Ернак, третият син на Атила бил зает на изток със „своя война“, пише летописецът от V в. Приск Панийски и не успял да отиде на Дунав, за да помогне на брат си Динтцик, който искал да воюва с Византия, понеже василевса Лъв І Тракиец (457 - 474) отказал да се възстанови тържището между хунски и византийски търговци на Дунав. Динтцик решил да нападне сам Византия, но намерил смъртта си в боя и главата му е разнасяна на кол  из Константинопол през  469 г.

Къде е бил по това време Ернак, известен и като „Ирник“ в българския царственик „Именник на българските владетели“?

През 466 г., както става ясно от грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник” на свещенник Яков Цуртавели, васала на Персия Вараскен е повикан в столицата Ктезифон от персийския цар Пероз (459 - 484) и получава заповед да отблъсне появилите се около дербентския проход в Кавказ хуни.

Самият Пероз през следващите години (468) воюва на изток с кидарите.

Не е ясно доколко се е справил грузинския васал, но през 483 г. Пероз предприема първи поход срещу кавказките хуни-ефталит.

Причината за тази война е неясна, единствено в книгата на арменският историк Елише, който умира към 480 г., е интерполирано едно сведение (явно от по-късен преписвач) за някакъв „хон Херан”, който след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е между Албания и веднага на север над дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.

Ако се доверим на този пасаж при Елише, именно Баласакан (където е и стратегическият дербендски проход) явно е причина за войната.

Кога точно Баласакан става хунски е трудно да се каже, но Псевдо-Захарий Ритор през 555 г. вече знае „Базгун” (= Баласакан) като хунска земя.

И така, през 466/7 г. , на основание на Яков Цуртавели, хуните са при Дарялският проход над Грузия (Иберия), но те явно са и при Чор (Дербенд). Вараскен бил ходил, според Цуртавели, и там.

За Пероз кавказкият проход Чор (персийско название на Дербенд) е стратегическо място, северо-западната граница на Персия и той доста самонадеяно е вярвал, че ще се справи с хуните-ефталит още в първата си война с тях през 483 г..

Войската му обаче е примамена в проход и заобиколена от хуните-ефталит. Пероз е в капан, но според Прокопий Кесарийски, до военни действия не се стига и хунския цар му дарява живота, след като се сключва договор за примирие и го облага с тежък налог. Първородният син на Пероз, чието име е Кавад, е взет като заложник. Пероз е принуден и да се поклони пред Ирник. По този повод, разказва Прокопий, магите го посъветвали да застане срещу слънцето и като се поклони да си мисли, че се покланя не пред българския цар, а през огненото кълбо.

В хрониката от ХІІІ в. на Бар Ебрей се прокрадва още едно сведение. Освен задължения по налога, свързани със задържането на персийският престолонаследник Кавад при хуните, Пероз е бил обвързан и с данък. Хуните били казали: „Не ни удовлетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”(Абу-л-Фарадж Иоан Григорий бар-Ебрей, Всеобща история, 79).          

Понеже нашата версия съвпада със сведението на Бар Ебрей (един от най-образованите сирийци в Арабския халифат през ХІІІ в.), че хуните победили Пероз, са пост-атилови хуни (взимали са данъци от римляни), може да припомним, че през 447 г. Атила, след като сключва договор за мир с Анатолий (патриций при Теодосий ІІ), също облага Византия с налог и с данък.

За да прекрати войната, с която през 447 г. разорява над 60 града във Византия, Атила получава налог от  6000 фунта злато, а от 449 г. трябва да получава ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната римска империя се задължава по договор да изплаща.

Същото наблюдаваме и по отношение на Пероз в първата му загуба, през 483 г. Той е трябвало да изплати голяма сума налог, за да освободи Кавад, но явно заедно с това е обложен и с данък. Пероз обаче, според Бар Ебрей, „ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Но Пероз, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали” (пак там, 80).

Тоест, Пероз, след като изплатил налога и си върнал Кавад, е нарушил договора. Убил е проводените хуни, които е трябвало да получат сумата от договореният данък и предприема нова война през 484 г.

В битката персите загубват, а Пероз е убит на бойното поле.

