Прочетен: 16443 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2017 11:35
За Кубрат, възстановил към 629 г. (веднага след падането на Персия през 627 от Ираклий) „стара Велика България“, която към 465 г. създава Ирник, третия син на Атила, и която към 566 г. е поробена от тюрките на Истеми, имаме сведения в различни хроники.
Йоан, християнски епископ в гр. Никиу в Египет, е писал своята хроника в началото на VІІІ в. на гръцки, но по-късно тя е преведена на арабски, откъдето още по-късно е преведена на етиопски. Запазена е на етиопски език. Хрониката започва от Адам и завършва с времето на превземането на Египет от арабите при император Ираклий (610-641). Очевидно никиуският епископ е бил монотелит, понеже обвинява халкедонското вероизповедание като причина (божествен гняв) за арабското нашествие.
В хрониката на Йоан Никиуски, са дадени сведения за Кубрат, които допълват образа му, даден в хрониката на Теофан и Бревиария на Никифор от ІХ век. Именно епископ Йоан дава сведенията, че в младостта си Кубрат е бил кръстен в християнската вяра и отрасъл в обкръжението на император Ираклий.
През 619 г. Орган, чичото на Кубрат, посещава Константинопол и се среща с византийския император Ираклий (610-641). От `Бревиария` (Х в.) на Никифор научаваме, че тази визита на „господаря на хунския народ“, е посрещната много пищно в Константинопол. Учените са категорични, че под фразата „господаря на хунския народ“ се има предвид Орган, още повече, че името на Орган директно е упоменато в хрониката от VІІІ в. на Йоан Никиуски. Орган получава почетния сан патриций и той, заедно с цялото обкръжение на своя господарски род Дуло, приема християнството (Никифор). Кубрат присъства на тази среща и също е покръстен (Йоан Никиуски).
Причината за пищното посрещане на Орган в Константинопол е, че той през 619 г. влиза в конфликт с аварите и решава да скъса отношенията си с аварския каган, демонстрирайки про-византийска политика. За Ираклий това е като милост от небето. Притиснат от изток от перси и от запад от авари, Ираклий по същото време се е подготвял да избяга от трона, поради безисходица. Отгоре на всичко се влюбва в дъщерята на сестра си, което в очите на Църква и клир е кръвосмешение.
Ираклий е знаел много добре, че от 568 г. българите на Орган са основна сила в аваро-българската държава в Панония. Ето защо обръщането на българския царски род към Византие, е зарадвало Ираклий и брат му лично е кръстник на Орган в църквата.
Орган, като залог за провизантийската си политика, оставя Кубрат при Ираклий. Вероятно към 619 г. Кубрат е 18 годишен. Кубрат остава почти 7 години в двора на Ираклий (Йоан Никиуски). Той е имал добро и признателно отношение към Мартина, втората жена на Ираклий и когато тя през 641 г. наследява мъжа си й оказва помощ (Йоан Никиуски).
Връщането на Кубрат при Орган съвпада с посещението, което през 626 г. Ираклий предприема на север от кавказкият проход (Теофан).
През 629 г. (или 632 ?) е освободена държавата Велика България от Орган и Кубрат в Предкавказието и Приазовието от тюрколатите.
Кубрат е живял 60 години, според „Именника на българските канове”. Неговата смърт настъпва към 662 г. (Теофан, Никифор). И двамата историци посочват, че когато Констанс, внукът на Ираклий, отива на запад, е времето на смъртта на Кубрат. Констанс акостира в южна Италия, за да воюва с лангобардите, през 662 г.
За съжаление, голяма част от хрониката на Йоан Никиуски за времето на Ираклий, е загубена, т.е. може само да предполагаме, че е дал и други сведения за Кубрат и синовете му.
Политиката на Орган с Ираклий, е продължена от Кубрат, който през 635 г. също получава почетното звание „патриций” (Никифор).
Мартина, след смъртта на Ираклий през 641 г., си е позволила в качеството на „майка на императори” да се среща и да приема чуждо посолство (Никифор). На Йоан Никиуски дължим сведението, че след смъртта на Ираклий Кубрат е оказвал помощ на Мартина. Той е бил един от малкото, които са я поддържали, при проблемите й със сената.
Мартина, както вече казахме, е била племенница на Ираклий (дъщеря на сестра му) и техният брак е бил незаконен в очите на клира и обществото. Сената се намесва и отнема правомощията й, в полза на сина на Ираклий от първата му съпруга.
Епизодът на взаимоотношенията през 641 г. между Кубрат и Мартина, жената на византийския император Ираклий (ум. 641), е незаслужено пренебрегнат от изследователите, а той разкрива, че Кубрат, който е пребивавал от 619 г. до 626 г. в дворът на Ираклий, е познавал много добре втората жена на императора.
