Прочетен: 30070 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2016 11:44
.jpg)
Тази теория отстояват всички големи европейски историци от ХХ в., като Бъри, Маркуарт, Рънсиман, Вернадски, Артамонов, Мюсе.
От своя страна Ирник е от същия род Дуло, от който са Кубрат, но и Аспарух и Тервел.
Това е отбелязано в излязлата през 1761 г. българска история от Блазиус Клайнер, който знае, че всички от българския династичен род до Телериг, били от царския род на „Реан” (История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Под редакцията на Иван Дуйчев и Карол Телбизов, гл.V).
Узурпаторът Телец, пише през 1761 г. Клайнер, който ползва унгарски извори, унищожил „целия род Реан, който дотогава властвал над тях” [българите].
Кой е Реан?
Това е същият Ирник от рода Дуло, който е в началото на „Именникът на българските владетели“ и който е една и съща личност с третият син на Атила.
„Реан“ бе дешифриран като „Ернак, Ирник“ от варненския изследовател д-р Светлозар Попов, който в свой доклад „Либерт – „владетел на страшните българи”, изнесен на Редовната варненска историческа конференция „България в световната история и цивилизации, проведена на 27 – 28 април 2013 г., правилно обърна внимание на историците, че това е името на Ернак, третият син на Атила, т.е. на Ирник от откритият през 1870 г. „Именник на българските владетели“.
Името „Реан“ при Клайнер, което визира „Ернак, Ирник“, се среща и при арменския историк от V в. Елише, във формата „Херан“.
Всичко това показва, че династичния род Дуло е български царски род и Аспарух от рода Дуло, е пряк потомък на Атила, който също е от рода Дуло.
Не можем да не подчертаем, че правилното изписване в учебниците на този български владетел, основал през 680 г. държава България на юг от Дунав, е АСПАРУХ ВЕЛИКИ.
.jpg)
За него сведения има в:
1. В българските добавки от ХІV в. в хрониката на Манасий:
„При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ”(Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).
2. във Вселенската хрониката от ІХ в. на Теофан:
В по-голямата част от гръцките преписи на Хронографията на Теофан, името е ’Ασπαρούχ, има форми и ’Απαρούχ, а в латинския превод на Анастасий Библеотекар — Asparuch (Theoph. Chron., II, 226.12).
3. в Бревиария от ІХ в. на Никифор:
ГИБИ, т. ІІІ, 1960, с. 295:
4. в Арменската география от VІІ в., приписвана на Анани Ширакаци:
В разширеният вариант на „Арменската география от VІІ в.” (Ашхарацуйц), се съобщава следното сведение: „От Хипийските планини избяга сина на Худбадр (чети: Хубраат, както по-горе в същият текст е изписано името на Кубрат).”
В географията от VІІ в. на Анани Ширакаци р. Волга (“Ател”,”Ра”) тръгва „от Каспийско море на север с два ръкава, които се съединяват”, а след това се обръща на запад към т. нар. „Хипийски планини” и стигайки до дн. украински град Донецк се влива в р. Дон (Танаис).
5. в еврейско-хазарската кореспонденция от Х в. на хазарския цар Йосиф с андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут:
В периода 954-961 г.г. андалузкият министър-евреин Хасдай Ибн Шапрут пише писмо до хазарският цар Йосиф и получава отговор от него.
В писмото си Шапрут, който разбира от хорасански (персийски) търговци, че в Хазария държавната религия е юдаизма, пита откъде са хазарите. Йосиф му отговаря, че техният предтеча е Тогарма и дава следното разяснение как е създадена Хазарската държава:
„В нашите книги е записано, че когато моите предци били все още малочислени, Всесветият, Който е благословен, им дал сила и мъжество. Те повели война след война с много народи, които били могъществени и по-силни от тях. С Божия помощ обаче ги прогонили и заели тяхната страна, а някои от тях плащат данък и до днес. В страната, в която аз живея, преди това живеели „В-н-н-т-р“. Нашите предци хазарите воювали с тях. В-н-н-т-р били многочислени, толкова многочислени, колкото пясъкът в морето, но не успели да устоят на хазарите. Те изоставили своята страна и побягнали, а хазарите ги преследвали и ги настигнали до река по име Руна. И до днес те са разположени около река Руна и са близо до Кустантини, а хазарите и днес са на тяхната земя.”
Всички изследователи са категорични, че „в-н-н-т-р“ са българите, а реката Руна е „Дунав“.
6. в Църковните протоколи на VІ Вселенски събор:
В Църковните протоколи на VІ Вселенски събор (680/681), също четем за нападението на Аспарух и превземането на Мизия:
”Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки”.
7. в Българския апокрифен летопис: – като Испор.
Името Аспарух е известно име на Кавказ, един грузински Аспарух
8. в Именникът на българските владетели: – като Исперих, Есперих
Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем.
Атила в българския фолклор (Веда Словена...
Възстановяването на Хуния от българския ...
ЧУДЕСАТА НА ПРИРОДАТА - КАМЪНИТЕ МОЕРАКИ
КИБЕЛА ,КАДУЦЕЯ ,СИБИЛИ.Коя е Апи – боги...
