Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03 11:44 - Откъде Паисий знае, че български цар е превзел Персия?
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 15089 Коментари: 21 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        В своята история от 1762 г. Паисий пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия. Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан... Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди... Нарекли го... пръв български цар.” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с.с.177, 178).

Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него? Защо нито един български изследовател не е обърнал внимание на това съобщение на Паисий?

Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й. В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като Персоармения. Персия анексира също Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.

Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наречат сасанидска Персия (от ІІІ в. от н.е. до средата на VІІ в.) – Мидия.

 Независимо, че Мидия като държава залязва през  559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на античните и късно-античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар (?).

Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.

Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.

Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с. 62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с .61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с. 61).

Орбини пише: Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с. 62).

Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

И все пак, по-важното е друго.

Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победения и убит през 484 г. персийски шахиншах Пероз.

Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (Византийска истори, 1992, с. 34).

Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини. Паисий нарича този владетел „пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „от завист го нарекли Хасан, Касан”  (Фототипно изд., 1998, с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с. 177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с. 177).

С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава...

Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация.

Откъде през 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини, който пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса (която има обем от „77 печатни страници, от 397 до 474” в монографията му „Царството на славяните”), е заел сведението за този български цар?

За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.

Град Пезаро, заедно с гр. Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”. От гръкоезичния историк от нач. на ІХ в.Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.

Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.


Великият български пълководец Алцек от рода Дуло, който основа около Неапол своя колония с българи през VІІ в., беше почетен с паметник през юни 2016 г. от италианците на град Челле ди Булгериа. Брат му владетелят Аспарух Велики от династията Дуло все още няма паметник в София.

Противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.

Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис. Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия. Как те са попаднали в библиотеката на дука Д`Урбино в Пезаро, си остава загадка.

Но това е част от българската история, завещана ни от Паисий Хилендарски и е жалко, че никой учен не си е задал въпроса колко истина може да има в това сведение на Паисий.

И все пак, що за българско име е това „Касан“? Наистина то кореспондира с волжко-българския град Казан и с легендарния волжко-български пълководец Газан, за който четем в началото на компилативните исторически записки на волжките българи Джагфар тарих” (С., 1995)

Очевидно гр. Казан е кръстен на пълководеца Газан. Истинското име е било очевидно прозвището „Горан“. Видоизменението идва от чувашкия език. В чувашкия език, приносител на който в Предкавказието са савирите от V в. (по-късните „хазари”), е съхранена ротацията r-z, вследствие на което „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както Касан (Орбини, Паисий) и Газан, Казан (Барадж тарих), така и патронима „Хазар”, който не случайно през Х в. хазарският цар Йосиф редопоставя като произход до патронима „Българ”, в кореспонденция си с андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут...

Савирите, които са бъдещите хазари, всъщност придобиват името си „хазари“ от българския си господар Горан, чиито поданици стават към 465 г. За тази характерна ротация на чувашкия език знаем и от името на тюрките огузи, които при пристигането им през средата на VІ в. от Алтай в Предкавказието, са наричани от савирите – „огури“, вместо „огузи“.…

Кой се крие зад прозвището Горан?

Никой български историк, освен Паисий Хилендарски, не е написал, че български цар е завоювал Персия през 484 г., когато хунските войски действително нападат от „северо-запад” (Захарий Митиленски, Бар-Ебрей) Персия и убиват шахиншах Пероз.

Прокопий пише през VІ в., че персите били „две години под властта на тия варвари”?

Кой е този български владетел, който превзел Персия чак до гръцките земи около р. Тигър? Арменския историк от V в. Елише го нарича „хон Херан”, а в „Именникът на българските владетели” той е известен като „Ирник от рода Дуло”...

Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).

 

        

 




Гласувай:
12
1


Вълнообразно


1. sparotok - :)
06.03 16:50
Какъв тюрлюгювеч само :) а аз си мислех, че такива буламачи може да ги прави само letopiseca :) Ако някой съумее да запомни и осмисли тези дивотии тоя човек заслужава не една а две нобелови награди :) :) :)
цитирай
2. arhivar - Какъв просташки език по време на пости....Неслучайно Ви наричат "антибългарин".
06.03 17:02
sparotok написа:
Какъв тюрлюгювеч само :) а аз си мислех, че такива буламачи може да ги прави само letopiseca :) Ако някой съумее да запомни и осмисли тези дивотии тоя човек заслужава не една а две нобелови награди :) :) :)



Научете се да уважавате Паисий Хилендарски, г-нчо Спароток...
цитирай
3. sparotok - :)
06.03 17:47
arhivar написа:
sparotok написа:
Какъв тюрлюгювеч само :) а аз си мислех, че такива буламачи може да ги прави само letopiseca :) Ако някой съумее да запомни и осмисли тези дивотии тоя човек заслужава не една а две нобелови награди :) :) :)





Научете се да уважавате Паисий Хилендарски, г-нчо Спароток...


