Прочетен: 16714 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2015 15:18
Второ, преработено издание
През лятото на 1985 г. трябваше да направя анкета с нашия бележит езиковед акад. Владимир Георгиев. Това беше задължително за дипломната ми работа в университета в Пловдив. Курсовият ми ръководител проф. Борис Симеонов по този повод бе уредил да посетя село Габаре, Врачанско, където акад. Георгиев щял да прекара лятото, в родната си къща.
Анкетата ми беше за минойския език и съвместната работа на акад. Георгиев с англичанина Майкъл Вентрис, който през 1953 г. бе разчел минойската писменост „Линеар Б“.
Пътувах до Габаре с влак и автобус. В началото на селото се белееха руините на „кале“, т.е. останки от стара крепост. Природата бе живописна, никъде не съм виждал толкова много бръмбари-рогачи. В полето имаше козар и той ме упъти към къщата на професора.
Отворих широка порта към двор с много овощни дръвчета. В дъното до един сайвант имаше сенник, а под него маса с две чаши и чайник. Владимир Георгиев бе облечен в разкошни западни дрехи, които придаваха на старческата му осанка спортен вид. Той удряше бързо и уверено върху клавишите на пишеща машина, а на белия лист се редяха латински букви.
Повечето от книгите на световно известният професор лингвист бяха написани на френски, немски, английски и руски. Дори издадената през 1949 г. в сборника „Годишник на Софийския университет“ монография „Дешифриране на минойските надписи“, която бях издирил в библиотеката за да се подготвя, бе на френски.
Като видях Владимир Георгиев в двора се стъписах, едва сега си дадох сметка, че пред мен стои не само човека, който бе дешифрирал минойския и етруския, но който знаеше древногръцки, латински, хетски, лувийски, фригийски, тракийски, лидийски, семитски, финикийски... Бях на прага на портата и реших да се върна за да не преча на работата, когато чух бодрото:
- Ти ли си студента на Боби Симеонов? Влизай, влез! Знаеш ли на какво викат по нашия край „мюре“?
- Не, - едвам отговорих и вече се чудех дали да му кажа, че имам интереси към сравнителното езикознание, а не толкова към лексикологията. Но си замълчах, щеше да прозвучи тъпо.
- Ти си мюре, но не си виновен. Влизай, сипи си чай. Много са любопитни…Боби те праща тук по заръка на Стефан Продев, гложди ги любопитството, пък и нали вече е „перестройка“…Сядай, ще им утолим жаждата за клюки…
Нямах представа за какво говори, но интуитивно схванах, че професор Симеонов е имал основателна причина да фамилиарничи с мен. Всички състуденти ми завиждаха, Боби се славеше в университета с високомерието и пренебрежението си към тях, а мен ме протежираше. Явно това е да си „мюре“?
През 1985 г. света следеше със затихнал дъх прословутата „перестройка“ на съветския президент Михаил Горбачов, с която той обещаваше „социализъм с човешко лице“. В СССР настъпваха промени. Те особено радваха интелигенцията в България, която стана смела и започна да се опиянява от възможността за „гласност“. Все повече се чуваха критични думи, а тон за това в нашата страна се даваше от вестник „Култура“ и неговият гл. редактор Стефан Продев. Както разбрах по-късно, Продев бе накарал Боби Симеонов да прати един студент, който под предлог за „анкета“ за дипломната му работа да накара великият мълчаливец Владимир Георгиев да проговори. Обаче шефа на вестник „Антени“ Веселин Йосифов, известен с контактите си с Държавна сигурност, беше разбрал „плана“ и дружески бе предупредил Владимир Георгиев каква е целта на „анкетата“ ми. От всички само аз не знаех, че съм „мюре“ и че „анкетата“ ми се следи от доста хора, които искаха да разберат една истина…
Вгледах се в лицето на Владимир Георгиев, който довършваше статията си на немски и установих, че това е лице на човек, затворен в себе си. То не излъчваше нищо простодушно и славянско, нямаше ги и типичните черти на българите, сякаш пред мен беше западняк. Зад непосредствената учтивост се криеше таланта на индивидуалист.
Още през 1934 г., както разбрах по-късно, младият учен Георгиев е имал срещи във Виена, където е специализирал, с учен-нацист, който се е опитал да го вербува за арийското езикознание.
