На 29 май 1912 г. в украинското селце Малая Перешчепина се случва чудо. Десетгодишният Фьодор Деркач  заедно с приятели си Иван Маджар се връщат от паша с кравите, когато едно теленце пропада в яма край пътя. Двете момчета много се уплашили, но успели да изтеглят телето. Какво било обаче учудването им, когато в ямата видели златна посуда: табли, чаши…Фьодор се втурнал с вик към вкъщи и не след дълго повечето селяни се запътили към високия бряг на река Ворскла и започнали да копаят с иманярска страст. Отнесени били по домовете повече от  800 златни и сребърни артефакта, между които чаши, блюда, рогове, дръжка от меч и ножница, части от  колан, пари, пръстени.

          Местният учител Виктор Парихин си дал сметка, че това е историческо съкровище и веднага тръгнал с двуколката си към град Полтава, където в градския музей и кметството разказал какво е станало. Почти веднага служители на реда и уредници от полтавския исторически музей заминали за село Малая Перешчепина, като обходили всички къщи, убеждавали, заплашвали и успели да съберат и опишат към 800 къса: сервиз с 11 златни чаши, няколко позлатени блюда, златен колан за мъж, златна огърлица със скъпоценни камъни - изумруди. Всичко близо 80 кг.

Златното съкровище от Малая Перешчепина било пакетирано в сандъци и ескортирано в огромния музей „Ерминаж“ в Санкт Петербург. Още през следващата 1913 г. изследователя граф. Л. Бобрински докладва на международен конгрес на историци в Лондон, че е открито  най-голямото погребално съкровище на средните векове досега.

Съкровището обаче остава непроучено почти 60 години, докато над списъците и описанията се надвесва проф. Йоахим Вернер от Мюнхен. Археологическото си изследване върху съкровището от Малая Перешчепина проф. Вернер публикува на немски в монография през 1984 г., която е преведена през 1988 г. на български.

Проф. Вернер е категоричен, че огромното съкровище от украинските степи е част погребението на кан Кубрат. Той посочва също, че още на няколко места около това селце са разкрити подобни богати погребения, вероятно на висши български сановници от онова време.

Вернер първи доказва, че няколко съда от съкровището на Кубрат имат несъмнен „персийско-сасанидски произход”, особено златните, които се произвеждали само по поръчка на сасанидския владетел за неговите дворци и можели да попаднат в чужди ръце единствено като висок дар.

В книгата си „Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат - хан на българите” немският историк пише: „Измежду „чуждестранните” съдове единствените по материала си четири сасанидски златни съда свидетелстват за връзки с чужбина на най-високо равнище, тъй като - по мнението на експерти - те са били първоначално притежание на сасанидския двор и са могли да стигнат в съкровището на хана вероятно само като официален подарък или като плячка. Сребърното блюдо на Шапур II (309-379), изобразен на лов за диви кози, с оглед на гравираните согдийски числени знаци и като 300-годишна скъпоценност е станало притежание на хана от М[алая] П[ерешчепина] по незнайни пътища.”

Персийското царско блюдо на Шапур ІІ (309-379).

Проф. Вернер не успява да стигне до някакво приемливо обяснение как са попаднали сасанидските съдове в притежание на Кубрат в съкровището му от Малая Перешчепина.

Каква може да е връзката между Грумбат от ІV в. от н.е. и Кубрат от VІІ в. от н.е., понеже Грумбат и Шапур ІІ са били съюзници и заедно са воювали срещу Персия?

Народа на цар Грумбат е известен като „хионит“ от историческата книга от ІV в. на Амиан Марцелин. Грумбат и персийския цар Шапур ІІ (309-379) първо воюват помежду си през 357/8 г., а след това стават съюзници и хионитите на Грумбат, заедно с перси и алани, участват в обсадата през 359 г. на византийския град на горен Тигър – Амида (дн. Диарбекир).