Скоро след победата хуно-българския владетел  се омъжва за дъщерята на Пероз. Сведението за този династичен брак, е дадено в хрониката на Йешу Стилит (ок. 517 г.).

Името на съпругата е известно. Малала я изписва „Воа“, а Прокопий – „Аспеведа“.

Според Прокопий, след 484 г. „две години се намираха персите под властта на тези варвари.” Едва през 488 г. Кавад, първородния син на убития Пероз, се качва на трона на Персия.

От хрониката на Йешу Стилит става ясно, че Кавад, след като се възкачва на персийския трон през 488 г., управлява до 496 г., когато има сериозни проблеми с персийските жреци (магите), във връзка с маздакизма. Персийска секта, която Кавад покровителства.

През 496 г. Кавад избягва от персийската столица и търси убежище при хунския цар и сестра си. Пребивава при хунския владетел до 499 г.

През тези повече от три години, според Йешу Стилит, „той плачел пред царя ежедневно, като го молел да му даде войска в помощ, за да може той да отиде, да избие враговете си измежду знатните и да си върне  държавата”.

Според византийският историк Агатий Миренейски (536 - 582) хунския цар приел Кавад „благосклонно и не престанал да го утешава, прогонвайки падналия му дух с ласкави думи, които съответствали на неговото убеждение да насочва мислите му към добро. Към това добавил богата трапеза, на която често вдигал наздравици в негова [на Кавад] чест. Подарил му разкошни дрехи и изпълнявал всичките задължения на гостоприемството. След известно време даже дъщеря му се омъжила за госта. Дал му войска, достатъчна за поход и го отпратил, за да възстанови предишното свое благополучие и да унищожи враговете си.”

В това отношение Агатий е много по-близко до сирийската хроника от началото на VІ век на Йешу Стилит, в която също се съобщават подробности от почти четиригодишното пребиваване на Кавад при хуно-българския цар на Боспор.

Тези подробности липсват при Прокопий.

Йешу Стилит уточнява, че дъщерята на хунския цар, която е дадена за съпруга на Кавад през 499 г., е всъщност дъщеря и на сестрата на Кавад, съпругата на хуно-българския цар.

Сиреч, вуйчото Кавад станал съпруг.

монети на Кавад

Към 499 г. дъщерята на хуно-българския цар и на персийската принцеса (ако династичният им брак е в периода 484-486 г.), е вече над 13-годишна.

Това е бъдещата майка на Хосрой Ануширван, сина на Кавад. Тя е дъщеря на Ирник, а Хосрой му е внук. За нея Михаил Сириец (ХІІ в.)  дава следните сведения: „Майката на Хосрой още приживе на Кавад била заболяла от бесове. Персийските маги не успели да я излекуват и тя намерила един монах Моисей, който се помещавал в манастира близо до Дара. Той я изцерил, като й дал част от мощите на  мъченика мар Кириак и тя построила в страната си молитвен дом, онзи, който е наречен манастирът на Моисей Тармелски” (279).

Изглежда повече от три години (496 - 499) Кавад е търсил начин как да спечели благоразположението на хунския цар до такава степен, че да получи от него войска.

Според Прокопий Кесарийски, това било  „наистина голяма войска”.

Йешу Стилит я определя също така.

Най-накрая Кавад успява, може би не без подкрепата на сестра си, и става зет на хуно-българския цар и на собствената си сестра. Женитба, която не е била необичайна в Персия, за разлика от Византия, където всички са в потрес, когато Ираклий (610-641) сключва втори брак с племенницата си Мартина, дъщеря на сестра му.

  

Картата с кучи-булкар,чакал-бълхар и чадър-въшкар е безценен принос в световното хистъри. Аплодисменти, мисля, че и Йоло Денев би го оценил.
Номинирам те официално за Нобелова награда по история. Но преди това виж на 4 км има ли дежурен специалист, който да ти помогне ефективно.

