Още към 667 и 666 г.г. пр.н.е. кимерийци завладяват части от Лидия и назначават своя администрация в някои лидийски градове. Това става видно от внимателния прочит и анализ на асирийските анали НТ от Иванчик, откъдето става ясно, че лидийския цар Гиг е изпратил поне две посолства за помощ към асирийския владетел Ашшурабанапал и дори е бил готов да признае Лидия за васал на Асирия, за да му се помогне срещу силните кимерийци.
Ученият констатира: „Тогава лидийците изпратили на Ашшурбанапал подаръци и двама кимерийци — началници на селища. Значи ли това, че част от лидийската територия е преминала към кимерийците и те са могли да назначат своя администрация в лидийските градове?“
Между 665 и 660 години в асирийските анали е записана победа на Гиг над кимерийците, благодарение асирийската помощ. Това дава повод на кимерийците да търсят отмъщение и планове за завладяване на Лидия.
През 644 г. пр. н. е., за да си отмъстят, те убиват лидийския цар Гиг, превземат столицата Сарди (за това пише и Херодот) и завладяват Лидия.
Монетата открита около Созопол е от това време.
„Златната находка пробляснала на местен водолаз само на метър дълбочина на северния бряг на созополския полуостров. Монетата тежи едва 0,63 г и е 1/24 част от статера (1 сребърен статер е равен на 2 драхми). Направена е от електрон - сплав от злато и сребро, сечена през втората половина на VІІ век пр.Хр., т.е. монетата е поне от 2650 години от държавата Лидия, смята нумизматът на НИМ д-р Владимир Пенчев.“, пише в. 24 часа.
Откриването на монетата в Созопол не учудва, тъй като градът Аполония Понтика е основан в 611 г. пр.Хр. от преселници от Милет, разположен до Лидия. Нормално е идващите да са имали в джоба си шепа златни монети, смята Божидар Димитров.
Това са били бежанци от кимерийците...
Според Страбон, кимерийския цар „Лигдамид, начело на своите войници стигнал чак до Лидия и Йония, и завладял Сарди, но загинал в Киликия” (Кн.І, гл.ІІІ,21).
Според Страбон (Кн.ХІІІ, гл.І.,8) за кимерийците са писали много автори, той изрежда Калин, Калистен и Деметрий Скепсийски. Последните дават сведение, че гр. Сарди е бил за първи път превзет от кимерийците и едва след това от други. Същото сведение дава през V в. пр.н.е. и Херодот.
Страбон (Кн.ХІV, гл.І,40) цитира Калин:
„Така настъпват сега страшните кимерийци...”
Как един древноримски пълководец се оказ...
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
Гърци са основали черноморските градове, а пък в същото време , същите автори пишат за Анхиало например, че траки живеят в него Нещата тук са по- сложни, Те са, черноморските градове, като Александриите на Александър и Филипопол на Филип С малки изключения те са преименувани от тях, а не основани И гърците се занимават с търговия, явно става дума за емпориони- пазарища
Въпросната монета е с поне с един век по- късна от времето, което се коментира
www.helsinki.fi/science/saa/
В статията на немският учен В. Паркер „Какво премълчава Херодот. Бележки относно сведенията за кимерийците при гръцките автори, независимо от Херодот”, се обръща внимание, че при Страбон има архаични йонийски данни за кимерийците, които Херодот не може да не е знаел, но които той по някаква причина премълчава.
ancientrome.ru/publik/article.htm
Сведенията на античните извори след Херодот за кимерийците всъщност не го повтарят, а разширяват представата ни за тях и учените са в недоумение защо Херодот ги „замълчава”, фаворизирайки скитите, чиято история, както се оказа, е по-незначителна от тази на кимерийците, що се отнася до присъствието на кимерийци и скити в Предна Азия, Анатолия и Близкия изток???
Определено може да се каже, че след 80-те години на ХХ в. редица западни и руски учени (Lanfranchi G.B. Cimmeri // History of the Ancient Near Eastern. Studies. II. Padova, 1990; Kristensen A.K.G. Who were the Cimmerians and where did they come from? København, 1988., така също руският учен А.И.Иванчик - Les Cimmériens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.; изброяването е непълно, но непременно трябва да се спомене и И.Н.Медведская) усилено работят, на основата на асирологията и на археологичните сведения за т.нар. „ранно-скитската култура” в посока на преосмисляне на значението и ролята на кимерийците през VІІІ/VІІ в.в. пр.н.е.
Вече е ясно, че няма пречки да се говори за АРХЕОЛОГИЧЕСКА КИМЕРИЙСКА КУЛТУРА, като нещо различно от скитската...
Различието се основава на хронологията на присъствието на кимерийци и скити в региона на Предна и Мала Азия, тъй като тя вече е ясна, благодарение на прецизният прочит на асирийските клинописи.
Тоест, не може да се наричат "скитски" паметници към 714 г. пр.н.е., когато се знае, че скити се появяват в региона повече от 50 години по-късно...Тези паметници се наричат "кимерийски", вече...
А след като са времево по-рано като присъствие, тогава и скитските артефакти от този етап на археологическата култура, е редно да се наричат „кимерийски”...Така както е редно не да се казва, че англичани говорят американски, а обратното...
