Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2017 10:56 - „Свидас“ за войната на българи с авари през 463 г.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 12285 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    През Х в. е създаден във Византия компилативен енциклопедичен речник „Свида“, в който под думата „авари“ е поместен следния текст:

image

„ τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν• περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”

За коя година се отнася това съобщение, според което българите са защитили савирите и са нанесли поражение на аварите? Къде се е случило това действие?

За радост можем да отговорим на тези въпроси.

Около 463 г. аварите нападат чувашо-езичните племена, които живеят на изток от Волга и които по-късно стават известни с името „савири“ и ги прогонват на запад от Волга. Действието се развива на източната граница на Хунската империя и византийският съвременник летописец от V в. Приск Панийски дава сведение за това събитие:

Осемтомната история на Приск Панийски не е съхранена, а откъси от нея са заети за нуждите на сборника на Константин Багрянородни през Х в. „За устройство на империята“.

Фрагментът 30: „По това време (ок. 463 г.)  към източните римляни изпратили посолства сарагурите, урогите и оногурите, племена изселили се от родната земя заради враждебното нашествие на сабирите, изгонени от аварите понеже те сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни).  По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и воювайки с тях в много битки покорили това племе и дошли при римляните, желаейки да получат тяхната благосклонност. Императорът и неговите приближени ги поласкали и им дали подаръци преди да ги изпратят обратно.“

Името на „българите“ (Βούλγαροι), както виждаме, е отпаднало в сборника на Константин Багрянородни, за щастие е съхранено в „Суда“, в който сборник също е преписвано от Приск Панийски, но без българофобските редакции на Багрянородни.

Тоест, на нас ни става ясно, че Приск Панийски от V в. е познавал българите като ядро на Хунската империя на Атила и съобщава, че именно те са защитили към 463 г. източната граница на империята при Волга от аварските нашествия.

Защо не е съхранена осемтомната история на Приск Панийски? Знаем какъв българофоб е бил Константин Багрянородни през Х в. и как обезличава всичко свързано с българското минало. В своята книга „За устройство на империята“ Багрянородни не само вини предшественика си Роман Лакапин, че се е сродил с българския династичен род на цар Симеон, но и не упоменава дори дума за миналото на българите. Дори от злоба видоизменя Теофан и пише, че те някога се били казвали „уногундури“…

Приск Панийски е бил забележителен историк, би било редно копие от историята му да е съхранено поне във Ватикан.

През 1506 г. в Рим Волатерски издава „Commentariorum rerum urbanarum libri XXXVIII”  - енциклопедия, която до 1603 г. е преиздавана осем пъти. Тя е 814 страници и е разделена на три части, като част втора е „Антропология”, където в ХІІІ книга е дадено сведението, че във Ватиканската библиотека през ХV в. се е съхранявал целият летопис на Приск Панийски.

image
Raffaello Maffe (1451-1522),  родом от гр. Волтера в Италия и затова повече известен като Рафаил Волатерски (Volaterranus), в XIII книга на своята „Антропология” пише черно на бяло, че изгубената някога хроника на Приск се съхранява във Ватиканската библиотека.

През 1827 г. кардинал Анджело Маи  в своята „Scriptorum veterum nova collectio. Romae, 1827“, отбелязва, че се съгласява с написаното в началото на ХVІ в. от Волатерски, че цялото съчинение от 8 книги на Приск Панийски от V в. се е намирало във Ватикан, но – според кардинал Маи - вероятно след Волатерски, по времето на папа Климент VІІ (1523-1534), ръкописа на Приск е изчезнал.

През 1822 г. Fr. Boissonade  в ХVІ на подготвения труд „Eunapii Sardiani. Vitas sophistarum et fragmenta historiarum recensuit notisque illustravit I., Accedit annotatio Dan. Wyttenbachii. Amstelodami. 1822. V.2.“ отбелязва, че историческо съчинение на Евнапий (ок.347-ок.414) за хуните е видяно във Ватикан от Мурет.

През 1827 г. същият кардинал Маи в посочения по-горе негов труд пише, че във Ватикан няма отделно историческо съчинение за хуните на Евнапий (ок.347-ок.414).

Не е ясно кога и защо изчезват от Ватикан основните летописи за хуно-българите, писани от Евнапий от ІV в. и Приск от V в.

Но това несъмнено оказва влияние върху хуно-българската история.

Още през ХІХ в. забележителния историк Г.С.Раковски отбелязва в свое писмо, че българите вече са забравили „храбрия Атила“: "Нашите българи въобще не търсят и не обичат народното просвещение. Те са люде недвижими, те не знаят какво ще рече любов народна и просвещение народно. Те отдавна в несвяст са забравили своите златни векове от времето на храбрия Атила, Кардам, Боян, великия Владимир, славния Първи Асен и прочие.", пише Раковски в писмо от 1857 г. (Д-р Боби Петров. Биография на Георги Стойковъ Раковски, С. 1910).




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. arhivar - Рафаил Волатерски не е случаен ч...
07.04.2017 10:58
Рафаил Волатерски не е случаен човек!
Той не само е хуманист, богослов, историк и преводач от гръцки на латински, но е и сътрудник на Сикст ІV, който е римски папа от 9
август 1471 г. до 12 август 1484 г.
папа Сикст ІV
Своите „Commentariorum rerum urbanarum libri XXXVIII” Волатерски издава през 1506 г. в Рим. Това е енциклопедия, която до 1603 г. е преиздадена осем пъти. Тя е 814 страници и е разделена на три части, като част втора е интересуващата ни „Антропология”, където в ХІІІ книга е дадено сведението, че във Ватиканската библиотека през ХV в. се е съхранявал целият летопис на Приск Тракиеца.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 1385395
Постинги: 86
Коментари: 803
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031