През 1933 г. и 1934 г. Георгиев специализира във Виена при най-добрият езиковед по древни езици, проф. Паул Кречмър. Пред него той споделя теорията си, че населението, което е живяло на Балканите и на Егея преди гърците, е говорило особен индоевропейски език. Георгиев дори смятал, че е възможно създателите на крито-минойската писменост да са въодушевили финикийците да създадат своята азбуката. Дарбата на младия български учен и лекотата с която усвоявал новите и древни езици, е направила впечатление на Кречмър и един ден се появил този учен от Берлин, който се опитал да убеди българина, че в светлината на новите достижения на арийското езикознание на Шухард и Рейнерт, произхода на гръцкия народ е германо-арийски и гърците са първите индогерманци на Егея, а ако е имало изобщо народи преди гръцката колонизация, те не са индоевропейски, а вероятно семити.
Георгиев си замълчал. Той си спомни, че е мълчал по същия начин и няколко години преди 1950 г., когато с типичния си маниер на убеждение, което не търпи неподчинение, съветските езиковеди проповядвали на българските си колеги, че марксисткото езикознание започва с яфетизма на Н.Я.Мар…
През 1985 г. нямаше леснодостъпни записващи устройства (касетофони) и аз дращех по тетрадката с молив, а академик Георгиев е единствения човек на света, който ме е успокоявал, че така и така ще предам вярно думите му и да не се притеснявам, ако пропусна да запиша нещо…
Все пак съм записал немалко пряка реч на моя събеседник:
- Няма нито „арийско езикознание“, нито „марксистко езикознание“. Има умни хора, учени, езиковеди. Един от тях е Роман Якобсон. Той напуснал болшевишка Русия след революцията, но не се занимавал с политика и успял да поддържа връзки с колеги от СССР. Якобсон ги утешавал, че е абсурд „яфетизмът“ на Мар да замести истинското сравнително езикознание, но Мар починал през 1934 г., а теорията му продължавала да ограничава научните методи на сравнителното езикознание в СССР. Ето защо Якобсон намерил връзки и един ден през 1950 г. престарелия Сталин приел в кабинета си един млад съветски учен-езиковед, чието име никога няма да научим. Той разказал на Сталин, че учението на грузинеца Мар не е истинска наука за езика. Не се знае какво още му е говорил, но много скоро Сталин написал езиковедска студия и станал езиковед. Била публикувана във в. „Правда“ на първа страница, без име, но всички знаели, че това го е писал лично другаря Сталин. За един ден Мар бил детрониран и от светило на марксисткото езикознание бил изпратен посмъртно в Сибир, а №1 на марксисткото езикознание станал Сталин, който наблегнал на методологията. Сталин бил написал горе-долу следното: дори Маркс и Енгелс се учеха от диалектическия метод на Хегел, а другаря Мар отказа да се учи от постиженията на класическото индоевропейско езикознание… Якобсон веднага написал статия в западен световен езиковедски журнал, в която подкрепял езиковеда Сталин. Всъщност, Сталин е направил добро през живота си, единствено на съветското езикознание и то от старческа жажда да е и езиковед… - Георгиев замълча за миг, събра мислите си и продължи: - Аз издадох на френски през 1949 г. книжката си от 80 страници „Дешифриране на минойските надписи“. Беше ме страх да я издам на български, защото все щеше да се намери някой, който услужливо да каже, че не е „яфетическа“. Но след статията на Сталин от 1950 г. нещата се промениха. През 1950 г. и аз се включих да хваля Сталин и изнесох два доклада „Учението на Й.В.Сталин за езика и проблемите на българското езикознание“ и „Значението на новите трудове на Й.В.Сталин за развитието на българското езикознание“. За мен 1950 г. беше най-плодотворна, като учен, понеже всичко върху което бях работил под страх да не бъда обвинен, че не е „яфетическо“, сега можех да го публикувам уж е в духа на марксисткото езикознание на Сталин. Така се появиха работите ми, които ме направиха не само известен на запад, но и станах светило в СССР, при това по теми, които не бих могъл да издам нито когато бяхме приятели на Германия, нито по времето от 1944 г. до 1950 г., когато можех да бъда обвинен, че не съм „яфетист“. Аз бях езиковед със световна известност още тогава и можех да пиша на какъвто си искам от европейските езици и да публикувам, където си искам. През 1950 г. издадох съкратен вид на книгата си за дешифриране на минойските надписи в бр. 4 на съветското научно списание „Вестник древней историй“. През същата година излезе в Годишника на Софийския университет труда ми „Минойските двуезични надписи“. През 1950 г. пуснах обстойна статия по тази тема и в английското списание „The Language“, под надслов: „Разрешението на минойския проблем“. Все през 1950 г. в кн. 2 на „Lingua Romanensis“ публикувах „Към въпроса за тълкуването на четири минойски надписи“, а в „Studi Etruschi“ пуснах „Произходът на етруските“, където доказвах, че името „етруски“ води произхода си от „Троя“. През 1950 г. в немското Kleinasiatische Forschungen пуснах „За произхода и езика на пеласгите, данайците и ахейците“, а в бр. 71 на „Списание на БАН“ се появи пак през 1950 г. статията ми „Към етногенезиса на гръцкия народ“. Как се казваш?