Един от най-големите абсурди в българската официозна историческа наука бе непризнаването на очевидния факт, че Ернак, третият син на Атила и Ирник от династията Дулo в „Именникът на българските владетели“, са една и съща личност.
Причината да се отрича очевидното е нежеланието българската история да се изследва обективно. Освен това, е съществувала пълна забрана да се изучава българския династичен род Дуло и е било забранено да се твърди, че Атила е от рода Дуло. Ето защо, въпреки, че имената на третият син на Атила, т.е. Ернак и името на Ирник от „Именникът на българските владетели“ съвпадат, официозната българска историческа наука е трябвало да отхвърля, че това са една и съща личност, понеже няма как да не стане ясно, че щом сина Ирник е от династията Дуло, значи и бащата Атила е от същата династия.

Много интересни неща и смело написани. За Нобел си, но тази награда не се дава за раздел "история". Така че ще се задоволиш с нас, приятелю.

Ще можете да обсъждате многовариантно и да си разменяте похвали четиримата
Ти, симпатичните иначе по поведение блс и архивар и новороденият Янус!
Даже и един белот може да спретнете помежду си, виртуален, разбира се
Картите, може да са със залива на Океана- Каспийско море как му беше името на Океана?

Това е само предложение, ако го сметнеш за рационално- приеми го Ако не, недей!
Ако питаш мен и Вилхелм Тел е добре да влезе в нашата история
Чудя се само, как още не са използвали Ивайло като доказателство, че сме татари? Нали накрая бяга при тях
Защо, ти какво мислиш по въпроса-Източния?

Приятен ден!

Да се намери човек, дори и виртуален, да се загрижи за мен?! Това е истинско чудо. Изненадва ме, че Милчев ,дори и по имагинерен начин е способен на това! Той наистина е много МИЛ и милозлив човек!
Сега към колектива, да не се обиди някой от него, като пренебрегнат-блс, архивар и Милчев!
Как събирате гласовете от прочитите?
Архивар помпи на БЛС, той на Милчев , Милчев - на Архивар , в посока на часовниковата стрелка или обратно?!
Трябват три компютъра и двама помощника
Сигурно има и по- хитра техника, но не ми трябва, още повече да я зная
Туй между нас да си остане, отговор приемам ив съобщение, да не се разчуе

А иначе на тази си възраст Милчев, не син, а и внуче спокойно можеш да имаш

Все пак съм трогнат и ти пожелавам , ако нямаш /не е в стила ми ровя чужди чаршафи или чуждо житие битие- освен ако целенасочено не го правят с мен/ и ти един ден да имаш!
Все пак побързай, пясъкът от часовника тече!

Искаш ли, без майтап Милчев, да ти кажа географски на кой океан е било залив Каспийско море
Сигурно мислиш, че ще ти кажа Северен ледовит или Индийски океан
Нищо подобно!
На Атлантическия океан!

И препрочитай диалога между Платон и учениците му
Ти си мислиш , че си повече от Платон, но си само един кандидат за негов ученик
Дерзай, да те одобрят!
Но при Платон близане на задни части и метани не помагат Чети дебели арабски буквари! Да не сбъркаш посоката/ отдясно наляво се чете/ и нещо обратно да прочетеш и после да объркаш жадните за знания

Благодаря ти още веднаж, да си жив и здрав!

8. leonleonovpom2 - Да, много мило, блс!
14:55
Да се намери човек, дори и виртуален, да се загрижи за мен?! Това е истинско чудо. Изненадва ме, че Милчев ,дори и по имагинерен начин е способен на това! Той наистина е много МИЛ и милозлив човек!
Сега към колектива, да не се обиди някой от него, като пренебрегнат-блс, архивар и Милчев!
Как събирате гласовете от прочитите?
Архивар помпи на БЛС, той на Милчев , Милчев - на Архивар , в посока на часовниковата стрелка или обратно?!
Трябват три компютъра и двама помощника

за мен си триединен, но реално , а и ти също държиш да сте колектив, може би пропущам Тутко, затова твоето желание за мен е по- важно!
Скоро ще се появи ценен за тебе материал, не пропущай да го прочетеш и естествено да го приложиш!

