Прочетен: 15391 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2016 10:33
letopisec.blog.bg/history/2015/04/28/profesor-vyzkresi-oguzkata-teoriia-za-proizhoda-na-bylgarite.1357341
„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел. ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел. ред.) и до река Танаис (Дон – бел. ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел. ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.
Ако това сведение на Прокопий беше единственото, е нормално да бъде подминато, но Прокопий продължава проучванията си за връзката КИМЕРИЙЦИ-ХУНИ-БЪЛГАРИ (утигури и кутригури). Той пише, че в древността кимерийски цар е имал двама сина Утигур и Кутригур. Тези двама кимерийски царе разделили единния кимерийски народ и тези от тях, които били под властта на Утигур започнали да се наричат „утигури“, а онези от тях, които били под властта на Кутригур, се наричали вече „кутригури“.
В своите трудове Прокопий разграничава утигури от кутригури, понеже след 528 г. утигурите на вождовете Грод и Синдалх, са приятели на Юстиниан І, а кутригурите на Мугел и Заберган, са врагове на Юстиниан І.
Прокопий смята, че утигурите и кутригурите, чийто произход е кимерийски, в един момент са получили отново общо име, но то е „хуни“. В „Тайната история“ Прокопий, който в другите си трудове ясно разграничава утигури от кутригури, ги изписва вече само с общото им име „хуни“.
Коя е причината те да получат това общо име „хуни“? Прокопий не дава отговор на този въпрос, но при него кимерийци и хуни, са едно и също.
Тези кимерийци са живи дори през втората половина на ІV в., според Прокопий и те нападат готите на Херманарих към 375 г. от н.е. и принуждават тия готи да избягат чак в Тракия:
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).
„По техните разкази, ако легендата е вярна“…От това изречение при Прокопий съдим, че историята за кимерийците - утигури и кутригури, е разказана на Прокопий от готите-тетраксити от Крим, които през първата половина на VІ в. посещават Юстиниан І в Константинопол и го молят да им изпрати епископ в гр. Дорос. Точно от тези „кримски готи“ Прокопий научава, че след краха на Атиловата държава утигурите „със своя владетел“ (това е Ирник, третият син на Атила – бел. ред. ) се върнали от запад на изток и се заселили на бащините си земи на изток от Дон до сагините при северен Кавказ, а кутригурите заселили земите около град Херсон (днешният кримски град Севастопол) до град Боспор (Пантикапея, днешния Кримски град Керч).
Властта на кутригурите на запад се простирала очевидно до Дунав, през чиято река те масово нападат на юг Византия след 528 г., през която Юстиниан І си позволява да сложи в гр. Боспор за управител своето протеже утигура Грод, с което очевидно е накърнил правата на кутригурския владетел Мугел. Ето защо кутригурите решават да станат врагове на Юстиниан І.
По този повод Прокопий в „Тайната история“ с болка пише:
„(Юстиниан) свикваше без всякаква причина водачите на хуните и поради безумна щедрост им връчваше огромни суми, правейки това уж като залог за приятелство. Говореше се, че той правел това и по време на царуването на Юстин. А водачите, като отнасяха парите, изпращаха и други съуправници заедно със свитата им, та и те да могат да продадат мир на този, който безусловно искаше да го купи. И едни от тях се захванаха да заробват ромейската държава и от императора им бе заплатено не по-малко, отколкото на първите. А подир тях пък трети се втурваха да грабят измъчените ромеи и след плячката получаваха като награда за нападението императорската щедрост. Така, накратко казано, варварите един по един не пропускаха случая да обират и поред да изповличат всичко. И тъй, тия варвари имат многочислени водачи (пълководци-бел.ред.), та поради това непрекъснато се протакаше войната, причинена от необмисленото прахосничество на Юстиниан. И тя нямаше край, а непрекъснато обикаляше наоколо. Нито едно място, ни планина, ни пещера – въобще кътче от ромейската земя не остана неопустошено по това време, а много области бяха завладявани по пет пъти и повече. А пък какво претърпяхме от мидийци (чети: перси-бел.ред.), сарацини (араби-бел.ред.), славяни, анти и от другите варвари, аз съм описал в предишните си повествования. Но тук бе нужно да опиша това, което обещах в началото на книгата – да разкрия причината на събитията” (С.,1983, с. 50).
Император Юстиниан І (527-565) е обединител на източните римски земи със западните. Докато е жив, Юстиниан І успява успешно да се справи с вандалите в Африка (Картаген) и с готите в Италия. Той, според лангобардския историк от VІІІ в. Павел Дякон (Паул Варнефрид), след 96 години върнал „Африка в лоното на империята” (кн.І, 25) като победил вандалите в Картаген. Неговият пълководец Нарзес успял след 552 г. с решителни битки да подчини готите на Тотила в Италия, а така също отблъснал франките и герулите оттам.
Според Павел Дякон, Юстиниан І освен император на двете римски империи, бил „наричан Аламански, Готски, Франкски, Германски, Антски, Алански, Вандалски и Африкански и той заслужил тези имена” (кн.І, 25).
Единствените, от които Юстиниан изпитвал страх били българите кутригури.