Вдигнах глава от листа и си казах името и фамилията. Професора кимна гостоприемно, сякаш едва сега ме бе поканил вкъщи и попита:
- Сигурно си влюбен в структурализма на Сюсюр?
- Да, - усмихнах се аз. – Но чета и структуралисти литератори, като Цветан Тодоров от Париж.
- Охо – засмя се Георгиев. – А изкушен ли си от историята?
- Малко – уклончиво отговорих аз.
Изведнъж живият поглед на учения потъмня и сякаш увехна. Той каза повече на себе си:
- Аз бях много изкушен от историческата тема за предгръцкото население на Егея и неговия произход. За един историк е добре да има филологическа подготовка, като моята. Но за един езиковед, който е тръгнал да дешифрира непознати писмености, е гибелно да изгражда априорна историко-културна теория. Тя може да го подведе при конкретната работа над дешифрирането. Това научих от Майкъл Вентрис, един англичанин, по професия архитект. Той никога не ми го е казвал, нито си го е мислел, очевидно. Аз просто го проумях, след като той разчете „Линеар Б“… Вентрис беше любител, но с добра езикова подготовка и се опитваше да разчете минойските надписи. Преди него неуспешно се бе опитал Хрозни, един чех, който в младите си години разчете хетската писменост, но на стари години не успя да се справи с минойската. През 1950 г. получих за първи път писмо от Майкъл Вентрис, в което той ми съобщаваше, че следи моите разработки по дешифриране на минойската писменост и е възхитен от опита ми да пробия чрез фонетичното значение на знаците. Майкъл ми изпращаше резюме от своя кореспонденция с другите изследователи по света, които правеха опит да дешифрират знаците от Крит. Той ми предложи да си сътрудничим и редовно изпращаше писма какво предприема и докъде е стигнал. За да ме улесни, предложи сам да се съсредоточи в морфологични опити, след като аз съм поел фонетичните, но американката Алиса Кобер му била писала, че е безсмислено да се води кореспонденция. А Кобер бе единствената, която се занимаваше с флексията и дали единственото и множественото числа при минойските надписи се различават от падежите или не. Майкъл тръгна по тоя път и ми благодареше за проучванията ми над етруския език, понеже бе убеден, че минойските надписи са на етруски. Както казах, той не беше филолог и ми пишеше, че без помощта на човек като мен, който да познава древногръцките диалекти, няма да успее да направи таблица с повтарящи се минойски знаци, понеже има понятие само от класическия гръцки на Омир и не знае как е звучал гръцкия 500 години преди това. Всъщност, знаеш ли какво е казал „Еклисиаст“ в Библията? – този въпрос бе към мен: - Много познание не развива духа. Това е казал и го е казал за такива като мен…
Владимир Георгиев се огледа. Беше хубав ден от края на август, дълъг и топъл. Тишината попиваше в мислите му и го предразполагаше към откровение:
- Ти няма да си ходиш, ще спиш в лятната кухня. А сега ще ти кажа най-важното. Когато в началото на ХХ в. Евънс проучи минойските надписи, той установи и трите вида минойско писмо. Първата писменост на древните хора от Крит, живели в столицата Кнос на легендарния цар Минос през ІІІ хилядолетие преди новата ера, е било йероглифното писмо. Но минойските йероглифи нямат нищо общо с египетските. Приемник на критските йероглифи е писмото „Линеар А“, което не е разчетено, но се знае, че не е на гръцки език. След това е „Линеар Б“, което е на елински диалект от поне 800 г. преди Омир. На Кипър има слогова писменост, която е от времето на микенците. Всички тези писмености се засичат, дори не е ясно дали кноските йероглифи са били употребявани от същия народ, който е говорил „Линеар А“. През 1972 