Просташко е да се възползваш от доверието на хората :) Кирчо, ти не предаваш сведенията коректно. На с. 61 в работата на Орбини е казано - И така след смърта на Тервел синът му, който управлявал царството, почти веднага го последвал. Тогава българите избрали Ясен Велики, неправилно наричан от гърците (c.62) Асан и Касан, а в бележката на с.158 е пояснено, че се касае за ОБЪРКВАНЕ :)

Асен, или по-точно Иван-Асен е властвал от 1190 г. до 1195 г. Орбини не е нагаждал нищо, а просто се е объркал, това си направил и ти ...просто такива са ти възможностите :)

Не е почтено да правиш опити да пързаляш хората, че има връзка между обърканото име Касан и турската дума Казан :)

каза́н «котел», укр. каза́н. Заимств. из тур., тат. kаzаn

https://vasmer.lexicography/%D0%BA/%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD

Каза́нь название города, тат. Kаzаn (Радлов 2, 367-368), удм. Kuzon. Отсюда название реки Каза́нка, тат. Kаzаn ǯуlɣаsу. Происходит из тат. kаzаn «котел» или из тюрк. собств. Kаzаn (ср. тат. Kazanχan; см. Вихман, FUF I, 107). Паасонен (FUF 6, 111 и сл.) на основании мар. Оzаŋ «Казань» реконструирует др.-чув. *Хоzаŋ; ср. также Мункачи, KSz 2, 315 и сл., а также FUFAnz. 15, 165.

https://vasmer.lexicography/%D0%BA/%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%8C


Не беше ли ти човечето, което се опитваше да внуши, че елемента УБИГИ съоствества на тюрската титла ябгу :)

Не беше ли ти човечето, което призоваваше българите да четат Златарски - този, според когото старите българи са тюрки. :)

Звесата падна и си пролича кой какъв е :) :) :)

цитирай
4. morskipesni - Действително изумителни глупости
06.03 20:07
Имаше навремето един Бешевлиев, който комай направи "научна" кариера с подобни смехотворни каламбури. По него време партийците никой не ги закачаше за това че шият черна кръпка с бели конци. Жалко че кой завърне се упражнява връз хубавата ни тракийска история и наследство- и Мавро Орбини да ме прощава, че доста е понагласил...
цитирай
5. sparotok - глупости на ента степен
06.03 22:28
morskipesni написа:
Имаше навремето един Бешевлиев, който комай направи "научна" кариера с подобни смехотворни каламбури. По него време партийците никой не ги закачаше за това че шият черна кръпка с бели конци. Жалко че кой завърне се упражнява връз хубавата ни тракийска история и наследство- и Мавро Орбини да ме прощава, че доста е понагласил...


Орбини наистина нагласява, но г-н Милчев го надминава. Пасий пише, че Асен Първи, който гърците наричали Касан е повикан на помощ от Лъв Исавриец. Този император властва през 717 – 741 г., няма нищо общо с Лъв I както прави опит да внуши Милчев - arhivar :)

Паисий е написал съвсем ясно Лъв Исавър, но Милчев - arhivar се прави на разсеян :)

В периода 717 – 741 г. няма българско присъствие в Персия.

За останалите каламбури - газан-казан-горан, няма да отварям дума, това е по-зле от гръцка трагедия.
цитирай
6. iliyanv - Матряла на Мильчев е отличен за неговите читатели
07.03 08:22
от Шекер маала. Голяма част от тях носят името на онзи Касан-хасан и ше му купят книжлето с парите на Ислямска държава.
цитирай
7. arhivar - Няма нужда да виете на умряло, просто прочетете текста.
07.03 09:02
sparotok написа:
morskipesni написа:
Имаше навремето един Бешевлиев, който комай направи "научна" кариера с подобни смехотворни каламбури. По него време партийците никой не ги закачаше за това че шият черна кръпка с бели конци. Жалко че кой завърне се упражнява връз хубавата ни тракийска история и наследство- и Мавро Орбини да ме прощава, че доста е понагласил...


Орбини наистина нагласява, но г-н Милчев го надминава. Пасий пише, че Асен Първи, който гърците наричали Касан е повикан на помощ от Лъв Исавриец. Този император властва през 717 – 741 г., няма нищо общо с Лъв I както прави опит да внуши Милчев - arhivar :)

Паисий е написал съвсем ясно Лъв Исавър, но Милчев - arhivar се прави на разсеян :)

В периода 717 – 741 г. няма българско присъствие в Персия.

За останалите каламбури - газан-казан-горан, няма да отварям дума, това е по-зле от гръцка трагедия.


Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини. Паисий нарича този владетел „пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „от завист го нарекли Хасан, Касан” (Фототипно изд., 1998, с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с. 177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с. 177).
цитирай
8. arhivar - 3. sparotok - :)
07.03 09:04
Орбини пише: „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с. 62).

Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.
цитирай
9. arhivar - Г-н sparotok, за това, че уйдурмата ...
07.03 09:07
Г-н sparotok , за това, че уйдурмата ви с тракедонизма не стана, не съм виновен аз. И сляп би забелязал, че вашия тракедонизъм не е нищо друго, освен "македонизъм с тракийско лице". Сори, пич...Идвай по-често в тоя блог, за да те ограмотя по стара българска история!
цитирай
10. syrmaepon - Има обаче един син на халиф с подобно име - Валид
07.03 11:32
"Избухналите при сина на Муавия I -Язид I (680 – 683 г.) нови междуособни войни и борба на Омеядите със сина на Али – Хасан, светите градове и сподвижниците на Абдула ибн-Зубейра, хариджитите и др. водят до това, че някои погранични области отново отпадат. След прекратяването на междуособиците (от 693 г.) при халифа Абд ал-Малик (685 – 705 г.) и неговия син Валид (705 – 715 г.) арабите постигат почти невероятни успехи в Афганистан, северна Индия и Туркестане – на изток, Армения, Кавказ и Мала Азия – в центъра, западна Африка (до океана), Испания и южна Франция – на запад. Само енергичните действия на император Лев III Исавр и хан Тервел, храбро отбили нашествието на арабите към Константинопол и Мала Азия (717 – 718 г.), и на Карл Мартел, сложил край на успехите на арабите във Франция (732 г.), спасяват Европа."
цитирай
11. sparotok - Валид ибн Абд ал Малик
07.03 15:50
arhivar написа:
Орбини пише: „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с. 62).

Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.



Кирчо, не се ли усещаш как издишаш, ставаш за смях :)

Как можеш да твърдиш такива дивотии - "Никой български историк, освен Паисий Хилендарски, не е написал, че български цар е завоювал Персия през 484"

Паисий никъде не твърди такова нещо, това си е твоя измислица, която ти се опитваш да прокараш за истина, но доста нелепо :) :) :)

Какви араби има в Персия през 484 г. та някой български цар да ги прогонва оттам ? Осъзнаваш ли какви глупости редиш :)
цитирай
12. arhivar - 11. sparotok
07.03 15:59
Персия действително е превзета през 484 г. от хуно-българите, които са били на северо-запад от нейните граници. Спомен за това е съхранен в много ръкописи, за съжаление науката прие една грешна версия, че победителите над Пероз и неговия син Кавад, са от изток на Персия. Данните на сироезичните автори, като Захарий Митиленски, Йешу Стилит и др. за това, че Персия е превзета от хуно-българите и вероятно от Ирник (хон Херан), са пренебрегнати. Ние днес ще ги възкресим. Имало е една птичка все пак, която се е опитала да направи пралет.... През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.
„Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).
Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).
Пигулевска стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.
цитирай
13. arhivar - Победителите над Пероз през 484 г. били вече взимали данъци от римляните! Тоест, те са на север от Кавказ, а не на изток от Персия...
07.03 16:05
През 517 г. сирийският летописец Йешу Стилит пише своя хроника, в която дава сведения, че ефталит (но той не ги нарича така, а хуни), които през 484 г. убиват Пероз и превземат Персия, са същите с онези хуни, които по времето на синовете на римския император Теодосий Велики (ум. 395), са били в Европа.

„В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

Гръкоезичният хронист Захарий Митиленски, живял в края на V в. и началото на VІ в. директно пише, че Пероз е победен от хуни от Предкавказието. Сироезичният Псевдо-Захарий Ритор, чийто сирийски превод на гръкоезичната история на Захарий e от ок. 555 г. пише, че ефталит са кавказки хунски народ...

В средата на ХІІІ в. сироезичният историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) пише следното, като полза за извор Захарий Митиленски:

„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удовлетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”
цитирай
14. arhivar - Какво беше казал Прокопий? Колко години са били персите под "властта на тия варвари"?
07.03 16:07
syrmaepon написа:
"Избухналите при сина на Муавия I -Язид I (680 – 683 г.) нови междуособни войни и борба на Омеядите със сина на Али – Хасан, светите градове и сподвижниците на Абдула ибн-Зубейра, хариджитите и др. водят до това, че някои погранични области отново отпадат. След прекратяването на междуособиците (от 693 г.) при халифа Абд ал-Малик (685 – 705 г.) и неговия син Валид (705 – 715 г.) арабите постигат почти невероятни успехи в Афганистан, северна Индия и Туркестане – на изток, Армения, Кавказ и Мала Азия – в центъра, западна Африка (до океана), Испания и южна Франция – на запад. Само енергичните действия на император Лев III Исавр и хан Тервел, храбро отбили нашествието на арабите към Константинопол и Мала Азия (717 – 718 г.), и на Карл Мартел, сложил край на успехите на арабите във Франция (732 г.), спасяват Европа."