Не виждате ли ,че тоя не е добре ?
Тоя е неадекватен по нито една тема !!!
Тоя е от ония грозни изроди на които и проститутките му отказват !!!
За разлика от неговият подобен колега germantiger оня поне ти отговори с нещо " Германско", а тоя само се напъва и накрая пръдне !
Оставете гнидата в наште изпражнения да се шири на широко и не се заглеждайте в боклука.

А от мен за постинга - поздравления !

Българските архиви знаят най-добре:
"...18. ЧАЛАП-БИЙ, ИБЕР-СЕБЕР, АФРАСИАБ, АУДАН/463-532 Г./
Син на Иллака, владетел на източните части на Идел. Родил се в 442 г. и живял 90 години. Много обичал лова със соколи. Себерските бекове отначало го провъзгласили за владетел на Ак Бершуд, а после и на Ескел/Сибир/. Скоро Чалап-бий подчинил и Кашан/Средна Азия/.
Водил успешни войни с барджилския/иранския/шах Барадж/Пероз/. Оженил се за сестра му. След гибелта на шаха през 484 год., Чалап-бий поставил на иранския трон Балуса. Той бил свален от антибългарски настроените ирански велможи, тогава той издигнал сина на Барадж/Пероз/, Кубрат-Кавада/488год./ Помогнал му и да разгроми арменците и византийците. От 463 до 520 год. Кара Бершуд бил във васално положение спрямо Ак Бершуд, където властвали себерските бекове. Но Чалап-бий правел всичко възможно този васалитет да не бъде оскърбителен и обременителен за неговите роднини на запад. . .

От 520 год. властта на Чалап-бия и авторитета на Ибер-Себер/обединените източни части на Идел/ отслабнали заради разпри сред себерските бекове.

По молба на жена си иранската принцеса Самар-би, Чалап оженил шаха Кавада за дъщеря си Минли-бика. След години брата на Чалап-бия-Курязбаши, бивш наместник в Хорезм, умъртвил сина на Кавада и Минли-бика-Себерджана. Това било в отговор на това, че в Иран, другият син на Кавада-Хосрау/Хосрой/ наказал със смърт Субаша. Субаш бил ирански велможа и известно време бил заедно с Кубрат-Кавада заложник в Ибер-Себер. Там той приел тенгрианството в неговата простонародна форма-„маджарството”. Заедно с Кубрата Субаш се опитал да наложи маджарството в Иран, но Хосрау провалил тези планове.

Движението на Субаша получило названието”маздакизъм”. Чалап-бий по това време вече бил смъртно болен и не можал да попречи на убийството на Себерджан. Но по негова молба един от синовете му Бурджан-спасил сина на Себерджан-Ибера, който станал основател на династията на Хорезмийските Царе. .."
http://atil.blog/history/2011/05/01/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.739078

"XXIII. Вскоре и тому, и другому государю пришлось пережить заговор со стороны своих подданных. Как это произошло, я сейчас расскажу. Хосров, сын Кавада, был характера неспокойного и удивительный любитель всяких новшеств. (2) Поэтому и сам он всегда пребывал в тре¬воге и беспокойстве и был причиной того же и для всех остальных 171. (3) Недовольные его правлением, самые деятельные из персов стали совещаться, чтобы избрать себе другого царя из дома Кавада. (4) Им очень хотелось иметь во главе государства Зама, но этому препятствовал закон, как мной сказано раньше, из-за порчи его глаза. Поэтому, поразмыслив, они сочли за лучшее избрать ца¬рем его сына Кавада, тезку своего деда, а Заму, который будет опекуном своего сына, предоставить право распоряжаться по своему усмотрению делами персов. (5) Собрав¬шись у Зама, они сообщили ему свой план и, усиленно настаивая, побуждали его к действию. Поскольку Зам оказался доволен их решением, они стали выжидать удоб¬ного момента для нападения на Хосрова. Однако их план получил огласку и дошел до царя, что помешало его вы¬полнению. (6) Хосров предал смерти как самого Зама, так и [других] своих братьев и всех братьев Зама 172 с их мужским потомством, а также тех из знатных персов, ко¬торые в злом умысле против него либо стояли во главе этого заговора, либо как-нибудь иначе принимали в нем участие. В их числе был Аспевед, брат матери Хосрова 173."