г. във Варна беше открито халколитно селище от ІV хилядолетие преди Христа, където е намерено най-старото технологично обработено злато в Европа и света. Сложи една права линия от Варна до Крит и пред теб е територията на загадката, наречена „древни Балкани“. Тук топонимите и днес са от времето на пеласгите и траките. Класическият древногръцки е пълен с такива думи, а Крит е бил робовладелческо общество, понеже минойските надписи са предимно инвентарни списъци, били са продавани и хора, не само жито и добитък. А в „Илиада“ Омир ни представя една родова аристокрация, която тепърва ще става робовладелско общество. Моята идея свързана с историческата картина на Балкано-егейския свят беше, че „Илиада“ и „Одисея“, независимо, че се формират между Х и VІ в.в. пр.н.е., съдържат всъщност спомен от края на микенската епоха. Този спомен е мътен, понеже над него са наслагвани по-късни елементи, но спомена може да бъде реконструиран. Аз установих, че героите, които водят война против Троя в омировския епос, са наричани „ахейци, данайци и аргейци“, но това очевидно не са гърци, въпреки, че като негърци са били елинизирани. Чисто гръцките племена, а именно еолийци, дорийци и йонийци ги няма в Илиада. В нея името на йонийците се среща само един път, в ХІІІ песен, но това явно е по-късна добавка. Разбираш ли, трите главни племена, от които е съставен гръцкия народ, които са дорийци, еолийци и йонийци, не съществуват за „Илиада“. Според мен, микенската цивилизация е била унищожена през ХІІ в. от гърците и аз бях съгласен с Майкъл Вентрис, че „Линеар Б“ не е писменост на древногръцки език, а на етруския, но сгреших. Вентрис все пак доказа, че „Линеар Б“ е писменост на древногръцки. И все пак, независимо, че „Линеар Б“ е била писменост на древногръцки език, той не е същия като древногръцкия на Омир. Разбираш ли? За Чедуик това е стар диалект, а за мен ахейци, данайци и аргейци са очевидно прагърци, те говорят койне, древногръцки, който не е точно езика на Омир. Това явно са първите елинизирани микенци и тяхна писменост е „Линеар Б“. По-късно, чистите елини, каквито са дорийци, еолийци и йонийци, приемат за писменост финикийската азбука.
- Ако не са гърци, какви са? – попитах аз.
- Тукидит пише: „До Троянската война Елада не бе направила нищо с общи усилия. На мен даже ми се струва, че Елада като съвкупност не е и носила това име и че това нейно обозначение дори не е съществувало преди Елин, сина на Девкалион, но че имената по нея идвали от имената на отделните племена, предимно пеласгите.“ А Херодот отбелязва: „Населението на Атика беше пеласгийско, но с идването на елините то промени своя език.“ Забележи, името на данайците в класическия период не е свързано нито с едно гръцко племе и няма връзка с гръцки диалект. Причината очевидно е следната. През 1947 г. при разкопки в юго-източна Мала Азия бяха намерени билингви на йероглифния „хетски“ и на финикийски езици. Това даде възможност да се дешифрира йероглифния „хетски“ и стана ясно, че той е език на народа „дануна“. Отдавна се предполагаше, че името „дануна“, което се среща в египетски и семитски, е идентично с името на „данайците“ от „Илиада“. „Дануна“ е семитското име на този народ, а самоназванието му е „аданава(на)“. Тоест, на езика на гърците е претърпяло съвсем незначително изменение. „Аргейци“ значи „жители на Аргос“. В класическия период това са елини, но какви са били жителите на Аргос преди това? В „Каталога на корабите“, една късна част от Илиада, все пак има данни за по-древни времена. Там срещаме израза „всеелини и ахейци“. Тоест, очевидно израза е спомен от времето, когато етническото различие между елини и ахейци, е съществувало. И ахейците не са били още елинизирани. Във войната с Троя, елините не са основната сила, те както беотийци и етолийци са викани от някой, който е ръководил центъра. Негръцки народи тогава са ахейци, данайци, ликийци, етруски, които по това време са живели в Егейската област. Други негръцки народи, населяващи тогава Егея, са: етео-критяните, пеласгите, кидоните, карийците, лелегите, троянците, дарданците…През ХІІІ в. пр.