За хуни, които първоначално воюват с Шапур ІІ, а след това стават негови съюзници, пише в повествувателна форма и арменският историк Мовсес Каланкантуаци: „През това време настъпи хун на хуните по име Хонагур. Той първоначално заграбил много от Персия, но след това изпратил вестоносец при Шапур и му предал: „Защо е това кръвопролитие?”” (кн. ІІ, гл. І). Така станали съюзници...

Възможно е Грумбат и Хонагур да са една и съща личност, второто име е явно прозвище (хон от Геруа, област на север от Дербенд, упомената още през ІІ в. в Географията на Птолемей).

 Действието, разказано в историята на арменския средновековен автор Мовсес Каланкантуаци, се развива в Задкавказието, в област Сюника.

 Амиан Марцелин, независимо че пише на латински, е заел явно от сироезични източници, че народът на Грумбат, се казва „хионит” (кн.ХVІІІ, 6.20). Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са.

Ние тук ще покажем, че те са едно и  също.

От съобщението в историята на Амиан Марцелин (кн. ХVІІ, 5.1.), че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит на владетеля Грумбат са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път европейските хуни, преди те да превземат алани и готи към 375 г., съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.

Тоест, хуните от ок. 375 г. от н.е., които нападат на запад готите на Херманарих и стигат до римската провинция Панония (дн. Унгария), са едно и също с хионит на Грумбат, които ок. 359 г. са съюзници на персийския владетел Шапур ІІ срещу Византия и атакуват гр. Амид (дн. Диарбекир) при реките Тигър и Ефрат.

Че хуни и хионит са едно и също, става ясно и от летописа от ок. 517 г. на сироезичния хронист Йешу Стилит. Йешу Стилит пише, че „кионайе” (хионит) и хуните, са едно и също: „В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от спомена за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

„Кионайе” от времето на краха на Персия при шахиншах Пероз (484 г.), са същите онези хуни, според сироезичния летописец Йешу Стилит, които през 395 г., „в дните на императорите Аркадий и Хонорий”, нападнали сирийските територии на Византия.

Тоест, става пределно ясно, че „хионит” (хион, хони) е просто форма на името, известно на западните автори като „хуни”.

Произходът на името „хионит”, под което сироезичния летописец от 517 г. Йешу Стилит има предвид европейските хуните, е явно сироезичен, така както „хион” е персоезично наименование на „хуните”, упоменато за първи път в Деветия Яшт на Авеста през VІ в. пр.н.е.

Името „хион” не е чуждо като название за обозначаване на предкавказките хуни и в арабоезичното житие (очевидно превод от сирийски) на Св. Григорий, където хуните са наречени „куан”: Крещение армян, грузин, абхазов и аланов святым Григорием//Записки Русского Имперского археологического общества. Том 16, 1904-1905, Вып. ІІ-ІІІ, Спб.,1906, с.482, 22. В този текст е посочено, че в дните на арменския цар Трдат (298-330), Св. Григорий изпраща епископ при хуните: ”И изпрати той (Св.Григорий – бeл.ред.) Йоан като епископ над страната на куаните.”

От арменската история от V в. на Тавстос Бузанд знаем, че тази християнска мисия на Йоан е била сред хуни и масагети в Кавказ през ІV в. от н.е. и явно за нея е знаел и Йероним през втората половина на ІV в., оповестявайки, че „хуните четат Евангелието” (?) ...

В завършек само ще допълним, че според летописецът от началото на VІІІ в. Йоан Никиуски, Кубрат е „владетел на хуните“, за да ни стане ясно, че Грумбат от ІV в. е всъщност част от непроучената все още хуно-българска стара история, визираща кимерийски, а не тюркски произход на европейските хуни (хион, хионит)!

Йоан Никиуски дава сведението: „47. Кубрат, владетелят на хуните, племенник на Орган, който бил приет млад в християнството в Константинопол и отраснал в императорския дворец…“

В тази своя монография д-р Тодор Чобанов правилно обръща внимание, че блюдото на Шапур ІІ е имало очевидно нещо като музейна стойност за Кубрат, понеже то не може да се употребява, тъй като е счупено, но въпреки това не е претопено...........................Явно Кубрат е пазел паметта на своя род, прародителския дар от Грумбат???