Още през 641 г. (смъртта на Ираклий) Кубрат, се среща с вдовицата Мартина и е помолен от нея да защити интересите й. Именно това намеква Йоан Никиуски в своята хроника (гл. СХХ; 46,47), която ще цитираме след малко. Той пише, че Мартина и константинополският патриарх Пир били написали писмо до военачалникът Давид в Кападокия, т.е. до стратегът на Анатолика, чието име било Давид Матаргуем. Преносител на писмото до стратига бил, пише в хрониката от началото на VІІІ в. Йоан Никиуски: „47. Кубрат, владетелят на хуните, племенник на Орган, който бил приет млад в християнството в Константинопол и отраснал в императорския дворец. 48. Между него и Ираклий имало дружба и мир и той, след смъртта на императора доказал привързаността си към синовете му и Мартина. ...49. Сега той подкрепял интересите на Ираклий (синът на Мартина – бел. К.М.) и се противопоставил на тези на Константин (наследник на Ираклий от първият му брак – бел. К.М.)...”
Мартина се среща с Кубрат в Константинопол през 641 г., веднага след кончината на Ираклий и го моли да занесе тайно писмо до стратига на тема Анатолика Давид, в което кани Давид да се ожени за нея и да стане император. Така тя се е надявала да запази статуквото си, тъй като Давид е разполагал с военна сила. Нейният ход не е нещо ново в историята на Византийската империя. Ариадна, съпругата на Зенон (474-475;476-491) също се омъжва за Анастасий (491-518), за да запази положението си на царица.
Опитите на Мартина и действията на Кубрат водят до смут в столицата, където е избран нов стратиг на Анатолика Теодор, а Давид избягал към Армения.
Определено Кубрат в този момент се е отказал от по-нататъшна намеса във вътрешните дела на Византия, понеже Давид е заловен и главата му е отсечена и разнасяна по градовете. А Мартина и потомството й е измъчвано и са изпратени на заточение.
Все пак Кубрат не стига дотам да развали междудържавните си съюзнически отношения с Византия, заради Мартина, вдовицата на Ираклий, но не е ясно защо се оттегля от заговора, дали не е получил нещо в замяна от сената?
През 641 г. Кубрат и Велика България са голяма сила. Кубрат държи на Мартина, пише Йоан Никиуски. Кое все пак е променило решението на Кубрат да наложи Давид и Мартина на византийския трон?
В част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“, четем за един архиепископ Йоан, който е управлявал от 650 г. до 680 г. първи пренесената от Салона в Спалато епархия и е бил съвременник на: „папите Мартин І, Евгений І, Виталиан І, Адеодат ІІ, Доно І, Агатон І и по време на императорите Константин ІІІ, Констанс ІІ, Константин ІV Погонат, а така също по време на кралете на Източна Далмация и Сърбия Селимир и Будимир, и на Западна Далмация и Хърватско Кубрат и Порин“.
Този крал на западна Далмация и Хърватско е всъщност нашият кан Кубрат.
В част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“ имаме сведения за Кубрат в периода 650 до към 662 г., когато той умира. Това е много важно, понеже последните сведения в гръкоезичните извори за дейността на Кубрат, са от 641 г. и не е проучвано какво става с него след 641 г. до смъртта му към 660 г. или 662 г.
Оказва се, че в края на 641 г. кан Кубрат не се намесва повече във вътрешните дела на Византия, понеже му е разрешено да депортира голяма маса от славяните в Карпатско, т.е. от Велика България, чийто основен център е на Днепър и Малая Перешчепина, в Далмация (?).
Хърватите са пришълци на Балканите от Карпатите. Произходът на името им „хървати“ (Hrvati, Кроа́ти) напомня на името на Χουβρατις/Кубрат.
Въпросът дали тези славяни са заселени в западна Далмация от Кубрат и дали затова носят неговото име, е част от непроучената биография на кан Кубрат в последната част на живота му.
Кан Кубрат умира към 660/662 г.
Теофан пише: „По времето, когато Константин (= Констанс ІІ – бел. К.М.) беше на запад (стъпва в Италия през 662 г. - бел. К.М.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал..."
Именно през 662 г. Констанс ІІ тръгва да воюва на запад с лангобардите и форсира италиянското южно крайбрежие.
Салона е онзи античен град в Далмация на Адриатическо море, където е роден император Диоклециан (284-305). Именно Диоклециан основал близо до Салона през 303 г. гр. Спалатум, Спалато, дн. Сплит. Именно там след 650 г. Кубрат създават свой протекторат от славяни (кубрати, хървати), според част ІІ на престижния „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“.