н.е. Егея е опустошена, а гръцките племена през ХІІ в. пр.н.е колонизират и елинизират земите на негръцките народи: Тукидит дава сведение, че Беотия, колонизирана от беотийци, преди това се е казвала Кадмея. След Троянската война, според Тукидит, дорийците завладяват Пелопонес. Тесалийците превземат Тесалия, етолийците земята, която става Етолия. Атиняните, които са пеласги, са елинизирани от йонийците. Пеласгите в Атина, според Херодот, се самонаричали „кранеяи“…Ето това е моята историческа теория: носителите на крито-микенската цивилизация са били негърци. Окончателното колонизиране на тая цивилизация от гърци, е завършило през ХІІ в. пр.н.е. След ХІІ в. вече няма минойски писмености. Една част от ахейци, данайци, аргейци и кидонци остават на Егея и са асимилирани, а друга се заселва по южния бряг на Мала Азия. Техните имена се срещат в хетски език и в йероглифния „хетски“, езика на „дануна“. Една част от пеласгите и старо-критяните се преселват от Крит в Палестина след ХІІ в. пр.н.е. и имената им като пелистимци/филистимци и кафторийци (о. Кафтор в Библията е о. Крит) са известни в Библията, където се сочи, че са преселници от о. Кафтор. Тоест, според моята теория, произхода на гръцкия народ и на гръцкия език от класическата епоха, са резултат от доста сложен синтез на негръцки и гръцки племена и диалекти. Грешката ми беше, че не допуснах, че този период започва още през ХV в. пр.н.е. и че е възможно минойското писмо „Линеар Б“ да е част от този сложен синтез. И докато аз вярвах на априорната си историческа теория, според която елинизацията датира след ХІІІ в. пр.н.е. и не допусках, че „Линеар Б“, който е от ХV в. пр.н.е., е форма на древногръцкия, моя приятел Майкъл Вентрис, необременен от исторически хипотези, на базата на една таблица, направена по образец на военните системи да дешифровка, влезе в историята.
- А как дешифрирахте етруската писменост?
Владимир Георгиев се засмя:
- Отказах се от историческите хипотези, загърбих взирането във фонетиката и използвах „морфологичния метод“ на Вентрис. Така разчетох етруското писмо. Майкъл щеше да е щастлив от подхода ми, но нещастна автомобилна катастрофа отне живота му още през септември 1956 г.
Проф. Владимир Георгиев
Акад. Владимир Георгиев почина на 14 юли 1986 г. На 78 години…
Минойска писменост "Линеар Б"
Майкъл Вентрис
Една срамна дата в българският историчес...
Измислената Стара Велика България!
https://www.academia/5773542/%D0%90%D0%9A%D0%90%D0%94%D0%95%D0%9C%D0%98%D0%9A_%D0%92%D0%9B%D0%90%D0%94%D0%98%D0%9C%D0%98%D0%A0_%D0%93%D0%95%D0%9E%D0%A0%D0%93%D0%98%D0%95%D0%92_%D0%9D%D0%90%D0%9A%D0%90%D0%A0%D0%90_%D0%95%D0%A2%D0%A0%D0%A3%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%9D%D0%90%D0%94%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%98_%D0%94%D0%90_%D0%93%D0%9E%D0%92%D0%9E%D0%A0%D0%AF%D0%A2
http://istinazavas.blog/history/2015/10/29/istinata-za-vasil-levski.1403142
29.10.2015 14:46
http://istinazavas/history/2015/10/29/istinata-za-vasil-levski.1403142
http://atil.blog/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384
Не,не излиза така- излиза само това,че другите не са ги разчели.