Няма погребение, няма трупни останки. Съкровище, състоящо се от предмети, грабени от различни места, в т.ч. и от християнски църкви.

Монографията на Тодор Чобанов „Свещените дворци на българските канове” е сериозен опит, на основание на архитектурния и археологическия анализ, да се свърже монументалното строителство в първата българска столица Плиска, започнало почти веднага след 680 г., с модел, зает от Персия на Сасанидите.
Авторът обобщава различните версии за произход на монументалната дворцова архитектура в Първото българско царство формирани досега и на основата на един точен съпоставителен анализ, който историята на архитектурата позволява да бъде направен, заключава: „Велика България и нейният наследник на Дунав са осъществили връзка с културно-политическото пространство на Сасанидски Иран, чрез посредничеството на Кавказкия регион, където прабългарите пребивавали поне четири века” (с.99).
Така Чобанов прави сериозна заявка в посока на възкресяване на теорията за сасанидския произход на монументалното строителство в Плиска, направена за първи път в началото на ХХ в. от Б. Филов и А. Протич.

Главен копач на Софийското метро и специалист по антична PVC дограма. Хе-хе.
В Плиска е очевадна античната римска строителна и архитектурна традиция - намерени са стотици тухли с печатите на римските легиони. Заедно със стотици римски антични монети. Чети повече, ама не Чобани и Овчари.
Анонимен автор, ГИБИ 5
Констатин Велики възстановява Плиска, Преслав, Дристра и Констанция

„Тези били построени, както се каза от препозита Урбикий и епарха Салустий и от останалите, като им предал 600 кентинария злато за колонадите, водопроводите и крепостните стени. Той бил на поход срещу скитите и като ги покорил, възстановил град Преслав, Плиска, Плиска и Констанция. А тия били възстановени с помощта на Урбикий, след около две и половина години от речта на Хермий”

...Йоан Никиуски дава сведението: „47. Кубрат, владетелят на хуните, племенник на Орган, който бил приет млад в християнството в Константинопол и отраснал в императорския дворец…“

Няма такъв текст от Йоан Никиуски. Лъжеш лековерните си читатели с опашати лъжи, а те мучат и ти гласуват с дигнат среден пръст. Я виж др. Вернер изкарал Кубрат "хан", па ти си го поправил на "кан". Хе-хе-хе. Това трябва да ти е научния принос.
Готов си за доктор хонорис кауза на Пернишкия университет за технологии и компютърни анализи.

Йоан, християнски епископ в гр. Никиу в Египет, е писал своята хроника в началото на VІІІ в. на гръцки, но по-късно тя явно е преведена на арабски, откъдето още по-късно е преведена на етиопски. Запазена е на етиопски език. Хрониката започва от Адам и завършва с времето на превземането на Египет от арабите при император Ираклий (610-641). Очевидно никиуският епископ е бил монофелит, понеже обвинява халкедонското вероизповедание като причина (божествен гняв) за арабското нашествие. Той е бил от така наречените копти, християни-египтяни, които и до днес са верско малцинство в ислямският Египет. Коптите остават монофизити, въпреки разнородните процеси, които протичат в Римската империя след 451 година (Халкедонският църковен събор).