Не може да не знаете кой е основал нашата държава България през 680 г., това си е направо срамно. Иначе за основателят на Дунавска България трябва да бъде най-доброто, съгласен съм. Аз благодаря на Крум Дерменджиев за желанието и ентусиазма му. Дай боже повече такива родолюбци, а не антибългари като Спароток и безпросветни субекти по исторически въпроси като Даниела Горчева.
„При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ”(Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).
„При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ”(Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).
Мъхитаристите откриват и издават в топография си почти всички арменски летописи - на Агатангелос, Тавстос Бузанд, Мовсес Хоренаци, Елише и т.н.
В конгрегацията разполагат и с различни копия от една Арменска география, която е най-добрата компилация на Географията от ІІ в. от н.е. на Птолемей, арменският вариант е по-пълен като описание на страните, дори от запазеният съкратен конспект на самият Птолемей и е по-подробен текст, от хронографията на Папа Александрийски.
През 1843 г. мъхитаристите издават всички копия на Арменската география, за да се получи прегледна яснота за вариантите.
Малко преди 1881 г. отец Сукри, член на конгрегацията, открива в библиотеката на мъхитаристите във Венеция още един списък на Арменската география, който е много по-различен от останалите. Той е почти два пъти по-голям от вече публикуваните през 1843 г. варианти, освен това в него се дават над 300 нови имена на местности в Предкавказието, Задкавказието и Предна Азия, които липсват в гръцките източници.
Текста е издаден през 1881 г. във Венеция.
В него има сведения за Кубрат, Аспарух и няколко български имена, като „Купи-Булгар, Дучи-Булгар, Woghchondor и Чдар-Болкар”.
„От Хипийските планини избяга сина на Худбадр (чети: Хубраат, както по-горе в същият текст е изписано името на Кубрат).”
Авторът е явно географ от краят на VІІ в. (Анани Ширакаци ?), както предполага руският преводач и коментатор на текста Патканов (1883), който само две години след появата му във Венеция го издава в Русия (Из нового списка географии, приписываемого Моисею Хоренскому//Журнал министерства народного просвещения, Ч. 226.1883).
30.03.2016 14:04
И за Реан мога да кажа доста повече от няколко думи,но сега предпочитам да се въздържа: когато смогна да напиша специална статия за това,ще ги кажа. Поздравления за патриотизма на постинга- здраве и късмет!
И за Реан мога да кажа доста повече от няколко думи,но сега предпочитам да се въздържа: когато смогна да напиша специална статия за това,ще ги кажа. Поздравления за патриотизма на постинга- здраве и късмет!
Именникът не бил именник на български владетели, а асирийски списък, все едно историята на Асирия не е проучена и все едно имената на българските владетели ги няма и в други извори. Как е възможно вие, тракедонистите на Спароток, да сте толкова елементарни и неграмотни исторически? Как е възможно?
Вернадски се основава на Стивън Рънсиман в заключението си, че Ернак (упоменат от Приск Панийски през 448 г. като трети син на Атила) и Ирник (от „Именника на българските канове”), са едно и също лице.
И действително Рънсиман (Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 - 281.) има специално „Приложение ІІІ”, озаглавено „Ернак и Ирник”.
Преди Рънсиман двама от най-значителните европейски учени Бъри (J. B. Bury. Byzantinische Zeitschrift, XX, P. P. 135 - 136 (1910 г.).) и Макуарт (J. Marguart. Osteuropaische und ostasiatische Streifizuge, Hildesheim, 1903.) вече са формулирали, на основата на историческите факти хипотезата, че Ернак (Приск) и Ирник („Именника...”), са едно и също лице.
Златарски през 1918 г. отхвърля тази хипотезата на Бъри и Макуарт, като се мотивира, че „щяхме да знаем, че родът на Атила е бил Дуло” (Васил Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 1. Първо българско царство, част 1 - Епоха на хуно-българското надмощие, С., 2002, трето фототипно издание., с.42).
Рънсиман (1930 г.) опонира на Златарски: „аргументът би бил убедителен само ако знаехме със сигурност, че Атила не е принадлежал към рода Дуло”.
Рънсиман пише: „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.
Дали е било действително така?
Не само Бъри, Макуарт, Рънсиман и Вернадски смятат, че Ирник е същият Ернак, третият син на Атила, описан през 448 година от Приск Панийски, когато посещава военния лагер на Атила в Панония. Същото смята и учен като Мюсе. Люсиен Мюсе пише: „българската традиция включва в началото на своите ханове един от синовете на Атила”. (Люсьен Мюссе. Варварские нашествия на Западную Европу: волна вторая. С. - Петербург, 2006, с. 20).
Изглежда само в учебниците по българска история не се знае кой е Ирник? Причината за това е наложената в социалистическия блок идея на съветски и унгарски учени, че Ирник не е третия син на Атила, т.е. Ернак.
И досега мастити български историци твърдят, че Ирник бил „митична личност”, чувал съм да го казва от ефир даже проф. Божидар Димитров, и в българската историческа наука продължава да не се изследва личността и делата на Ирник от династията Дуло, чието име е записано в началото на „Именникът на българските канове”...
Тогава момчетата са ставали мъже на 15 години и се ползвали с рождените си имена, а до тогава са ползвали младежки закачливи имена.
Така, че правилно си разбрал, приятелю !
