Маврикий успява да помогне на беглеца Хосрой ІІ да вземе трона на Персия, така е сключен мир между двете държави и императора започнал да прехвърля войски от изток в Тракия. Теофан пише: „В това време, когато на изток се възцари дълбок мир, от война се вълнуваше Европа (чети: Тракия). Ето защо император Маврикий прехвърли войски от изток в Тракия” (л.м. 6082).

През 592 г. „каганът поискал да му бъде увеличен данъка, но императора не уважи думата на варварина” (Теофан, л.м.6084). С прехвърляне на войски от изток в Тракия, Маврикий станал по-уверен в силата на римското оръжия. Той дори лично инспектирал областите в Тракия, „за да види следите на варварските опустошения” (л.м.6083) още през пролетта на 591 г. Теофан пише, че „полковете стъпили в Тракия, отиде заедно с тях и Маврикий” (л.м.6083). Тогава в Тракия му довели и тримата гуслари-славяни, които му направили впечатление с ръста и облеклото си. Маврикий виждал за първи път склавини/славяни, той ги разпитал и изпратил по живо да живеят в Хараклея, на Мраморно море.

През 594 г. Петър, в ролята на главнокомандващ, повел армията към Odessus (дн. Варна), а оттам в Marcianopolis (дн. Девня). Оттам отишъл в Zaldapa и през Iatrus (дн.Кривина), се отправил към Novae (дн. Свищов), където тържествено влязъл на 23 август 594 г. Останал два дена и продължил на запад, като изпратил пред себе си разузнавателен отряд от 1000 войника. Последните срещнали по пътя си десет стотника българи, които били спокойни, понеже знаели, че между аварския каган и византийския император Маврикий има сключен мир. Петър обаче провокирал конфликт и българите се опитали да убедят ромеите да не нарушават мира, но се стигнало до ръкопашен бой. „Българите се приготвиха, както е при тях обичая за битка, застанаха в тесни редици и встъпиха в ръкопашен бой с голям героизъм, като заставиха ромеите да се обърнат в бягство”, пише Теофилакт (кн.VІІ,ІV,4).

Като напердашили ромеите, българите заминали на запад, за да предупредят кагана за прииждащата армия. През това време Петър съблякал дрехите на таксиарха на победения ромейски отряд и го бичувал публично за загубата.

Каганът като научил от българите за Петър пратил посолство, което изразило негодувание от нарушаването на мира.

През лятото на 595 г. на разгорещена среща на кагана с византийския генерал Приск, аварският владетел казал: ”Нека бог отсъди между кагана и император Маврикий! Да бъде отмъщение и възмездие от бога!” (кн.VІІ,Х,8).Така кагана изразил своето възмущение от присъствието на войските на Приск. Аварският владетел се заканил, че ще разруши много градове и дори пратил посолство при Приск с искане официално да бъде разтрогнат договора за мир, след като ромеите го нарушават постоянно.

През 596 г. авари, българи и славяни нападнали Далмация и унищожили 40 крепости (Теофилакт; кн.VІІ, ХІІ,1). Атаките им стигнали и до Солун, чиято обсада е описана в „Чудесата на Св.Димитър”.

Атаките на авари и българи над Тракия продължават до 630 г. Същевременно славянски дружини с покъщината си се заселват на юг от Дунав между все по-обезлюдените тракийски селища…

Тракийското население е подложено на унищожение още след 44 г. от н.е. от римляните. Следват готи, хуни, авари, българи… Най-точно неговото трагично положение е пресъздадено от Прокопий Кесарийски през VІ в., който в „Тайната история“ пише:

„(Юстиниан) свикваше без всякаква причина водачите на хуните и поради безумна щедрост им връчваше огромни суми, правейки това уж като залог за приятелство. Говореше се, че той правел това и по време на царуването на Юстин. А водачите, като отнасяха парите, изпращаха и други съуправници заедно със свитата им, та и те да могат да продадат мир на този, който безусловно искаше да го купи. И едни от тях се захванаха да заробват ромейската държава и от императора им бе заплатено не по-малко, отколкото на първите. А подир тях пък трети се втурваха да грабят измъчените ромеи и след плячката получаваха като награда за нападението императорската щедрост. Така, накратко казано, варварите един по един не пропускаха случая да обират и поред да изповличат всичко. И тъй, тия варвари имат многочислени водачи (пълководци-бел.ред.), та поради това непрекъснато се протакаше войната, причинена от необмисленото прахосничество на Юстиниан. И тя нямаше край, а непрекъснато обикаляше наоколо. Нито едно място, ни планина, ни пещера – въобще кътче от ромейската земя не остана неопустошено по това време, а много области бяха завладявани по пет пъти и повече. А пък какво претърпяхме от мидийци (чети: перси-бел.ред.), сарацини (араби-бел.ред.), славяни, анти и от другите варвари, аз съм описал в предишните си повествования. Но тук бе нужно да опиша това, което обещах в началото на книгата – да разкрия причината на събитията” (С.,1983, с. 50).

А.А.Хофарт
image

 

.А. Хофарт

 

 

През 680 г. българите на Аспарух създават държава в Мизия и превръщат траките и славяните в български поданици...

image

Паметник на Аспарух Велики от признателните българи в центъра на София.   скулптор Крум Дерменджиев

„ При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).

image

          
През ХІV в. български преводач се заема с невероятната по онова време задача да преведе стихотворната хроника на Константин Манаси от ХІІ в., като спази размера и даде адекватни български думи на гръцките. Това, според специалистите, бележи "етап в развитието на книжовния език" (с. 31, Иван Буюклиев). Освен това, българския преводач е бил и историк, той въвежда допълнителни 19 сведения в хрониката, които липсват при Манасий, и които засягат българската история. Всичките 19 добавки, направени от българския преводач в Манасиевата хроника, за да се отличават от преводния текст, са изписани от него с ...червено мастило. Този превод и българските добавки са направени по нареждане на цар Иван Александър (1331-1371).
  "...Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ” ( Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144 )...".
        За да се разбере какво има предвид българския книжовник във връзка с   горния пасаж, е необходимо да се знаят и другите негови добавки към Манасиевата хроника. Така напр., когато Манасий пише за Новохудоносор и съобщава колко земи е превзел, българския преводач прави следната добавка: " От този Новохудоносор халдейското, асирийското, мидийското и вавилонското царство бяха едно " (с. 64). Тоест, българския преводач, по отношение на пасажа, че " власи, и сърби, и прочия, всички са едно " има предвид, че са подчинени от българите...






Гласувай:
7


Вълнообразно


1. leonleonovpom2 - Милчев, сега остава някои индианци ...
25.05.2015 18:50
Милчев, сега остава някои индианци в САЩ да упражнят геноцид над американците , какъвто е упражнен над траките на времето
Резултатът при американците ще е същият, както при траките
Откъде могат да дойдат индианците ли? От Апалачите, от Кордилерите, от Канада, от Мексико..
Ако се координират да действат едновременно пък, успехът им е сигурен
Така ,че имаш право за геноцидът над траките Теоретически е възможен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 1384023
Постинги: 86
Коментари: 803
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031