Прочетен: Коментари: Гласове:
Последна промяна: 28.02.2017 10:47
Това сведение дълго време бе премълчавано в науката преди 1989 г., а след това претърпя небивали интерпретации.
Всеизвестно е, че сведението отсъства в първата редакция на хронографа от 268 г., ето защо най-логичното би било да се предположи, че този Зиези и тия българи, са вмъкнати по някакъв повод в хронографа през 354 г. и това дава възможност на изследователите да потърсят дали и в други летописи от ІV в. няма още сведения за този Зиези.
Вместо това, повечето интерпретатори на изречението „Зиези, от когото са българите” решиха да модифицират името към древни глотогенетични възможности, които, както се знае, не дадоха положителен резултат.
За Зиези обаче се оказва, че има още две сведения в летописи от ІV в. от н.е., при това в единият от тях името му е предадено почти дословно, като Зизаис.
Историята около Зизаис, разказана в летописа на Амиан Марцелин от ІV в., ни разкрива как всъщност името Зиези е попаднало във втората редакция (354 г.) на Анонимният латински хронограф. Зизаис е от онези сармати, според Амиан, които са съюзници на римския император Констанций (337-361).
Изображение на Констанций II в препис на Хронография от 354 г.
Амиан е категоричен, че хората на Зизаис, т.е. българите, са сармати.
Сега вече ни става ясно защо дълго време бе отричано сведението в Анонимния латински хронограф за Зиези и българите, независимо, че от почти същото време имаме сведение за българи, които убиват първия лангоабардски крал, както пише в летописа на Павел Дякон от VІІІ в.
Павел Дякон е лангобардски историк от 8 в. В своята хроника той отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през нощта го нападнали българи” (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен.
За да си съставим понятие кога се е случило това, е необходимо да изясним, следвайки разказа на Павел Дякон, че вторият вожд на лангобардите се казвал Ламисио. „Трети на власт дошъл Лет. След като управлявал около 40 години, оставил за наследник своя син Алдихок, който бил четвърти наследник на трона. Когато този умрял, пети крал станал Годехок”(кн.І,18).Годехок е съвременник на Одоакър (кн.І,19), от последната четвърт на V в.
Кой е Одоакър? Това е синът на хунския генерал Едеко (Томпсън, 1948), дясната ръка на Атила (Приск). Одоакър побеждава близо до Павия през 476 г. (или 477) Орест, другата дясна ръка на Атила (Приск) и принуждава сина на Орест да се откаже от трона на Рим. Името на този син е Ромул Августул (управлява Рим от 30.Х.475 до 4.ІХ.476) и в учебниците е известен като последния император на Западната римска империя. Одоакър е признат като „римски наместник” на западната империя от източния император Зенон (476-491) и е известен като първия варварин римски император. Бащите на Ромул и Одоакър, т.е. Орест и Едеко, са хунски висши сановници и сътрапезници на Атила до 453 г., техните синове последователно стават римски императори...
Какво излиза? Това сведение включва 5 лангобардски вожда, от които за Лет знаем, че е управлявал 40 г... Колкото и да са управлявали останалите, обективността изисква събитието по нападението на българите над първия лангобардски вожд Агелмунд да бъде датирано поне през втората половина на ІV в. от н.е.
И така, от една страна сведението на Павел Дякон се признаваше в соцнауката, а това на Анонимния латински хронограф, се отричаше.
Но защо?
Загадката е в това, че признаването на Зиези и българите (Анонимен латински хронограф) и съпоставянито му със Зизаис и сарматите (Амиан Марцелин), дава отговор кои са всъщност българите.
Те са част от кимерийско-сарматската цивилизация.
Но да не би пък случайно Зиези от 354 г. да е действал в друго време от Зизаис и така това да са две различни личности?
Нищо подобно.
Констанций сключва съюз със сарматите на Зизаис преди 357 г. (Амиан Марцелин), т.е. очевидно именно този съюз е дал повод през 354 г. в Анонимния латински хронограф да бъде вписана култовата фраза за нашата история (Ziezi ex quo Vulgares).
49. Nomina filiorum Sem primogeniti Noe:
tribus XXV: hi habitaverunt contra orientem.
50. filii autem Sem.
51. Helam, ex quo Helamite
52. Asyr, ex quo Asyrii.
53. Arfaxat, ex quo Chaldei.
54. Luth, ex quo Lazici.
55. Haram, ex quo Iturei.
56. ze Bul ex quo Lidii.