Последната от четирите пощенски марки с възможност за отпечатване на персонализиран елемент, бе пусната в употреба. Пощенско-филателното издание е на тема „100 години от разкриване погребението на Кан Кубрат”.Съкровището от Малая Перешчепина разкри, че древна Велика България е била от Кавказ до Днепър.
3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ...
Сведения в летописите за Кубрат.
Оглупяваш прогресивно, майна. Иди да те види некой на 4-ти километър. Работата става все по-зле.
24.04.2017 11:14
Оглупяваш прогресивно, майна. Иди да те види некой на 4-ти километър. Работата става все по-зле.
24.04.2017 11:18
Доказано е защо и как при преводите някои имената и думите са леко видоизменени. Учете се, Илиян, не мислите, че с диплома от Скопие сте постигнали нещо в живота! Учете, млад човек сте, постигнете и някаква образованост и етикет в отношенията си, иначе хората Ви се смеят на нивото, което е същото като на Вашия вожд Спароток и групата около Трактарт в Пловдив, финансирана от кмета Иван Тотев.
произход на Българите им приписва турски титли,каквито те НИКОГА не са носели??? Забрави ли тохарското ЯПКО,тюркското ЯБГУ,кушанското ЯВУГА,Българското ЮВИГИ (УВИГИ) и полско-украинското УВАГА??? Забравил си ги явно,щото не обичаш да четеш други изследвания освен твоите собствени а това е автогол,който може да се окаже фатален за всяка амбиция.
25.04.2017 09:22
произход на Българите им приписва турски титли,каквито те НИКОГА не са носели??? Забрави ли тохарското ЯПКО,тюркското ЯБГУ,кушанското ЯВУГА,Българското ЮВИГИ (УВИГИ) и полско-украинското УВАГА??? Забравил си ги явно,щото не обичаш да четеш други изследвания освен твоите собствени а това е автогол,който може да се окаже фатален за всяка амбиция.
25.04.2017 09:25
произход на Българите им приписва турски титли,каквито те НИКОГА не са носели??? Забрави ли тохарското ЯПКО,тюркското ЯБГУ,кушанското ЯВУГА,Българското ЮВИГИ (УВИГИ) и полско-украинското УВАГА??? Забравил си ги явно,щото не обичаш да четеш други изследвания освен твоите собствени а това е автогол,който може да се окаже фатален за всяка амбиция.
За първи път българските канове ставят "ябгу, ювиги" след 568 г. в Аварския каганат, където са заместници на кагана. Това продължава от 568 до 619...Тюркската титла "ябгу" означава "зам.каган".
произход на Българите им приписва турски титли,каквито те НИКОГА не са носели??? Забрави ли тохарското ЯПКО,тюркското ЯБГУ,кушанското ЯВУГА,Българското ЮВИГИ (УВИГИ) и полско-украинското УВАГА??? Забравил си ги явно,щото не обичаш да четеш други изследвания освен твоите собствени а това е автогол,който може да се окаже фатален за всяка амбиция.
За първи път българските канове ставят "ябгу, ювиги" след 568 г. в Аварския каганат, където са заместници на кагана. Това продължава от 568 до 619...Тюркската титла "ябгу" означава "зам.каган".
Благодаря за отговора,но тази титла не може да е тюркска- ползвали са я Тохари и Кушани далеч преди тюрките,които живели в едно от Тохарските княжества. Някога е имало Тохари,но не е имало тюрки и това не е случайно: Тохарите са преселен на изток древен Тракийски народ,който след своето отиване в Средна Азия установява контакти с местните племена,а от тези контакти се зараждат първите тюрки. Така се оказва,че Тохарските и Кушанските титли са всъщност Тракийски а Българите в онова време обитавали земите между Балканите,Кавказ и Памир и,бидейки наследник на Траките,са ползвали тези титли преди появата на тюрките. Оригиналната им владетелска титла е Каназ (Къняз),а формите "хан" и "кан" са изменени и съкратени от източните народи средноазиатски варианти. Затова в старите средновековни хроники пише за Княз Крум,Княз Кардам,Княз Испор,Княз Ирник,Княз Курт и т.н.,а никъде не пише дори за един Български хан или кан.
Първо идват траките, но забележете там има Някой /местни племена - и кои са те ?/, а после траките имено произвеждат и тохарите и тюрките, а последните изведнъж също изчезват. За да се появят отново , но много по-късно. Сега покажи поне един тракийски владетел с кушанска титла, например Севт или Хибризелм
26.04.2017 12:27