Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2016 11:11 - Урарту е ключа към древната българска прародина.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 13633 Коментари: 9 Гласове:
2

Последна промяна: 17.03.2016 11:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Урарту е стара държава в региона на реките Тигър и Ефрат, на север до река Кура. На мястото на древно Урарту, където езика е бил от хуритското езиково семейство, днес са основно Армения и част от източна Турция.

image

За първи път името на Армения се появява в Бехистунския надпис от VІ в. пр.н.е. Арменците, които са по народност мизи („муши, мушки“ в асирийските клинописи) заселват земите около Тигър и Ефрат след ХІV в. пр.н.е., когато мизи през Балканите масово мигрират в Мала Азия (т.н. „морски народи“ ) и слагат край на Хетската държава.

Най-източният клон на тези мизи (муши) е посочен в асирийските клинописи, че се появява около северните брегове на Тигър и Ефрат около ХІІІ в. пр.н.е. По време на могъществото на държавата Урарту мизите- арменци, чийто език е индоевропейски, са били роби на урартите.

Господството върху древния Изток около ІХ в. пр.н.е. са си оспорвали двете най-могъщи държави тогава: Асирия и Урарту.

Урартски йероглифи, предоставени ни от г-н Спарток.
image

При разчитане на урартските клинописи в началото на ХХ в. се оказа, че урартите са се самонаричали баяни (бийан) : оттук името на езерото Ван, а така също старото сведение, касаещо ІІ в. пр.н.е., на арменския историк за „българин Бунд“, където „Бунд“ и името на народа му „vh`ndur“, е всъщност самонаименованието на урартите и на тяхната държава.

Тоест, Урарту и урарти, са били наричали на акадски език в асирийските клинописи и в библейските текстове, докато те самите са наричали държавата си Боян, а народа си: бояни.

Урартския цар Сардур І (ок. 844-828 пр.н.е.) ни е оставил следният надпис за себе си, като „цар на Биайнед, владетел на град Тушла”.

image

През 814 г. пр.н.е. бояните са нападнати от север от кимерийците. По това време кимерийската държава е била на север от река Кура и е стигала до Меотида (Азовско море), където днешният Керченски провлак е носил името „Кимерийски босфор“ (оттук гръцкото Боспор кимерийски)

ез. Ван от север
image

Кимерийците и тяхната конна армия стават военен хегемон в региона на Древния изток през VІІ в. пр.н.е., т.е. около 100 години преди кимерийци, мидийци и вавилонци да сложат край на Асирийската империя.

Предполага се, че вследствие кимерийските набези, Урарту попада под властта на кимерийци и мидийци още през втората част на VІІ в. пр.н.е.

През VІ в. пр.н.е. персийският Бехистунски надпис вече споменава новата държава на мизите-арменци: Армения.

Вероятно местното боянско население се е преселило на север към Кавказ и там заедно с кимерийците е формирало началото на народа на „българина Бунд“ (Мовсес Хоренаци), който към ІІ в. пр.н.е., когато Армения е превзета от Партската държава, колонизира региона на север от езерото Ван, чийто топоним по-късно „Багреванд“, т.е. българския Ванд, е съхранил спомени от онова време, които днес трудно можем да възстановим.

Описвайки дейността на партския цар Валаршак (Вагаршак) към ІІ в. пр.н.е., Хоренаци разказва как той установил ред в земи, които на запад стигат до гр. Мажака (гр. Кесария в Кападокия), а  на север наложил ред на целия Понт (южното причерноморие на изток от гр. Синоп, е по-късно понтийската държава на Митридат - 123 г.пр.н.е.- 63 г.от н.е.). След това Валаршак въвел ред до Кавказ, разбрал се с кавказките народи да не го нападат и като се обърнал ...отишъл във Вананд, т.е. явно на юг към Шира, до местността, която преди да се казва Вананд, „древните са наричали безлесен и горен Баоеан(кн.ІІ,гл.6, Арменска история, Мовсес Хоренаци от VІ в.).

  В случаят „Баоенан”, е самоназванието на Урарту, което след дешифрирането на урартските клинописи в първата половина на ХХ в., се установи, че е „Биайнили”, т.е. „Бийан“, „или“ е афикс.

 Стигайки до „Баоенан” в своето изложение, Хоренаци решава да съобщи откъде произхожда новото име на стария Баоенан, което вече се казва „Вананд”.