57.Gathera, ex quo Gasfeni.
58. Arfaxat ex quo Sala.
59. Sala, ex quo Heber.
60. Heber.
61. ex quo Falecg.
62. et Iectan.
63. Iectan genuit Helmodat, ex quo Indii.
64. Sala, ex quo Betrii.
65. Aram, ex quo Arabes.
66. Hiduram, ex quo Gamer.
67. Oderba, ex quo Mardii.
68. Lezel, ex quo Partii.
69. Dehelam, ex quo Zedirusii.
70. Asal, ex quo Hiscite.
71. Asal autem genuit Melchi.
72. Melchi genuit duos filios,
id est Melchi et Melchisedech.
89. Hiscitopolim quae est in terra Salem Chanaan
in regione Sichem iuxta civitatem Salem, ubi
regnavit Melchisedech sacerdos altissimi
73. Abimelech, ex quo Hircani.
74. Sabebi ex quo Arabes.
76. Eiulat ex quo Grymnosophiste.
75. Mamsuir, ex quo Armenii.
77. (Ziezi ex quo Vulgares.)
За този българин-сармат има сведения не само в Анонимния латински хронограф от 354 г. и не само в летописа от ІV в. на Амиан Марцелин, но и косвено сведение в Глава XLI на Историята на Рим («De Caesaribus») от ІV в. на Аврелий Виктор, писал преди Амиан Марцелин:
„ А Юлий Констанций, приел властта на Август, в продължение на 23 години бе постоянно зает с външни и граждански войни. Почти не прибра оръжието, а с негова помощ победи много тирани, удържа натиска на персите, даде на сарматите цар (?) и прекара за тяхна възхвала известно време сред тях.”
Същото пише и по-късно Амиан Марцелин за сарматите на Зизаис. Констанций „им заявил да не се подчиняват на никой друг, освен на самият него и на римските пълководци. 20. А за да има възстановената свобода повече престиж, той им поставил за цар Зизаис, който подхождал за този висок пост и бил верен, както се оказало по-късно...”.
Ето кой е Зиези/Зизаис. Историческа личност от ІV в.
Терминът „сармати” в съчиненията на късно-античните историци никога не се е отнасял към някакъв отделен народ, а винаги към различни народи, обитаващи азиатската и европейската части на топонима Сарматия (р. Дон, т.е. Танаис, е граница между двете части). От извора на река Висла в Карпатите до река Дон, която се влива в Азовско море (Меотида), е територията на топонима, наричан от античните историци Скития, а от късно-античните Европейска Сарматия.
Топонимите Скития и Сарматия са синоними, разликата между тях е, че Скития стига само до р. Дон (според Херодот, Евнапий през ІV в. от н.е. следва неговата география), докато Сарматия има и азиатска част, която включва земите на изток от Дон до Каспийско море и Предкавказието, т.е. земите до Дербентския проход. Ето защо уточнението, че българите на Зиези/Зизаис са сармати, ни дава представа за техния първоначален географски ареал на съществуване, който в никакъв случай не е при Алтай, както се налагаше в учебниците от соцпериода...
Картата на Птоломей за топомина Германия, откъдето се вижда, че граница между топонимите Германия и Сарматия, е р. Висла...Зиези и българите, очевидно са от Азиатска Сарматия, понеже разказа на Амиан Марцелин насочва натам...
Българският Лев или защо ние използваме ...
България колонизира Антарктида? Българит...
Документи: Ваксините на Pfizer срещу Ков...
ПОСЛЕДЕН ПОСТИНГ
... отлично - ако г-на Милчев се обоснове, по отношение на следното?
1. Каква е разлика-приликата между:
а) сармати и меланхлени, кой ги е нарекъл така и какво означават прозвищата на тези две групи РОДСТВЕНИ ПОМЕЖДУ СИ хора(?);
б) КАКВО Е ОБЩОТО И РАЗЛИЧНОТО между Сивашовска(предходна на Салтово-маяцка) и Черняховска археологическа култури;
в) масагети и сармати СИНОНИМНИЛИ СА и с какво;
г) как ще коментира двете сведения: Първото при Прокопий и Второ при Евагрий Схоластик(писали през 6-ти век), че: "хуните са старите масагети"?!
- Мисли Милчев, мисли а после прави изводи по карти от Птолемей за "Сарматия" рисувани от германци, ча-ак през ПЕТНАДЕСЕТИ ВЕК!!?