Българският произход на кутригурите е засвидетелствуван от много автори, но най-конкретно по този повод се изказва византийския епископ Тоненски (ум. ок. 569/570 г.), който описвайки нападението на кутригурите на Заберган в Тракия през 557 г. и обсадата им на Константинопол, ги нарича „българи“:
“Българите нападнаха Тракия и стигнаха до Сук при Константинопол, срещу тях излезе патриций Сергий, който преди ръководеше войската в Африка, но бе разбит на части и заловен. Но те понесоха поражение от войската на патриций Велизарий и обърнати в бягство се върнаха зад Дунав”, пише през 60-те години на VІ в. епископ Виктор Тоненски в своя летопис EPISCOPI CHRONICA.
www.documentacatholicaomnia.eu/02m/0555-0555,_Victor_Tununensis_Episcopus,_Chronicon_Continuans_Ubi_Prosper_Desinit,_MLT.pdf
Тагове:
КОЯ Е ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ?
Династията Дуло – забравените владетели ...
"Писах преди време на кратункоФците...
Как научно се доказа, че т.нар. "Ге...
21.04.2016 10:58
Той френец ли е, архиваринът?!
И кой се крие зад месью Архивар и защо?
Илияне, при Милчев червената нишка обикновено липсва в текста или пък ако я има ,не е една , а няколко и са силно оплетени една в друга не могат да се разплетат та за това се получава ефектът, за който говориш
Той явно и в зряла възраст си е останал любител на приказките
Като тази за Кутригур и Утигур, която му разказах преди няколко години
Както се казва, за всеки влак има пътници и за приказката за Кутригур и Утигур- също!
Весели празници!
Той френец ли е, архиваринът?!
И кой се крие зад месью Архивар и защо?
Илияне, при Милчев червената нишка обикновено липсва в текста или пък ако я има ,не е една , а няколко и са силно оплетени една в друга не могат да се разплетат та за това се получава ефектът, за който говориш
Той явно и в зряла възраст си е останал любител на приказките
Като тази за Кутригур и Утигур, която му разказах преди няколко години
Както се казва, за всеки влак има пътници и за приказката за Кутригур и Утигур- също!
Весели празници!
Той френец ли е, архиваринът?!
И кой се крие зад месью Архивар и защо?
Илияне, при Милчев червената нишка обикновено липсва в текста или пък ако я има ,не е една , а няколко и са силно оплетени една в друга не могат да се разплетат та за това се получава ефектът, за който говориш
Той явно и в зряла възраст си е останал любител на приказките
Като тази за Кутригур и Утигур, която му разказах преди няколко години
Както се казва, за всеки влак има пътници и за приказката за Кутригур и Утигур- също!
Весели празници!
Той френец ли е, архиваринът?!
И кой се крие зад месью Архивар и защо?
Илияне, при Милчев червената нишка обикновено липсва в текста или пък ако я има ,не е една , а няколко и са силно оплетени една в друга не могат да се разплетат та за това се получава ефектът, за който говориш
Той явно и в зряла възраст си е останал любител на приказките
Като тази за Кутригур и Утигур, която му разказах преди няколко години
Както се казва, за всеки влак има пътници и за приказката за Кутригур и Утигур- също!
Весели празници!
Той френец ли е, архиваринът?!
И кой се крие зад месью Архивар и защо?
Илияне, при Милчев червената нишка обикновено липсва в текста или пък ако я има ,не е една , а няколко и са силно оплетени една в друга не могат да се разплетат та за това се получава ефектът, за който говориш
Той явно и в зряла възраст си е останал любител на приказките
Като тази за Кутригур и Утигур, която му разказах преди няколко години
Както се казва, за всеки влак има пътници и за приказката за Кутригур и Утигур- също!
Весели празници!
22.04.2016 09:24
Както знаем Раковски живо се интересува от старото население по Балканите, чиято старина според него е отпреди гърците, но той не смята, подобно Цани Гинчев, че сме траки. Шишманов изрично упоменава в статията си („Тракийската теория на Цаня Гинчев“, Иван Шишманов, „Избрани съчинения“, Том 2, 1966 г.) това.
Раковски посочва, че именно кимерийците са древните българи, защото го научава от един ръкопис, намерен в Атон и донесен му през 1856 г. в Белград от книгопродавеца Хаджи Найден Йоанович. Последният е един от най-забележителните наши книгопродавци, родом е близо до Пазарджик и биографията му е написана от Никола Начов (Хаджи Найден Йоанович. // Период. сп. на БКД, кн. 65. - София, 1904, с. 100-123. С добавки и в: Бълг. книга, 1930, № 4-5, с. 364-379).
На арабски славяните ги изписват „ас-сакалиба“, като тази дума има и по-разширено значение (В. Тоган), сочещо изобщо северни, спрямо арабите, хора. „Кимари“ на арабски е същото, което в асирийските клинописи, в арменски, грузински и на „Бехистунския надпис“ означава „гимери“, а в гръцките сведения – „кимери“.
Вие всички често пъти не знаете какво пишете и за кого става въпрос.
Кимер е булгарска дума и означава - лодкар, човек който се занимава с плаване и правене на лодки, кораби.
И досега означава точно това. Езика не се е изменил особено , същия си е.
24.04.2016 06:15
Вие всички често пъти не знаете какво пишете и за кого става въпрос.
Кимер е булгарска дума и означава - лодкар, човек който се занимава с плаване и правене на лодки, кораби.
И досега означава точно това. Езика не се е изменил особено , същия си е.
24.04.2016 06:16