В хрониката на Йоан Никиуски, която още през 1918 г. ползва Златарски, са дадени сведения за Кубрат, които допълват образа му от хрониката на Теофан от ІХ век. Именно епископ Йоан дава сведенията, че в младостта си Кубрат е бил кръстен в християнската вяра и отрасъл в обкръжението на Ираклий. Очевидно сведенията за Кубрат в летописа на Никифор от ІХ в., които отсъстват при Теофан, са във връзка със сведенията, които е имало за Кубрат дотогава и части от които хрониката на Йоан Никиуски също е съхранила. Ако бъдат съпоставени историческите т
рудове на Йоан, Теофан и Никифор относно Кубрат, става ясно, че в края на VІІ в. неизвестен автор е дал в своя летопис първичните данни, които ползват през VІІІ и ІХ век тримата историци. Общият сбор от сведенията ни рисува следната картина.
През 619 г. Орган посещава Ираклий, получава почетният сан патриций и той, заедно с цялото обкръжение на своя господарски род, приема християнството (Никифор). Кубрат присъства на тази среща и също е покръстен (Йоан Никиуски). Орган демонстрира про-византийска политика и като залог оставя Кубрат при Ираклий. Кубрат отраства в двора на Ираклий (Йоан Никиуски). Той е имал добро и признателно отношение към Мартина, втората жена на Ираклий и когато тя през 641 г. наследява мъжа си й оказва помощ (Йоан Никиуски). Връщането на Кубрат при Орган съвпад
а с посещението, което през 626 г. Ираклий предприема на север от кавказкият проход (Теофан). През 629 г. е обявена държавата на Орган и Кубрат в Предкавказието и Приазовието. Кубрат е живял 60 години, според „Именника на българските канове”. Неговата смърт настъпва към 662/663 г. (Теофан, Никифор). И двамата историци посочват, че когато Констанс, внукът на Ираклий, отива на запад, е времето на смъртта на Кубрат. Констанс акостира в южна Италия, за да воюва с лангобардите, през 662/663 г. Кубрат, вече като владетел на Велика България, онаследява една страна, която е наречена от Теофан „древна Велика България”, а от Никифор „стара Велика България”. Нито един от двамата не пише, че Кубрат е първият създател на страна Велика България. Неизвестният автор, от който черпят Йоан, Теофан и Никифор, е живял в края на VІІ в. Той е съвременник на атаката на аспаруховите българи на юг от Дунав през 680 г. и на сключеният договор между Константин ІV Погонат и Аспарух. Неизвестният автор пише, че по това време Боян, първородният брат на Аспарух, е още жив. Теофан и Никифор, при преразказа на летописа на неизвестния автор, са преписали буквално и думите, че Боян е жив и досега плаща данък на хазарите, което важи за края на VІІ в., но не и през ІХ в. Това показва, че в началото на VІІІ в. Йоан Никиуски е познавал летописа на неизвестният автор от края на VІІ в. и включва данни от него в своята хроника. Може да се предположи, че дори в разширената версия на „Арменската география”, която версия е писана доста след VІІ в., сведенията за българите също произхождат от общият източник на Йоан, Теофан и Никифор. Описанието на географската среда на „древна Велика България” при Теофан и при разширената версия на „Арменската география”, говори за общ извор. Арменският автор на „разширената версия” също знае Кубрат и сина му Аспарух. За съжаление голяма част от хрониката на Йоан Никиуски за времето на Ираклий, е загубена, т.е. може само да предполагаме, че е дал и други сведения за Кубрат и синовете му. Политиката на Орган с Ираклий, е продължена от Кубрат, който през 635 г. също получава почетното звание „патриций” (Никифор). Мартина, след смъртта на Ираклий през 641 г., си е позволила в качеството на „майка на императори” да се среща и да приема чуждо посолство (Никифор). На Йоан Никиуски дължим сведението, че след смъртта на Ираклий Кубрат е оказвал помощ на Мартина. Той е бил един от малкото, които са я поддържали. Мартина е всъщност племенница на Ираклий (дъщеря на сестра му) и техният брак е бил незаконен в очите на клира и обществото. Сената се намесва и отнема правомощията й, в полза на сина на Ираклий от първата му съпруга. Все още никой български историк не се е постарал да проучи в какво точно се изразява подкрепата, която Кубрат оказва през 641 г. на Мартина (Йоан Никиуски).
Хрониката на Йоан Никиуски не е преведена на български, а някои от сведенията му за Кубрат се цитират многократно, но извън контекста.
Статия в Роден Край www.rodenkrai

Благодаря за хубавия материал. Винаги сте интересен и доказателствен.

А бе iliyanv, башибозушки изтърсак такъв! Не мога, да разбера, защо все лаеш срещу човека и трудовете му?? Навсякъде само ти! Дай да видим, какво си открил, написал и доказал с документи? Много си смешен и пошлав, в обидите си. Ходи, сери еврейчета! Нещасник!