Тук той явно не обръща внимание, че Вананд е всъщност гръцизирана форма на Бананд и е явно едно и също с Баоенан (?). Хоренаци разказва, че черпи древни сведения от Мар Абас Катина и уточнява, че е имало някакъв „българин Бунд“, който с народа си vh’ndur (вхндур) „колонизирал” Баоенан и дал новото име на местността като Вананд, по своето име Бунд, Вунд.

Тоест, според разказа на Хоренаци, по времето на Валаршак към ІІ в. пр. н.е. на това място вече няма действаща страна на българите на Бунд, ето защо той само страница по-нататък пише, че в „дните на Аршак” (сина на Валаршак), „страната на българите” е в „Кавказката планина” (кн.ІІ, гл.9)...От друга страна, Хоренаци още в първото си съобщение добавя, че дори „по негово време” (т.е.  към VІ в. от н.е.), в арменската местност Вананд „има селища, названията на които са получени от братя и потомци” на Бунд“...

Нека цитираме двата пасажа при Хоренаци:

Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.

Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите. Много от тях се отделиха , дойдоха в нашата страна и  се заселиха за дълго време под Кола /Kogh/, на плодородна земя, обилна на хляб.”

Както обърна внимание на времето Патканов, тази местност Кола (Kogh),  е срещу гр. Алтена  (Олтия), който се намира на южното Черно море между гр. Трапезунд и гр. Фасиз (Севастополис).

Kogh (Ког, Кола) е територията около извора на р. Кура (Cyrus). Под Кола,  т.е. на юг от Кола, е всъщност областта Вананд, известна сред арменците и като „Багреванд“...

Това изречение от първия пасаж е много интересно: И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.“

Дали наистина е имало такива имена на селища дори през VІ в. и как ли са се казвали?

Арменският историк от V в. Елише в своята книга за пълководеца Вардан Мамиконян и неговата „арменска война”, посочва (между другото) и списък с имена на арменските християнски епископи, митрополиите и селищата, откъдето произхождат. Пасажът е в края на летописът му.

Между останалите са посочени и следните:

„Левонд, йерей от Вананд, е от селището Иджеванк”.

„Аршен, йерей от Багреванд, е от селището Елеген”.

Нас ни интересуват имената на селищата. Оказва се, че Мовсес Хоренаци е дал правдиво етнографско сведение, че „и досега” (т.е. през втората половина на V век и през VІ век) има селища, чиито имена са ни познати от братя и потомци“ на народа на древния „българин Бунд.

Името „Иджеванк” ни е познато като „Иджик”, любимият син на легендарният патроним Боян , от който, според една волжко-българската легенда произхождат кавказките хоните (легендата я има в „Джагфар тарих“).

А името „Елеген” ни е познато като „Елак”. Към 448 г. така се казва, според Приск Панийски, първородният син на Атила.

Но не само арменския историк Мовсес Хоренаци от VІ в. свързва българите с народа „vh`ndur“ на „българина Бунд“. През VІІ в. Анани Ширакаци в „Арменска география“ също упоменава за „българи-Woghkhondor” на Кавказ. Такава връзка между българи и бояни има и в епос от ХІІІ в. на персийският поет Низами.

image

image

Една от най-интересните легенди за произходът на българите е съхранена в епосът „Искандер-наме” на персийският поет Низами, който той пише в самото начало на ХІІІ в. Според легендата, Александър Македонски имал двама воини Бун и Гар, които участвали в походът му в непознатите земи на север, но двамата се разболяли от неизлечима болест и за да не заразят останалата армията били изоставени в една пещера. В нея те по чудо оцеляли, благодарение на някаква черна течност или кал. Пещерата се наричала „Балгар” и двамата решили отсега нататък да се казват „българи”, по името на пещерата.

Скулптура на Низами в гр. Ганджя, Азербайджан

image

Ансамбъл в гр. Ганджя  на  героите от епоса на Низами "Искендер наме": Александър Македонски и войните му.

image

Най-интересното в тази легенда е, че тук „Бун” е всъщност самоназванието на Урарту, „Гар” (gar) е „пещера“ на арабски.