цитирай
15. arhivar - :-))))
07.03 16:12
Надявам се, г-н sparotok, че не сте исторически неграмотен относно тази важна част от българската стара история, т.е. от времето, когато Ирник заминава на изток при Дон, след смъртта на брат му през 469 г. до 484 г., когато Зенон праща посолство при победителите над Пероз и това посолство през 484 г. кани българите в Мизия, както пише и Йоан Антиохийски?
цитирай
16. arhivar - Спарток да не обидиш Рънсиман с думите: "Осъзнаваш ли какви глупости редиш :)"
07.03 16:19
Прозорливият историк Стивън Рънсиман пише през 1930 г. в своята книга за Българската империя следните забележителни думи, подтиквайки ни да търсим източната победа на Ернак, третият син на Атила (когото отъждествява с Ирник от "Именникът на българските владетели"):"Не бива да забравяме, че Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернах, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция."
цитирай
17. sparotok - :)
07.03 21:10
arhivar написа:
Прозорливият историк Стивън Рънсиман пише през 1930 г. в своята книга за Българската империя следните забележителни думи, подтиквайки ни да търсим източната победа на Ернак, третият син на Атила (когото отъждествява с Ирник от "Именникът на българските владетели"):"Не бива да забравяме, че Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернах, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция."



Кирчо, логореята цели отвличане на вниманието, но това е временен трик :)

Пак те питам - защо заблуждаваш, че Паисий е писал за български цар, който е завоювал Персия през 484 ?

Ето това са думите ти- :"Никой български историк, освен Паисий Хилендарски, не е написал, че български цар е завоювал Персия през 484 г."

Такова нещо няма изобщо, Паисий не дава година, а освен това свърва действията на българския владетел с Лъв Исавриец 717 – 741 г.

И друго, през 484 г. няма араби в Персия :)

Географията ти куца, слагаш Урарту в Шумер, но пък аритметиката е просто нещо, тя също ли ти куца :) :) :)
цитирай
18. arhivar - 17. sparotok
08.03 09:21
"Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди... Нарекли го... пръв български цар.” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с.с.177, 178).

Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наречат сасанидска Персия (от ІІІ в. от н.е. до средата на VІІ в.) – Мидия.

Независимо, че Мидия като държава залязва през 559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на античните и късно-античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар” (?).

„Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.
цитирай
19. arhivar - "Те били отначало две царства..."
08.03 09:24
Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й. В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като Персоармения. Персия анексира също Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.
цитирай
20. atil - Пaисий пише зa реaлно съществувaщо ...
12.03 17:45
Пaисий пише зa реaлно съществувaщо лице от Дунaвскa Бългaрия от 8 век. Обърквa може би други събития от от по-рaнен период и ги свързвa с него.
Ползвaл е източници, които не сa стигнaли до нaс, кaкто сaм кaзвa, "нaмерил по мaлко нa много местa". Тaкa че не е трудно дa се объркa във временa и личности. Но този Кaсaн, Хaсaн, Ясен е реaлнa историческa личност и в Именникa го водят зa "неизвестен влaдетел". В сведениятa от Волжкa Бългaрия е известен - Aйяр, брaт нa Тервел и негов съвлaдетел. След смърттa нa Тервел продължил дa упрaвлявa сaм. Точно той стaвa причинa зa динaстичнaтa кризa от 8 век. В еднa биткa с aрaбите рaзвил пaрaлич a мaлко по-късно починaл. Племеникa му Сувaр(Севaр) толковa го обичaл, че по време нa смърттa му влязъл при него в походнaтa шaтрa. Глaвният жрец използвaл товa и обявил, че го порaзил Улят( духa нa болестите и нещaстиятa). По-късно било обявено, че Улят порaзил целия род нa Севaр и той бил свaлен от влaст. Жрецa целял тронa зa своя син... По-късно при Aзaн Туктa, бaщaтa нa Крум и Кaрдaм, родa Дуло възстaновил влaсттa си. A Aйяр-Хaсaн Кaсaн водил голямa войскa нa Кaвкaз в помощ нa хaзaрите срещу aрaбите. Тогaвa и Великa(Чернa) Бългaрия помогнaлa и aрaбите били отблъснaти.
Другите рaзсъждения рaзходки до Итaлия и Персия нa aвторa сa от лоното нс белетристикaтa...
М.Орбини също знaел зa тaзи личност, знaчи "неизвестният влaдетел" не бил толковa неизвестен.
В Персия се подвизaвa друг персонaж, предтечa нa Кaсaн, от същия цaрски род.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 561514
Постинги: 85
Коментари: 798
Гласове: 286
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930