Е и като е писал Никеца за хунския принц Кубрат, що не го е сожил за принца на България която му била известна от 7 век и затова я поставил при Виталина защото вече била Дзржавата на Аспарух !?

Идиотиъми рзнинсманови да въемеш едно иъречение а да не видиш другите защото "учените измисляли фактите"

В резултат на неконтролируемото ти дрискане о дори не се стигна до критически анализ, защото както се оказа престъпно шарлатанство в рамките на един единстевн автор в случая Никиеца, а така е и с Tеофан и вс останали са докази в главите на баби нутридинки с летописни ветеринарни наклонносто

Та ето :
След, като цитираш(ме б.а) Никейския, нека да сравняваме ябълки с ябълки и да видим дали след, като пише за Кубрат и хуните, дали не пише и за т.нар. българи

Не ги ли различава Никейския хуните от българите, след като изрично е записал, че Кубрат е хунски първенец.

Виталиан се бил оттеглил в България, която му била известна на Никиеца,защото била съществувала в седми век .

Е къде в нея е Кубрат принцът на Хуните и племенник на Орган , като му е известна България.

Що не го е тургнал Никиеца Кубрат принцът на Хуните и племенник на Орган ,като му е известна България,в нея още в 7 век че да е История ?

И след като не е ,не е.


Ами разбира се, че така пише и си го посочил. Но точно той е авторът, който е писал в седми век за Виталин, че се бил оттеглил в провинция България.

Но както виждаме, не пише за Кубрат, че е българин, а изрично го упоменава, като първенец на хуните.

И нека да се покаже, колко нелепо звучат обясненията на съвременни конформисти.

Те използват довода, че тази упомената от Никийския България, в която се оттегля Виталиан, била вече познатата му вече България отвъд Дунав, защото той пишел в края на седми век, когато тя била даденост !?

И ето пък, за другото се оказва, че не използва съвременната обстановка !? цитирано за Кубрат от Никейския.
'VI c. Joan Nicius narrates: "Kubrat, the prince of the Huns and a nephew of Organ, was baptized as a child and was educ

виждаме, не пише за Кубрат, че е българин, а изрично го упоменава, като първенец на хуните
Не е чел ганчо Ценов, яе хуните са българи


Виталиан се бил оттеглил в България, известна на Никиеца,

Е къде в нея е Кубрат принцът на Българите Къде в тектса а не в болната ти глава Кубрат е зписан за българин !?
.

Що не го е тургнал Никиеца Кубрат принцът на Хуните и племенник на Орган ,като му е известна България,в нея още в 7 век че да е История ?

И след като не е ,не е.


всяко твое включване и опит за аргументаия се заключава в характерната за басняджийксата уродливост безмисеност от логично человчески историеска гл т
" достойно" е за дискусия с инж алхимика

да, такава е системата и не сте виновни виен с боцко, инв алхимиците, ветеринрния психо пасков и вся вси серафимки, че сте подукт на една лйнометска система и си плувате отгоре, защото ткова е обществото, коео Ви приема и в се наслаждава

летописец,
за какваистория искаш да се коментира при теб, като не само не познаваш сведенията ами и и тъпчеш на е дно място откакто си се появил с безмислени интерпретации и повтарянето им до втръсване като не вдваш и осмисляш поднесение ти серизоно сериозни факти
та кой се интересува от тъпите ти интерпретации след като ти не познаваш фактите
показват ти се свдения факти ти ли лаеш безмислици по боцмански

от нутрудиновец историк става, колкото чалгаджии футболист
безмислиците които бълваш не стават за дискусия Още повече, че не различаваш история от чалга

Ха ха ха алхимичното ниво на трезва ожца серафимка си казва думата
Казано веднъж, казано хиляда пъти. Виждам, че си го запомнил -Аз бях Атила. Гепида Атила.
Не преродения Атила, поясних ти го и това

По некое време започна да докавваш, я Атилабил гепида ,май забрави а? Ибан Стпян се фали из нета че отнего си научил яе Атилабилгепида ха ха ха

На Ханко Брат Българина му намерили погребението с монети от след смъртта му за доказ че не бил хун