Гласувай:
10
8


Вълнообразно


1. iliyanv - Мда, капалъ чаршията пак отворена. Нищо особено
17.03.2016 11:48
пилаф, баклава, тюрлю гювеч. Гледай само някой мушка да не ти направи неприлично предложение с Кура, реката де, като те вижда, че си с тюркоманафско самосъзнание.
Покани и сеновския татарин да се оплакне на Кура. В Делиормана без туй се къпят само през лятото.
цитирай
2. letopisec - Не се учудвам на 1. iliyanv. Това е речника на хората на Спароток.
17.03.2016 13:23
iliyanv написа:
пилаф, баклава, тюрлю гювеч. Гледай само някой мушка да не ти направи неприлично предложение с Кура, реката де, като те вижда, че си с тюркоманафско самосъзнание.
Покани и сеновския татарин да се оплакне на Кура. В Делиормана без туй се къпят само през лятото.


ПРЕКРАСНА СТАТИЯ, АРХИВАРЮ. ТОВА ОПРЕДЕЛЕНО ПРОМЕНЯ ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА СТАРАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ.
цитирай
3. arhivar - Благодаря Ви, Вашето мнение е важно за нас и ще бъде записано...
17.03.2016 16:50
iliyanv написа:
пилаф, баклава, тюрлю гювеч. Гледай само някой мушка да не ти направи неприлично предложение с Кура, реката де, като те вижда, че си с тюркоманафско самосъзнание.
Покани и сеновския татарин да се оплакне на Кура. В Делиормана без туй се къпят само през лятото.

цитирай
4. arhivar - ТАЗИ СТАТИЯ Е ПЛОД НА ЦЯЛ КОЛЕКТИВ, БЛАГОДАРНОСТТА Е ОБЩА!!!
17.03.2016 16:51
letopisec написа:
iliyanv написа:
пилаф, баклава, тюрлю гювеч. Гледай само някой мушка да не ти направи неприлично предложение с Кура, реката де, като те вижда, че си с тюркоманафско самосъзнание.
Покани и сеновския татарин да се оплакне на Кура. В Делиормана без туй се къпят само през лятото.


ПРЕКРАСНА СТАТИЯ, АРХИВАРЮ. ТОВА ОПРЕДЕЛЕНО ПРОМЕНЯ ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА СТАРАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ.

цитирай
5. shtaparov - Не може да се каже, че написаното в ...
18.03.2016 10:59
Не може да се каже,че написаното в статията е погрешно- не е,понеже дава свой принос в Българската история. Баяните както и Кимерите са вид Българи- не всички Българи но част от тях,едно от огромното множество наши племена. Това се доказва и от "Анализа",понеже Баяните са Бахани (прех. Й-Х,Х-Й) т.е. Вахани- те несъмнено са идентични с Памирските Вахани или Ваханци (Вакхани,Валхони)- Дионисови потомци и роднини на Александър Велики,от които произлизал Царския род на древните Българи. Те и сега живеят в поречието на Вахан Даря,затова се наричат Вахан-дури,но както и в случая с река Волга реката е взела името си от тях,а не обратното. В подкрепа на това се явява примерът с Влахинска река- не са власите нито село Влахи взели името на реката,а тя е взела името си от тях.
цитирай
6. rosiela - Поздравления.
20.03.2016 20:57
Всичките ви материални са много интересни и обогатяващи, аз произволно пиша на този. Чета ви с удоволствие. И откривам нови факти след лекциите, на които ходех, по темите за Велика България.
цитирай
7. elcho - Интересно е. Знам откъде вадите марериалите и съм ги чел, но.....
22.03.2016 19:26
но чак пък това да е ключът към древната прародина......
Щото ако Ви пусна мухата за Хонорският Род и родените от него Хети и Хикси, то къде ше се върнем тогава...???
цитирай
8. shtaparov - Ето още факти за Урарту:
31.03.2016 03:46
http://sparotok.blogspot/2015/09/blog-post.html
цитирай
9. barin - Интересен материал за Урарту. Е...
27.05.2016 22:43
Интересен материал за Урарту. Ереван е древен град, малко по-стар от Рим. Руснаците в своята пълна история започват от Урарту, защото си мислят, че като е на територията на СССР е тяхна. За Урарту и връзката ѝ с българите съм чел преди много години в книгата"Арменци и българи", издателство на Тангра-танакра.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 1126417
Постинги: 86
Коментари: 802
Гласове: 317
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31